Празниците са най-активното време, в което от телевизионния екран се призовава за благотворителност. Тъжни клипове и хора с милозливи лица апелират за съпричастност и състрадание. Няма съмнение, че се събират пари за благородни каузи. Само че не всеки предоставен от хората лев отива за дарителство.
В долните редове ще обясним част от механизма, по който се осъществява благотворителността. Нито искаме да сеем подозрения, нито да хвърляме обвинения, че парите не отиват по предназначение. Напротив – безспорно е, че се помага много.
Нужно е обаче публиката да бъде информирана за всичко.
Част от даряваната от хората сума (5-6%) не отива за благотворителност, а за административни и други разходи на организаторите на кампаниите. Важно е също да уточним, че тези подробности са публични, никой не ги е крил. Обществено достъпни са източниците за написване на тази статия. Но масовата публика не знае повечето неща, не всичко се свежда до знанието ѝ. По-долу запълваме тази празнина.
Най-популярният начин за набиране на средства е единният дарителски номер DMS (Donors messages service) 17 777. Той се организира от две неправителствени организации – Български дарителски форум и Фондация „Помощ за благотворителността в България”. Те са в основата на благотворителната дейност у нас, работят в тясно сътрудничество. Запомнете ги, тъй като ще става дума доста за тях в статията. Партньори при DMS са им трите мобилни оператора, а и фирмата „Тера Комюникейшънс“ АД. Тя отговаря за техническата поддръжка, обработване и отчитане на текстовите съобщения. Освен чрез sms-и, дарения могат да се правят през системата „ePay” и виртуален ПОС терминал. Затова ангажирани още са „Ипей“ АД и ОББ.
Най-често до масовата публика достигат апели за събиране на помощи за лечение („Българската Коледа” не е част от DMS), при бедствия и т.н. Реално обаче се организират много повече кампании. През 2015 г. те например са 160 (в подкрепа на хора, музеи, църкви, болници, спортни отбори, фондации…). Всеки може да кандидатства за събиране на средства, стига да отговаря на определени условия – ако е организация, да не получава за същата цел бюджетни пари, да няма неплатени данъци…; при кампании за лечение са нужни медицински документи, да липсва помощ от държавни фондове и т.н. Решението за стартирането на кампания се взема от структура, наречена „Съветнически борд на DMS”. В него освен гореизброените организатори (двете НПО, трите мобилни оператора…) влизат и общественици, най-често популярни телевизионни лица. Организаторите на DMS имат задължения – информират дарителите, поддържат отчети, издават удостоверения за дарения. Срокът за една кампания е най-малко 3 месеца, а интересното е, че
ако за този период са събрани под 300 лв., инициативата се прекратява.
„Кампаниите в системата трябва да са активни, публични и да намират съмишленици и дарители, както и да доказват адекватно изразходване на получените дарения”, аргументират се организаторите на DMS.
Стигаме до парите. В публично оповестените условия на сайта на единния номер е записано, че „всяка кампания получава минимум 90% от финансовите постъпления от дарителските sms и 95% от постъпленията от онлайн дарения”. Т.е. не всичко отива пряко за каузата, за която сте пратили дарение с текстово съобщение. Организаторите уверяват, че „удръжката” не е с цел печалба, никой от ангажираните не формирал такава. Според тях приспаднатите пари покриват „техническото обслужване на дарителската платформа, поддръжка и обслужване на кратък номер 17 777, невзетите плащания от страна на мобилните оператори и административните разходи по проекта DMS”.
А ето и подробности по „удръжката” така, както са посочени. Една част от нея покриват „невзетите плащания” – суми, които „висят”, тъй като телефонните абонати, пратили sms, не са платили сметките си за месеца. Другата част са различни видове разходи, а именно: „техническо обслужване и поддръжка на номер 17 777; техническо обслужване и поддръжка на системата за активиране и отчитане на дарителските SMS от страна на „Тера Комюникейшънс” АД; разходи по поддръжка на Интернет портала на DMS; административни разходи; банкови такси за преводите на набраните суми; изготвяне и разпространение на рекламни материали и предоставяне информация на дарителите за активните кампании; изготвяне на подробни отчети за финансовите постъпления; подкрепа за кандидатстващите в подготовката на документи; проверка от страна на външни независими експерти на истинността и верността на кандидатурите; проверка на истинността и верността на финансовите отчети за изразходваните средства”.
Стигаме до конкретните цифри. Публикувани са в докладите, качени на DMS портала за съответните години. През 2013 г. чрез единния номер са събрани 884 529.40 лв. за всички кампании. Реално обаче за каузите са ползвани 840 178.11 лв., разликата е точно 5%, които са 44 351.29 лв. Те са отишли както следва: 1,5 % за лиценз на Чешки дарителски форум, 2% за техническо обслужване и поддръжка на номер 17 777 от „Теракомм-България”, по 0,75% в полза на двете неправителствени организации – за „управление и администриране на проекта, банкови такси за преводите на набраните суми към кампаниите, разходи по поддръжка на Интернет портала на DMS”.
През 2014 г. заради водните бедствия са отбелязани рекордни приходи при единния номер. Дарени са цели 1 869 852.36 лв. В полза на каузите са отишли 1 774 232.54 лв.,
удръжките за „административни разходи” също са рекордни – 95 619.82 лв.,
или 5,12%. Около 37 000 лв., които са 2% от общата сума, са отишли в полза на „Тера комюникейшънс”. Останалите братски са разпределени между двете неправителствени организации (по около 29 000). Отчисленията в полза на фирмата са за: поддръжка и обслужване на краткия номер и онлайн системата, както и за отчитане на текстовите съобщения; в полза на двете НПО-та – за обновяване и поддръжка на DMS портала, създаване и публикуване на новини и реклама на кампаниите, проверка на документи, изготвяне на становища на DMS борда, съставяне на различни видове отчети, административни и режийни разходи и т.н. Липсва информация за сумите по конкретните направления, т.е. колко са режийните, колко за отчети и т.н. Няма и данни и дали са за хонорари, плащане на услуги или друг вид разход.
През 2015 г. дарените средства са общо 988 812.78 лв., а посочените „административни разходи” са 63 609 .51 лв., което е 6.43% от общата сума. Не е съобщено кой точно ги получава, както и защо спрямо предишните години са увеличени с около 1%. Няма нередности – в началото на текста споменахме, че удръжките могат да са до 10% при sms-ите и 5% при он-лайн преводите, т.е. 6.43% е напълно в посочените за приспадане граници.
Както е видно, многократно в отчетите и при обосновката на разходите се споменава „поддържане на DMS портала”. На самия него обаче пише, че новата му версия е реализирана “с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”. Някаква част от сайта очевидно се финансира от фондацията, друга – от приспаднатите от даренията суми, без да е ясно какви.
Да обобщим до тук – всяка година хората и организациите, които стоят зад единния номер DMS, удържат 5-6% от направените дарения; парите са за техническа поддръжка, банкови преводи, режийни разходи, за реклама, проверка на документи, изготвяне на отчети и т.н. Организаторите публикуват доклади, но без конкретна разбивка на харчовете. Те твърдят, че не калкулират печалба, просто покриват разходите.
Колкото повече се увеличават даренията, толкова повече расте в реална сума удръжката,
т.е. приема се, че разходите нарастват пропорционално на дарената сума. Не е ясно плащат ли се хонорари, например на хората, които влизат в т.нар DMS борд или пък на рейтинговите лица, ангажирани да призовават публиката. Ако пък каузата ви е неполулярна и не събира средства (под 300 лв. за 3 месеца), изпадате от играта.
А сега няколко думи за двете неправителствени организации, двигатели на всичко това – Български дарителски форум (БДФ) и Фондация „Помощ за благотворителността в България” (ФПББ). БДФ е учредена през 2003 г. от други неправителствен организации („Отворено общество”, „Еврика”, „Св. Св. Кирил и Методий и т.н.). Идеята е да обединява големите дарители. Днес в нея влизат 16 фондации, 21 компании и 10 наблюдатели. Спонсорите са ѝ прочути – „Америка за България”, Фондация „Чарлз Стюарт Мот”, Тръстът за гражданско общество в Централна и Източна Европа, белгийската фондация „Крал Бодуен”, ред компании като „Аурубис”, „Глобул” и т.н. БДФ е изключително добре институционално представена, всяка година например тя връчва наградата „Най-голям корпоративен дарител”, домакин на церемонията е президенството. На своите членове БДФ предоставя услуги като „предоставяне на информация за основните тенденции в развитието на дарителството в България”, „актуална информация за предстоящи промени в законодателството, свързани с дарителството”… В същото време
действа и като фирма, предоставяйки и платени услуги:
„консултиране при подготовката и реализирането на дарителски кампании и програми; разработване на дългосрочна корпоративна програма за инвестиции; консултиране при създаване на корпоративна фондация; обучения за фондонабиране, партньорство между НПО и бизнес”. БДФ активно работи и с журналисти. Те отразават широко дарителството и, видно от статиите, никога не пишат лошо за организацията. Директор е Красимира Величкова.
Другата гореспомената организация, ФПББ, е с изпълнителен директор Елица Баракова, а председател на управителния съвет е Михаил Бояджиев, партньор в адвокатската кантора „Доковска, Атанасов и съдружници“. Сред споменатите на сайта на фондацията цели е развиването на „модерна благотворителност”. Донорите са същите като при БДФ – „Америка за България”, “Чарлз Стюарт Мот”, Тръста за Централна и Източна Европа, Европейският социален фонд, а и ред други организации. ФПББ също предоставя услуги – безплатни и платени. Вторите са определени в общите условия с дарителите. Четем: „ФПББ удържа средства от дарените от дарителя суми с цел постигане на самофинансиране и устойчивост на услугите към дарителите; ФПББ използва удържаните средства за управление на даренията и по специално за: подбор на бенефициенти, включително чрез покана и открит конкурс; мониторинг и контрол; укрепване на бенефициентите чрез подходящи дейности – обучения, консултации, дейности за популяризиране; текущо информиране на дарителите; годишна отчетност. Размерът на средствата за управление се определя в конкретния договор. Когато не е определен изрично размер, ФПББ прилага 5% от сумата на дарението годишно”. С други думи, благодетел дарява, а
фондацията „управлява дарението”, удържайки част от него, най-често 5%.
ФПББ е създала наскоро сайт за даряване (извън DMS). Рекламиран е така: „Социална мрежа за дарители. Тук набирате дарения за каузи и проекти. Дарявате лесно и сигурно. Управлявате личен дарителски профил”. Ако искате да събирате пари, регистрирате кампания, хора влизат, гледат, даряват… Платформата е с дизайн на търговски портал, приличащ на jobs.bg или olx – разделен е в категории – „Лечение”, „Култура”, „Природа”, „Деца в риск”, „Бежанци”, „Бедствия” и т.н . Влизаш, търсиш, намираш кауза и си даваш парите. Кампаниите са от „Да подкрепим хор “Бодра смяна” до „Чистене 2017”. Взема ли фондацията пари за тази работа? Разбира се – „Фондацията удържа 5% от средствата, дарени за всеки апел, когато превежда парите на получателя. Тези средства се използват за поддръжка на онлайн платформата, комуникации с потребителите, плащане на банкови такси”, четем на сайта ѝ.
Това беше част от механизма на дарителството в България. На някои той може да прилича на откровен бизнес, още повече, че 5-те процента при “управлението на даренията” директно наподобява брокерска дейност. На друг – обикновена работа с проекти в обществения сектор (всеки проект там удържа до 10% административни разходи). За трети всичко това може да е напълно в реда на нещата. Ние не съдим кое е добро, кое – зло, просто разказваме за този механизъм. Все пак ни се струва, че първо, за всичко това следва да има по-голяма отчетност. И второ – по-важното, целият този процес е на ръба на морала. Защото вие може да дарите 1 или 5 лв., а голям благодетел може да даде и 50 000 лв. за дадена кампания – правите го напълно безвъзмездно. Организаторите на кампаниите обаче си приспадат разходите. Отчисленията са
“пазарно” свързани с даренията –
колкото повече откликвате на апелите, толкова повече растат. 20 000, 30 000 или 40 000 лв., колкото вземат организаторите на година, очевидно е твърде значителна сума. Не я даряват, въпреки сълзите, с които толкова настоятелно молят хората да го правят.
About The Author
