Инцидентът се случва на трети декември в Бидгошч, областен град в северна Полша. В късен следобеден час шестима студенти от България и Турция се качват на трамвай. Няколко спирки по-късно в същото транспортно средство нахлува група полски патриоти – типични, сиреч агресивни и видимо вдигнали няколко тоста за величието на родината. Това обаче по никакъв начин не повлиява на бдителността им, защото веднага набелязват групата студенти и преценяват, че са сирийски бежанци. Крещейки към тях „мургави курви“, „ислямски парцали“ и „вървете си у вас“ патриотите започват да ги удрят, ритат и блъскат срещу стените и седалките в трамвая. Нападнатите правят опит да се измъкнат, но биячите ги заобикалят и започват да ги бият още по-жестоко. Този път обаче патриотите нямат късмет, защото другите пътници и водачът на трамвая реагират.
Първо се намесват две момичета, които викайки по хулиганите да спрат, започват да правят снимки и да записват случващото се. Към тях бързо се присъединява и един младеж, който опитва да отблъсне най-агресивните хулигани. Другите пътници блокират изходите от вагона, докато ватманът стопира трамвая, затваря вратите и сигнализира полицията. Служителите пристигат за броени минути и задържат тримата мъже. При обиск у тях са открити стикери на една от многото екстремистки десни секти, действащи в Полша – т. нар. Национално движение.
По-късно пресслужбата на полицията в Бидгошч съобщи, че тримата мъже на възраст 26, 27 и 32 години са били арестувани и се очаква местната прокуратура да излезе с обвинителен акт. Не е ясно дали нападателите имат други криминални прояви.
Побоят върху българските студенти в Бидгошч е само един от многото редовни инциденти с расистко и ксенофобско насилие, което се превръща в легитимно поведение, благодарение на новия дискурс на „добрата промяна“, въвеждана системно от управлението на Ярослав Качински и партията му „Право и справедливост“. Че тази случайна грешка, тоест объркване на българи с араби, няма да научи никого на нищо в Полша, е повече от ясно. Ако никой не си вземе поука от това и в България, то би трябвало да си кажем откровено, че едва ли заслужаваме по-различна съдба от положението, в което се намираме в момента.
About The Author
