След шантавия филм „Борат” Казахстан отново влезе в световните новини покрай разказа на 28-годишната новозеландска пътешественичка Хлои Филипс-Харис за приключенията ѝ при пристигане на летището в старата казахстанска столица Алмати. Историята ѝ бе разгласена от вестник New Zealand Herald.
Хлои Филипс-Харис, която често обикаля страните от Централна Азия, даде интервю за вестника след половингодишен престой в Казахстан. Тя е много доволна от впечатленията си, от запознанството си с местната култура и обичаи, както и от сърдечността на хората, с които е общувала в Казахстан през последните шест месеца. Но още не може да преодолее шока, връхлетял я при кацането ѝ в Алмати.
Граничарите категорично отказали да пуснат младата жена да влезе на казахстанска територия, защото не признали нейния новозеландски паспорт за валиден. Те били убедени, че Нова Зеландия е част от Австралия и настоявали тя да им представи австралийски паспорт. След като това се оказало невъзможно, служителите ѝ разпоредили да отлита незабавно със самолет, който потеглял за Китай.
„В такива страни всичко зависи от връзките. Аз все пак успях да сляза от онзи самолет преди той да излети, но се наложи да безпокоя доста хора с моя случай,” разказва днес новозеландката.
След като тя така и не излетяла, митарствата ѝ не свършили, а продължили с разпит в едно от тесните служебни помещения на летището. Там вече я чакали цивилни агенти, които искали да разберат с каква цел тя се опитва да проникне в страната им. Отново възникнал спорът има ли или няма държава Нова Зеландия и тогава Хлои радостно видяла на стената географска карта. Тя се хвърлила към нея с намерението да покаже родината си и така нещата най-после да се изяснят. Но се оказало, че и на картата Нова Зеландия просто липсвала!…
След дълги и безплодни разпити пътешественичката била заключена в изолирана стая за ден и половина без никой да ѝ дава храна или вода. Охраната се смилила над нея чак през нощта, когато другите служители си тръгнали, и ѝ донесла да пийне някаква газирана напитка.
Случаят ѝ получил благоприятна развръзка, чак след като нейни познати казахстанци успели да уредят въпроса чрез подходящи контакти и чрез плащане на рушвет на когото трябвало. Хлои казва, че това е първото ѝ подобно преживяване през годините ѝ на пътешествия по централноазиатски маршрути.
Тя все пак се изказва със симпатия за тази своя последна засега дестинация: „Казахстан се развива много бързо, това е страна с голям потенциал. Макар да е корумпирана, там живеят добри хора. Хареса ми в Казахстан. Но жалко, че на картата там я нямаше Нова Зеландия”.
About The Author
