Последният ден на СССР

25 декември 1991 г. беше последният ден, през който в президентското кресло в Кремъл седеше Михаил Горбачов. Съща вечер първият и единствен президент на СССР обяви оставката си по телевизията. На следващия ден беше приета декларация, която обяви, че СССР прекратява съществуването си. Флагът със сърпа и чука над президентската резиденция беше сменен с трикольор.

Сайтът „Мослента” припомня декемврийските дни на 1991-ва и последните изявления на Михаил Горбачов като президент на Съветския съюз.

От август до декември

Декемврийската декларация на Горбачов по телевизията за оставката беше наречена формалност, логичен завършек на постепенното разпадане на държавата. Още през лятото на 1991-ва се говореше за подобна възможност.

На 12 юни с.г. практически втори държавен глава стана Борис Елцин, който е избран за президент на РСФСР. Това решение е взето след проведения през март всесъюзен референдум. На същото допитване мнозинството от гражданите на СССР гласуват за съхраняване на Съюза.

Създава се ситуация на двувластие. А през август 1991 г. в СССР е извършен опит за държавен преврат – пучът през август. Членовете  на Държавния комитет по извънредното положение (ГКПЧ) се опитват да отстранят от власт Горбачов, въвеждат в Москва извънредно положение. Президентът на СССР е изолиран в Крим, а противодействието срещу ГКПЧ е оглавено от Елцин. На 19 август той пристига със съратниците си в Дома на правителството на Руската федерация (оттогава го наричат Белия дом), към който идват и бронирани коли. Качен на танк, Елцин чете пред събралите се „Обръщение към гражданите на Русия” и определя като държавен преврат завземането на властта от членовете на ГКПЧ.

На 22 август пучистите са арестувани, а на 24-ти  Горбачов подава оставка от поста на генерален секретар на ЦК на КПСС и призовава партията да обяви саморазпускането си.

На 8 декември в Беловежката гора лидерите на РСФСР, Украйна и Белорусия подписват декларация за създаването на Общността на независимите държави (СНГ), която де факто ликвидира СССР. Горбачов заявява, че не е съгласен със случващото се, но в продължение на ве седмици не предприема нищо.

Обръщението

На 25 декември 1991 г. Михаил Горбачов произнася своето телевизинно обръщение, в което известява оставката си и описва възгледите си за съдбата на страната. Ето някои фрагменти от декларацията му:

„…Аз твърдо настоявах за самостоятелност, независимост на народите, за суверенитет на републиките, но същевременно и за съхраняване на съюзната държава, за цялост на страната. Събитията тръгнаха по друг път, надделя линията за разчленяване на страната и разединяване на държавата, с което аз не мога да се съглася.

…Съдбата се разпореди така, че когато аз се оказах начело на държавата, вече беше ясно, че със страната нещата не са наред. Имаме от всичко по много: земя, нефт и газ, други природни богатства, а и от умове и таланти бог не ни е лишил. А живеем много по-зле, отколкото в развитите страни, изоставаме много повече от тях. Причината вече се виждаше: обществото се задъхваше в клещите на командно-бюрократичната система. Обречено да обслужва идеологията и да понася страшното бреме на надпреварата във въоръжаването, то бе на предела на възможностите си. Всички опити за частични реформи, а те не бяха много, претърпяваха неуспех един след друг. Страната губеше перспектива…

…Ние се отворихме за света, отказахме се от намесата в чуждите работи, от използването на войски отвъд пределите на страната, и ни отговориха с доверие, солидарност и уважение. Ние станахме една от главните опори по преустройството на съвременната цивилизация върху мирни и демократични основи. Народите, нациите получиха реална свобода за избора на път към своето самоопределение. Търсенето на начини за демократично реформиране на многонационалната държава ни доведе на прага на сключването на нов Съюзен договор. Всички тези промени изискаха огромно напрежение…

…Старата система рухна преди да заработи новата. И кризата в обществото се изостри още повече…”

По горещите следи

След оттеглянето на Михаил Горбачов от поста на президента медиите го наричаха далновиден, европейски политик, който е дошъл в Русия с прогресивни идеи, но времето за тях още не е дошло.

Горбачов дава интервю за телевизия CNN. Още в началото на беседата с журналистите той заявява: „Обществото беше претоварено от проблеми и в резултат на това, че се реализираше определен модел, то се оказа в тежко положение. Преустройството и всичко, което беше свързано с него, беше подготвено от целия предшестващ период. Така че от гледна точка на стратегията няма какво да се променя. Аз съм още повече убеден в това, защото вече са налице аргументите, трупани седем години”.

На въпрос как иска да го запомнят историците Горбачов отговаря: „Бих искал онова, което е правено през тези години, да бъде оценено от хората. И аз мисля, че ще го оценят. Сега животът е труден, неуреденият живот не им позволява да се поспрат, да помислят истински, да поговорят заедно за това, което е станало и става с нас, какви станахме. А ние станахме други хора, друга страна… Те някога все ще се освободят от претоварванията на всекидневния живот и, мисля, тогава те ще оценят истински, че да, трудно беше, но трябваше да се започне и е добре, че започнахме”.

По-късно Горбачов ще си спомня: „В продължение на онези 17 дни, последвали споразумението от Беловежката гора, аз очаквах реакцията от страна на интелигенцията, от страна на хората. Разбира се, страната беше в шок. Но никой не излезе на улиците. Изглеждаше така, сякаш съдбата на СССР е само мой проблем”.

Никой не излезе на улиците и след 25 декември. Московчаните, както и жителите на цялата страна, се готвеха за Нова година, купуваха елхички и търсеха в полупразните магазини продукти за празничната трапеза. От 2 януари ги чакаше либерализация на цените и съвсем различно бъдеще.

1991-ва завърши показателно. На 31 декември с настъпващата Нова година по първа телевизионна програма съотечествениците бяха поздравени не от лидера на държавата, а от сатирика Михаил Задорнов.