Проектът на юнионистите от Румъния за сливане с Република Молдова навлезе в труден период през 2016 г. Събитията поставят предизвикателства пред целия външнополитически и стратегически елит на Букурещ, който е изключително фокусиран върху източния съсед. Не само, че няма да има обединение през 2018-та, както бе анонсирано, но през изминалата година стана ясно дори за блажените вярващи, че най-вероятно то няма да се състои въобще.
През лятото американският посланик в Кишинев Джеймс Петит заяви в прав текст: „Молдова трябва да остане суверенна и независима държава в сигурни граници. Присъединяването ѝ към Румъния като средство да се влезе в ЕС или по други мотиви не е практично решение и не е избор, който ще направи нещата по-добри за молдовците… Молдова не е Румъния. Има своя история и свои предизвикателства, сред които е фактът, че е мултиетническа страна и има проблем с Приднестровието, нуждаещо се от специален статут в рамките на държавата.“
Медиите в Букурещ и специалистите по Република Молдова реагираха като ужилени. Но нямаше какво да направят. Тежката артилерия на външнополитическата експертиза – ръководителят на Института по политически науки и международни отношения към Румънската академия Дан Дунгачу, можеше само да констатира: „Боже, пази ме от приятелите ми…“
Няколко месеца по-късно – през ноември, когато на изток от Прут се състояха президентски избори, привържениците на близките отношения между Румъния и Република Молдова заложиха на проевропейската кандидатка Мая Санду. Запитана дали, ако бъде организиран референдум, би гласувала за обединение с Румъния, през февруари 2016 г. Санду бе казала: „Да“. Тя обаче загуби срещу своя противник, на когото се приписва проруски курс – социалиста Игор Додон.
Новият президент на Молдова едва ли е толкова еднозначна фигура, колкото го представят опонентите му. В интервю за Deutsche Welle в края на ноември Додон заяви, че в страната не трябва да има чужди войски и така се противопостави на руското военно присъствие в Приднестровието.
Додон обаче иска да възстанови добрите отношения с Москва и да сключи меморандум за сътрудничество с Евразийския съюз. След избирането си за президент молдовският политик припомни, че през пролетта на 2016 г. е поискал в отворено писмо румънския му колега Клаус Йоханис да не поддържа юнионистите, но не е получил отговор.
Освен това Додон обяви, че ще отнеме молдовското гражданство на румънския политик, който в най-голяма степен е свързван с идеята за юнионизма – бившия президент Траян Бъсеску. Румънският държавник получи молдовско гражданство с указ от доскорошния молдовски държавен глава Николае Тимфоти на 1 ноември т.г., което даде право на Бъсеску да гласува на молдовските избори – разбира се, за Мая Санду. Според Додон обаче има нередности в процедурата по издаване на гражданство на Бъсеску. След анулирането на неговия молдовски паспорт румънският политик ще трябва да мине стандартната за всички чужденци процедура по получаване на молдовски граждански права.
Самият Бъсеску призна след победата на Додон, че въжделенията на юнионистите за обединение на двете държави през 2018 г., когато се навършват 100 години от създаването на Велика Румъния с Бесарабия в тогавашните ѝ предели, са нереалистични. Бившият румънски президент обаче остава оптимист и смята, че до 5-7 години би могло да се извърши обединението при подходящи политически условия – не с военна окупация, а с решение на молдовския парламент.
Бъсеску се ангажира лично с каузата на обединението като трети национален проект за Румъния след присъединяването към НАТО и ЕС. Бившият морски капитан не може да си позволи да покаже слабост и да се откаже от тази мечта.
Реалността обаче е друга. Повече от 26 години след като поема по своя път на политическа независимост, Република Молдова остава отделна държава със собствен държавен курс и обществен дневен ред. На изборите за президент през ноември кандидатът на юнионистите Михай Гимпу взе под 2%. Проевропейските политици в страната са дискредитирани, свързвани са с корупция, с кражбата на 1 млрд. долара от 3 банки, която стана при тяхното управление. В същото време 500 000 молдовски граждани работят в Русия, а земеделското производство на страната има нужда от завръщане на руския пазар.
Провалът на румънската източна политика
Според румънския либерален политолог Сорин Йоница радикалната линия на юнионизма поражда „грамаден обратен ефект“ в молдовското общество и го тласка към Русия. „След румънските парламентарни избори от 11 декември проблемът в Румъния е какво да прави по отношение на Република Молдова. Бъсеску каза, че иска да бъде създадено министерство на обединението. Само че в Молдова юнионизмът е слаб – под 20% от хората там искат присъединяване към Румъния. Дискурсът за обединение е възприеман като радикален на изток от Прут. Това води молдовците към Москва“, заяви пред „Барикада“ Йоница два дни след парламентарните избори в Румъния.
Според румънския експерт, който ръководи неправителствената организация Expert Forum, Букурещ е имал стратегия да купува „корумпирани прости хора“ в Република Молдова. Жителите на съседната държава обаче са разбрали това и са гласували против тях. Русия също купувала влияние сред политиците в малката страна, но нейните лоялни кадри не били само корумпирани, а и с качества.
Независимо от развръзката на молдовските избори ситуацията в страната остава тежка. Според Йоница всичко в Република Молдова е фалшиво. Хората са крайно двулични. Играят едновременно с различни лобита и структури. В същото време румънската политика е праволинейна и зле обмислена. В момента молдовската държава на практика е издържана от икономическа помощ, идваща от Румъния. Например, на изток от Прут са били ремонтирани много детски градини и са били купени училищни автобуси с румънски пари. Включително в еднозначно русофилските райони на страната като автономния район на гагаузите и населената с българи област около Тараклия се вижда и оценява помощта на Румъния. Но в същото време агресивната и лишена от нюанси румънска политика отчуждава молдовците, които в голямата си част не желаят да изгубят своята държава.
„Хората, които ръководят румънската външна политика трябва да бъдат по-деликатни и нюансирани. И повече да залагат на гражданската политика вместо на тази, която се прави от кадри с пагони. Необходима е и по-голяма прозрачност“, смята Йоница.
Според него много малко румънци са били в Молдова и не я познават. Не разбират, че съветският свят е различен, както и че сред техните братя по език има носталгия по съветското време. „Там се играе по друг начин. Въобще не е просто. Молдова зависи 100% от Изтока. Затова трябва да изградим енергийни връзки между Европа и нея“, обяснява Йоница.
Чуждестранното финансиране като средство за влияние
На 19 декември Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и ЕС отпуснаха заем от общо 92 млн. евро на Кишинев за изграждането на 120-километров газопровод от границата с Румъния (селището Унген) до Кишинев. Той ще свърже газовата система на Румъния с молдовската столица.
През 2016 г. Румъния одобри отпускането на заем от 150 млн. долара, който да позволи на Република Молдова да остане платежоспособна. Първият транш от 60 млн. долара вече бе преведен и бе обвързван с извършването на реформи като подобряване на бизнес средата, промяна на антикорупционното законодателство и договаряне с МВФ на друг заем за молдовското правителство, което в момента е съставено от проевропейските партии. Надеждите на Кишинев са да получи други около 180 млн. долара от МВФ, с които да закрепи финансовата си система, пострадала след изчезването на 1 млрд. долара от 3 банки, установено през 2015 г.
Скоростното приемане в средата на декември 2016 г. на първо четене на закон за данъчна амнистия, предвиждащ узаконяване на недекларирани средства срещу заплащане на само 2% от стойността им, провокира Expert Forum и други пет румънски НПО-та да поискат замразяване на изплащането на румънския кредит към Молдова, ако законът бъде приет на второ четене. От една страна, гражданските организации се тревожат, че мярката ще поощри вместо да ограничи корупцията. От друга страна, според тях румънските средства се използват за запълване на финансови дупки и финансиране на съмнителни политики в Кишинев.
„Този закон е тежък удар по антикорупционните усилия, поддържани от партньорите на Република Молдова, които са основно условие за международната поддръжка към нейния бюджет. Законът показва цинизма на проевропейските политици в Кишинев, които претендират, че правят реформи, но на практика дегизират антиевропейски мерки с проевропейски имена като „либерализация на капитала“. Така те мамят и чуждестранните партньори и молдовската общественост“, се казва в декларация на шестте НПО-та. Тя е един от първите признаци за раздвижване сред румънските структури, които формират политиката спрямо Молдова след изборите в двете съседни държави.
Какво следва?
Междувременно в Москва представители на молдовското правителство са постигнали принципна договореност с руската страна да бъдат издадени 75 000 разрешителни на молдовски превозвачи за доставки в Русия и още 750 за транспорт в Казахстан и Киргизстан. По този повод румънската новинарска телевизия Digi 24 коментира, че Молдова би могла да е по-заинтересована да стои в ничията земя между Русия и Запада, отколкото да се премества еднозначно в руския лагер, защото така ще може да печели и от двата геополитически центъра и в същото време ще е под по-малък натиск да се реформира.
Така или иначе 2016 г. извади на показ резултата от продължили години процеси и политически действия, свързани с Република Молдова. В Букурещ идва на власт правителство на левия сектор в румънската политика, докато тежката реторика спрямо Кишинев по принцип досега бе приоритет на десните.
Първите действия на новото мнозинство обаче не дават надежда за нещо ново в румънската политика спрямо източния съсед. По време на свое посещение в Кишинев на конгреса на Демократическаата партия на Молдова, която е направлявана от могъщия молдовски олигарх Владимир Плахотнюк, румънският социалдемократ и бивш премиер Виктор Понта подсказа, че държи да развива отношения с богатия молдовец: „Поздрави от всички в (румънската) Социалдемократическа партия… Искам да поздравя господин Влад Плахотнюк и да му пожелая успех във всичко, което ще прави!“
В Молдова Плахотнюк е свързван с олигархичния модел на страната и с проевропейските партии, довели до „кражбата на века“ от трите банки. Той е румънски гражданин.
Междувременно в края на 2016 г. румънски медии констатираха, че европейските флаг е бил свален от входа на президентския дворец в Кишинев, а изразът „румънски език“ е бил заменен с „молдовски език“ на сайта на президентството. Играта на символи е пореден знак за провала на румънския юнионизъм в Република Молдова. Въпросът на 2017 г. е дали той е способен да се промени и обнови така, че да спре да отчуждава молдовците.
About The Author
