В категории:Икономика

Кризата изисква масирана държавна намеса – ето каква

Правителствата трябва да влязат в ролята на краен платец, за да спасят бизнесите и работните места, които ще бъдат ударени най-тежко от епидемията

Емануел Саез и Габриел Зукман, The Guardian

Коронавирусът заплашва икономическия живот в света и настоящите предложения на правителствата по целия свят не успяват да отговорят на мащаба на кризата. Финансовият министър на Великобритания Риши Сунак обяви отпускане на заеми в размер на 330 милиарда паунда и освобождаване на някои компании от задължението да плащат определени данъци през следващите 12 месеца. Докато заемите помагат на бизнеса в краткосрочен план, те не компенсират загубите и само позволяват на компаниите да балансират разходите за по-дълъг период.

В САЩ администрацията на президента Доналд Тръмп предложи директни парични плащания към физически лица. Пофобни мерки (като отпускане на 1000 долара на всяко домакинство в САЩ) помагат за облекчаване на временните икономически затруднения, но не са добре прицелени: твърде малко са за тези, които губят работата си, и не са необходими на онези, които имат достатъчно средства. По време на социалното дистанциране целта не трябва да бъде увеличаване на търсенето, тъй като хората не могат да харчат повече за много стоки и услуги.

Застраховката или обезщетението за безработица. както и платеният болничен се доближават най-близо до необходимото подпомагане на съкратени работници и неработоспособни, но не предотвратяват съкращенията и не помагат на бизнеса. Данъчни облекчения като тези, коитп Обединеното кралство осигурява за секторите, които са най-засегнати от рецесията, като хотели, ресторанти и търговията на дребно, ще помогнат. Но няма гаранция, че тези облекчения ще са достатъчни за предотвратяване на фалити и загуба на работни места.

Съществува обаче радикално и целенасочено решение на специфичните причини за коронавирусната глобална рецесия: правителствата трябва да се намесят като платци от последна инстанция, което означава, че те ще покриват разходите за заплати и поддръжка за предприятията, които са изправени пред спиране. В контекста на тази пандемия се нуждаем от нова форма на социално осигуряване, която директно помага както на работниците, така и на предприятията.

Как работи това на практика? Очаква се спадът на търсенето, причинен от мерките за социално дистанциране и последващото намаляване на производството, и следователно БВП, да бъде кратък, вероятно за няколко месеца. Правителствата не могат да отменят тази директна загуба на продукция, но те могат да предотвратят превръщането на тази остра, но кратка рецесия, в дълготрайна депресия.

Такива действия от страна на държавата са нужни, тъй като много предприятия и работници не разполагат с достатъчно ликвидност, за да издържат на драстичните дефицити в търсенето, водещи до масови съкращения на излишен персонал.  Поддържането на бизнеса жив през тази криза и гарантирането, че работниците ще продължават да получават заплатите си, е от първостепенно значение.

Най-директният начин за осигуряване на такива гаранции е правителствата да се действат като краен платец, за да могат изпаднали в хибернация предприятия да продължават да плащат на своите работници (които в икономически смисъл са безработни), вместо да ги уволняват, и да продължат да плащат своите сметки като наем, комунални услуги и лихви, вместо да фалират.

На практика в САЩ такава осигурителната система за безработица вече работи, което прави възможно изчисляването и предоставянето на обезщетение на безработните. Работниците трябва незабавно да започнат да получават специални обезщетения за безработица, така че да не представляват повече разход за техните работодатели – въпреки че остават официално заети – и да не бъде необходим процес на повторно наемане на работа, след като обстоятелствата се променят и могат да се върнат към работния процес.

Самонаетите лица могат да се обявяват като неработещи в момента и да се считат за отговарящи на условията за тази специална застраховка за безработица. В случай на частично спиране на работа – например намалено работното време – обезщетенията за безработица ще бъдат преизчислени.

Тези обещетения биха могли да се изчисляват на прогресивен принцип и да заместват по-голям дял от доходите при нископлатените работници. Това е желателен вариант, тъй като за нископлатените работници е по-вероятно да бъдат засегнати при такава карантина, освен това е по-малко вероятно да могат да работят от домовете си и да имат достатъчн спестявания, за да компенсират временната загуба на доходи.

В програмата, която предвиждаме, затворените предприятия ще отчитат необходимите месечни разходи за поддръжка и ще получават плащания от държавата. „Необходимите разходи“ са тези за наем, комунални услуги, лихви по дълга, здравно осигуряване (в САЩ) и национални осигурителни вноски (във Великобритания) на незаети работници, както и други разходи, които са жизненоважни за поддържането на бизнеса. За частично закритите сектори правителствата ще плащат част от разходите за поддръжка. Сумите не е необходимо да бъдат точни – проверка и коригиране може да се извърши след приключване на блокирането. Всяко излишно държавно плащане би могло да се превърне в безлихвен заем, който може да бъде възстановен в рамките на няколко години.

Има две причини, поради които подобна политика би проработила в случай на пандемия на коронавирус. Първо, ясно е какво предизвиква шока: здравна криза, която няма нищо общо с решенията на който и да е бизнес, и ще бъде временна. Второ, различните индустрии са засегнати по различен начин. Това е различно от нормалните рецесии, при които спадът на търсенето е широко разпространен и няма ясна времева линия.

Колко би струвала такава програма? Въз основа на националните статистическите данни по отрасли, изчисляваме, че при национална блокада заради коронавируса до 30% от съвкупното търсене може да се изпари в САЩ през следващите три месеца, което води до 7,5% спад на годишния БВП. Компенсирането на незаети работници и необходимите разходи за поддръжка на бизнеса ще включва държавни плащания в размер на около половината от тази сума. Обезщетенията за безработиза заместват около 50-60% от заплатите,  а необходимите разходи за поддръжка на предприятията вероятно са под половината от нормалните им експлоатационни разходи (например, нелетящите самолети не изразходват гориво). Общите разходи за правителството ще възлизат на около 3,75% от БВП, финансирани чрез увеличаване на публичния дълг. Директната загуба на продукция от мерките за социално дистанциране действително ще бъде поета от правителството, т.е. социализирана. Програмата за „краен платец“ ще работи, ако е ограничена във времето (например три месеца), така че разходите да останат управляеми и бизнес решенията не бъдат засегнати.

Това не би компенсирало напълно икономическата цена на коронавируса. Независимо какво правят правителствата, ще има реални загуби на продукция. Дори ако работниците на авиокомпаниите получат заплатите си, полетът няма да се осъществи. Други сектори ще са засегнати от нарушенията по веригата за доставки независимо от всичко – например в резултат на мерктие за карантина.

Но програмата би облекчила трудностите за работниците и бизнеса. Това би поддържало паричния поток за семейства и предприятия, така че коронавирусният шок да няма вторични въздействия върху търсенето – като уволнени работници, намаляващи потреблението – и да е възможно бързо възстановяване, след като търсенето се възобнови. Търговската активност е спряна днес, но с венозно вливане на паричен поток тя може да бъде поддържана жива, докато здравната криза не свърши.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар