Три дни преди края на мандата си президентът на САЩ Барак Обама смекчи присъдите или помилва над 200 затворници, включително Челси Манинг. Транссексуалната жена – бивш войник от армията на САЩ, се превърна в един от най-изтъкнатите символи на свободата на словото, след като предаде на Wikileaks хиляди документи, показващи нелицеприятни факти за войните на Вашингтон в Ирак и Афганистан. Тя плати за това с 35 годишна присъда. Благодарение на решението на Обама, Манинг ще може да излезе от затвора на 17 май.
Двадесет и девет годишната Манинг, бивш анализатор на разузнаването в Ирак, бе осъдена през 2013 г. заради предаването на над 700 хил. документа, видеа, дипломатически грами и военни отчети на WikiLeaks. Това бе най-голямото изтичане на секретни материали в историята на САЩ.
През 2010 г. Wikileaks в сътрудничество с някои големи медийни организации публикува материалите, които предоставиха безпрецедентен поглед отвътре за начина на работа на щатската дипломация. Документите също така разкриха, че цивилните жертви на иновациите на САЩ в Ирак и Афганистан са значително повече, отколкото Пентагонът признаваше публично. Сред изтеклите материали бе и видео, на което се вижда как щатски хеликоптер избива голяма група цивилни през 2007 г.
Говорителят на Белия дом Джош Ърнест подчерта пред медиите, че президентът счита, че престъпленията на Манинг са сериозни и накърняват националната сигурност, но същевременно отказва да ѝ сложи етикета „предател“. Белият дом обаче изглежда не обмисля помилване в последната минута и на други хора, разкрили чувствителна информация. Говорителят на президентството изтъква, че разкритите от Едуард Сноудън материали са „далеч по-сериозни и по-опасни“. Допълнителен минус за Сноудън се оказва и това, че е получил убежище в Русия. В сряда говорителката на руското външно министерство Мария Захарова съобщи в профила си във Facebook, че разрешението за оставане на Сноудън в страната е било удължено с две години. Тя изтъква, че той няма да бъде екстрадиран в САЩ, дори при подобряване на отношенията между двете държави. Коментарите ѝ бяха в отговор на заявления от страна на бившия директор на ЦРУ Майкъл Морел, че Владимир Путин може да предаде Сноудън на следващия президент на САЩ Доналд Тръмп, макар че двете страни нямат договор за екстрадиция.
Дори след значителното смекчаване на присъдата, Манинг ще е прекарала в затвора общо малко над седем години – повече, отколкото който и да е друг обвинен за изтичане на секретна информация към медиите. Манинг е един от няколкото души, осъдени по закона за шпионажа от 1917 г. заради публикуване на секретна информация. През двата мандата на Обама по този закон са съдени повече хора, отколкото по време на всички предишни президенти на САЩ взети заедно. След ареста ѝ през 2010 г., Манинг прекара 11 месеца в строг тъмничен затвор, като многократно ѝ бе отказвана медицинска помощ заради половата ѝ дисфория. През миналия септември Манинг обяви гладна стачка, която бе прекратена, след като получи разрешение за консултации с хирург относно операциите за смяна на пола. По-късно същия месец Манинг направи опит за самоубийство, за което бе наказана с една седмица в изолатор.
Правозащитните организации приветстваха решението на Обама. „Челси Манинг разобличи сериозни нарушения, в резултат на което човешките права на нея самата бяха погазвани години наред от страна на правителството на САЩ“, коментира директорът на Amnesty International в САЩ Маргарет Хуанг, цитирана от Guardian. “Президентът Обама е прав да смекчи присъдата, но това трябваше да бъде направено отдавна. Това, че тя бе хвърлена да гние в затвора, докато уличените от разкритата от нея информация не бяха изправени пред правосъдието, показва липса на съвест“, добавя тя.
Решението на Обама обаче бе остро критикувано от водещи фигури на Републиканската партия. Според Джон Маккейн, който оглавява комисията по въоръжените сили в Сената, решението представлява „голяма грешка“, която може да окуражи по-нататъшни актове на шпионаж и подкопаване на военната дисциплина. „Това също така обезценява смелостта на хората, които подават сигнали за нередности, но използват правилните канали, чрез които да държат правителството отговорно“, заявява той.
„Това е тъжен, но вероятно подходящ завършек на провалените политки за сигурност на президента Обама. Той смекчава присъдата на индивид,, който застраши живота на американски войници, дипломати и разузнавателни източници, като предаде стотици хиляди чувствителни правителствени документи на Wikileaks – яростната анти-американска организация, която бе инструмент в скорошната намеса на Русия в нашите избори“, добавя Маккейн.
През миналата година Wikileaks публикува електронна комуникация на Демократическата партия и ръкводителя на кампанията на Хилари Клинтън Джон Подеста. Писмата разкриха, че ръководството на партията е манипулирало вътрешните избори в ущърб на конкурента на Клинтън – Бърни Сандърс, както и вероятни случаи на конфликт на интереси с донори на семейната фондация на Клинтън. Сред изтеклите материали бяха и текстове на платените речи на Хилари Клинтън пред срещи на едрия финансов капитал. Според Демократическата партия и щатските разузнавателни агенции Wikileaks е получила данните от хакери, свързани с Руската държава, което е било опит да се повлияе на изборните резултати в полза на Доналд Тръмп. Wikileaks отричат обвиненията и настояват, че са получили мейлите от вътрешни източници от Демократическата партия.
В отговор на упреците от страна на редица републикански сенатори, представител на Белият дом коментира, че те трябва да се замислят над това, че тяхната партия „подкрепя президентството на човек, който публично хвали Wikileaks” и който „окуражава чужди правителства да хакват опонента му“, имайки предвид Тръмп.
Изненадващият ход на Обама повдига въпроси около бъдещето на основателя на Wikileaks Джулиан Асанж, който вече пета година е принуден да живее в посолството на Еквадор в Лондон, където получи убежище. Две жени от Швеция са повдигнали срещу него обвинения за сексуални посегателства, които той отрича. Ако британските власти го екстрадират в Швеция, от там той със сигурност ще бъде екстрадиран в САЩ.
През февруари миналата година Работната група към ООН по произволното задържане излезе със заключение, че задържането на Асанж от страна на Великобритания и Швеция е незаконно. Десетки хуманитарни организации и известни личности се присъединиха към призивите за освобождаване на Асанж.
В своя Twitter акаунт Асанж благодари на всички, които са участвали в кампанията за освобождаване на Манинг, „чийто кураж и решителност са направили невъзможното възможно“. Той не споменава направените по-рано този месец заявления, че ще се съгласи на екстрадиция в САЩ в замяна на помилване на Манинг. Един от адвокатите на Асанж Мелинда Тайлър обаче коментира пред Associated Press, че той няма да отстъпи от думите си.
От президентството настояват, че предложението на Асанж не е повлияло на действията на Обама. „Решението на президента не е било повлияно от коментарите на господин Асанж или организацията Wikileaks. Нямаме информация за плановете за пътуване на господин Асанж и не можем да говорим за обвинения или потенциални обвинения, които могат да му бъдат повдигнати от правосъдното министерство“, заявяват от Белия дом.
If Obama grants Manning clemency Assange will agree to US extradition despite clear unconstitutionality of DoJ case https://t.co/MZU30SlfGK
— WikiLeaks (@wikileaks) January 12, 2017
Заедно с Манинг, Обама смекчи присъдата на още 153 федерални затворници и помилва други 78. Сред тях е и Оскар Лопес Ривера – борец за независимост на Пуерто Рико, който се счита за един политическите затворници, прекарали най-дълго време в килията. Седемдесет и четири годишният Ривера е прекарал над половината си живот зад решетките. Последната му присъда от 35 години за организиране на бунтове срещу управлението на САЩ и тероризъм щеше да изтече през юни 2023 г.
През двата си мандата Обама е смекчил присъдите на близо 1400 души, повечето през последната година на управлението му. Това е повече от който и да е президент. Същевременно обаче той ще остави на наследника си близо 2000 чакащи молби за помилване.