На пресконференция във вторник от КТ “Подкрепа” алармираха за последствията от необосновани такси, събирани от частните пенсионни фондове. Те гарантират високи печалби на дружествата, които управляват тези фондове, но едва ли ще допринесат за осигуряването на по-високи пенсии на гражданите с каквато цел беше създадено допълнително задължителното пенсионно осигуряване (ДЗПО). Ето защо от синдиката ги сравниха с коледни бонуси, които обаче се получават целогодишно.
Първата странна такса, начислявана от частните фондове, е при самото постъпване на вноска в тях, пренасочена от НАП. Кодекса за социално осигуряване (КСО) определя такава начална такса от 5% за годините до 2015, като от 2016 г. тя е намалена на 4,5%. Но проблемът с тази такса не е в размера, а в съществуването ѝ. На практика, частните фондове печелят само от това, че им се дават без да предоставят никаква услуга срещу това, затова от “Подкрепа” определиха тази такса като “паразитна”.
През 2014 г. Конституционният съд (КС) отмени въведената малко преди това такса върху приходите на ВЕИ-централите именно с аргумента, че срещу нея държавата не предоставя никаква услуга. Тогава съдът беше сезиран от президента Росен Плевнелиев, но той не намери за нужно да приложи същия стандарт спрямо други подобни такси.
Странен е и начинът, по който се събира т.нар. инвестиционна такса, която е в размер на 1% до 2015 и е намалена на 0,9% от тази година. Проблемът обаче отново не е в размера, а в това, че тази такса се начислява върху цялата внесена сума, вместо само върху доходността, която е резултат от работата на фонда. Абсурдността на тази схема се вижда лесно – дори когато фондът има отрицателна доходност, т.е. загуба, той пак получава инвестиционна такса.
Дружеството печели от това, че е пропиляло част от парите на “вложителите” си.
От презентация на Ваня Григорова, икономически съветник към синдиката, стана ясно, че средно 8,5% от активите на дружествата са удържани под формата на такси до септември 2016 г. Ефектът от начина, по който са структурирани таксите, е че печалбите на дружествата растат постоянно, докато реалната доходност е пренебрежимо малка, ако изобщо я има.
Доходност, изядена от такси
Отчет на Комисията по финансов надзор (КФН) от 2015 г. показа, че реалната доходност на фондовете е минус 1,7% за периода 2004-2014 г. Димитър Манолов посочи, че терминът “отрицателна доходност” е евфемизъм за загуба и че от всеки 100 лева в частен фонд работещите губят средно 1,70 лева. Провалът на втория стълб досега беше оправдаван с икономическата криза, тъй като при пика ѝ през 2008 г. доходността е била минус 20%. Допускането, че в следващите десетилетия фондовете ще компенсират тази загуба и ще осигурят по-високи пенсии на сегашните работници лежи на фантастичната предпоставка, че не ни очакват никакви сериозни финансови трусове в бъдеще.
В началото на декември от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) изнесоха данни, според които към 2041 г. хората, които са се осигурявали на средния осигурителен доход към НОИ и към частен фонд, ще получават с 15 лева на месец (или около 1%) повече спрямо онези, които са предпочели изцяло държавното осигуряване.
Излиза, че при най-благоприятни допускания в изчисление, изготвено от самите фондове, те твърдят, че ще осигурят с 1% по-висока пенсия. Това обещание не е особено щедро на фона на поетия от работещите риск и почива върху предпоставката, че ни очаква нещо невиждано – четвърт век без сериозни пазарни сътресения. Според финансовия консултант Любомир Христов, в представените разчети размерът на държавната пенсия е подценен, а този на частната – точно обратното. При дори малко по-реалистични оценки излиза, че “две пенсии са по-малко от една” и логичният извод на Христов е, че задължителният втори стълб трябва да се закрие.
Като се има предвид, че такъв развой не се допуска от никоя значима политическа сила, от “Подкрепа” предлагат спешни законови промени, които да направят сегашната система по-справедлива. Те включват премахване на началната такса, срещу която не се предоставя никаква услуга, начисляване на инвестиционна такса само върху реализираната от фонда доходност и предоставяне на разбираема информация на осигуряващите се лица за реалната доходност и наложените такси.
Освен това, според Димитър Манолов, мениджърите на пенсионноосигурителните дружества следва да декларират имуществото си пред Сметната палата, както това правят всички лица, управляващи значим публичен ресурс.
Противоконституционна ли е свободата на избор
Манолов обърна внимание и на задължителния елемент на втория стълб. Доскоро допълнителното осигуряване трябваше да бъде непременно в частен фонд, но промени в КСО дадоха на осигуряващите се лица свободата да прехвърлят вноските си към универсалното държавно осигуряване. Това обаче става с изрично заявление до НОИ, а тепърва започващите работа по подразбиране се осигуряват и в частен фонд, освен ако изрично не декларират друго желание.
Дори и при това положение законодателната промяна, която даде свобода на избор на гражданите дали да ползват услугите на частните фондове, се оспорва пред Конституционния съд. Председателят на КТ “Подкрепа” съобщи, че от синдиката отдавна са изпратили своето становище, което КС да вземе предвид. Според него е много малко вероятно съдът да обяви правото на избор на осигуряващите се лица за противоконституционно. Но в случай на такъв развой на събитията, Манолов заяви, че със сигурност ще има лица, които ще заведат искове срещу държавата в Европейския съд за правата на човека в Страсбург.
Те най-вероятно ще бъдат спечелени лесно, тъй като вече съществува прецедент с обратния казус. Eвропейският съд бе затрупан от искове на унгарски граждани срещу прехвърлянето на активите на частни пенсионни фондове към държавното осигуряване през 2010 г., но те не бяха уважени.
About The Author
