В последно време руският президент Владимир Путин е доста последователен в сигналите, че висшите длъжностни лица на са имунизирани срещу обвинения в корупция. Въпреки това, арестът на икономическия министър Алексей Улюкаев тази седмица е открояващо се събитие. То повдига въпроси относно бъдещето на неговия високопрофесионален, технократски икономически екип, както и на един от най-близките сътрудници на президента – ръководителя на държавния петролен бехемот „Роснефт” Игор Сечин.
През последните две години трима регионални губернатора и няколко високопоставени служителя от антикорупционните звена на вътрешното министерство бяха арестувани и хвърлени в затвора по обвинения в корупция. Само преди дни трима висши чиновника от Кемеровска област, най-големия въгледобивен регион в Русия, бяха обвинени в изнудване. Това накара дългогодишния губернатор на региона Аман Тулеев да се пита на глас дали не е обект на разследване.
Путин реално не е направил много, за да демонтира корумпираната система, която процъфтяваше в Русия под управлението му – вероятно защото това бе лепилото, което държеше властта цяла през всичките тези години. Той обаче започна да изглежда нетърпелив към тази ситуация след овладяването на Крим и срива на цените на петрола. Путин вече не е доволен с шуробаджанашкия капитализъм от предишното десетилетие (или вероятно вече не може комфортно да си го позволява). Той иска мобилизирана, милитиризирана, патриотична нация, която може да се обедини в защита срещу усещаната заплаха от Запад и икономическите трудности, вървящи с нея.
Путин се нуждаеше от мащабно антикорупционно разследване, което да даде сигнал за промяната. Губернаторите и висшите чиновници бяха подходящи за жертване шахматни фигури – те имат впечатляващи титли, но са заменяеми.
В същото време Путин имаше нужда да постави на мястото им и някои от най-издигнатите си приятелчета. Тъй като обаче лоялността към приятелите е един от основополагащите му принципи, бившите колеги от КГБ и сътрудници като Владимир Якунин (бивш шеф на железниците) и Сергей Иванов (бивш шеф на администрацията на Кремъл), бяха избутани в синекурни служби или пенсионирани, вместо да бъдат разпъвани на ръст. Тези ходове все пак бяха послание от Путин към елита: настанало е почти военно време – или помагайте, или не се пречкайте.
Арестът на Улюкаев – обвинен в искане на подкуп от 2 млн. долара, за да одобри покупката на петролната компания „Башнефт“ от „Роснефт”, не се вписва съвсем на модела. Путин внимаваше да не застраши икономическия екип в правителството на Медведев и Централната банка. Русия, която е лишена от близо половината си петролни приходи заради срива на цените на суровините и е отбягвана от чуждестранните инвеститори заради западните санкции, се нуждае от компетентно икономическо управление. Финансовото министерство под ръководството на Антон Силуанов, икономическото министерство на Улюкаев и Централната банка на Елвира Набиулина осигуряваха такова управление – чрез свиване на разходите, съставяне на консервативни прогнози и оформяне на гъвкави обменен курс и лихвена политика.
През третото тримесечие на 2016 г. икономиката на Русия се е свила с 0.4%. Това е по-малък спад от очаквания, но икономиката на страната все още е затруднена, а растеж не може да бъде постигнат без структурни реформи.
Улюкаев, либерален икономист, който започва управленската си кариера по време на радикалните реформи от началото на 90-те, е един от малкото хора под ръка на Путин, които имат опита, познанието и издръжливостта да налагат промени или да удържат фронта, когато няма друга опция. Арестът на Улюкаев сигнализира, че никой не е недосегаем, но също така праща притеснително послание за потенциална нестабилност в икономическия екип на Путин в едно несигурно време.
Няма съмнение, че Путин е одобрил ареста. Федералната служба за сигурност (ФСБ) даде да се разбере, че е подслушвала телефона на Улюкаев от миналото лято и че президентът е получавал доклади за разследването.
Историята около ареста все пак е странна. Повторната приватизация на „Башнефт”, която през 2014 г. държавата отне от олигарха Владимир Евтушенков, целеше да подпомогне намаляването на бюджетния дефицит. Шефът на „Роснефт” Сечин отдавна бе хвърлил око на компанията. Макар той да отрича да има общо с отнемането на собствеността на Евтушенков, по онова време имаше силни подозрения, че е замесен.
Тези съмнения получиха потвърждение по-рано тази година, когато „Роснефт” обяви плана си да подаде оферта за „Башнефт”. Макар правителството да държи мажоритарен дял от капитала на холдинг, управляващ „Роснефт”, това е публично търгувана компания и технически има право да участва в приватизация. Много анализатори и представители на правителството обаче заявяваха, че купуването на държавна собственост с пари, които на практика също са на държавата, не е добра идея. Такива резерви изразяваха и енергийният министър Александър Новак и Улюкаев. „Смятам, че „Роснефт” е на практика държавна компания. Това означава, че участието ѝ в приватизация не е подходящо”, заяви икономическият министър през август.
При все това никой друг не направи оферта за „Башнефт”. Сечин, един от най-отдавнашните приятели на Путин, е толкова силна фигура, че никой не иска да се конкурира с него. Така че през октомври правителството, включително двамата министри, решиха да одобрят сделката. „Роснефт” плати 329.7 млрд. рубли (5.1 млрд. долара) за 60% от компанията. Ръководството на „Башнефт” веднага бе подменено с хора, назначени от Сечин.
След сделката Путин призна, че е „малко изненадан” от позицията на правителството, което показва, че може би е обхванат от съмнения. След ареста разследващите заявиха, че Улюкаев е заплашвал представители на „Роснефт”, докато ги е изнудвал за подкупа. Никой с познание за това как работи Русия в днешно време не може да повярва на тази история.
Един от хората, които открито заявяват недоверие към официалната версия, е Александър Шокин – ръководител на Съюза на индустриалците и предприемачите. „Трябва да си объркан, за да заплашваш „Роснефт” цял месец, след като сделката получи формално, законово и политическо одобрение и да изнудваш за 2 млн. долара Игор Сечин, един от фактически най-силните хора в тази страна. Ако наистина това е случаят, то Улюкаев трябва да бъде прибран не от полицията, а от лудницата”, коментира той.
Макар разследващите да не са обвинили „Роснефт” и Сечин в нарушения, или да са подлагали под съмнение законността на сделката, някои хора предполагат, че точно Сечин може да е крайната цел на проверките. Според бивш представител на „Роснефт”, пожелал анонимност, неговите неуморни усилия да национализира петролната индустрия отдавна притесняват останалите независими производители, най-големият от които е „Лукойл”.
В същото време Путин окастря вътрешния си кръг и извънгабаритното влияние на Сечин може би го притеснява. Освен това в момента „Роснефт” е единственият кандидат за покупката на 19.5% от собствените си акции, които правителството възнамерява да продаде тази година. Идеята на Сечин е чрез сделката компанията да помогне на правителството да закърпи бюджетните дупки, а впоследствие да продаде този дял от акциите на истински инвеститор. Това обаче определено не резултатът, който Путин търси за най-голямата продажба на държавна собственост за тази година.
Ако арестът на Улюкаев е стъпка към падението на Сечин, това поне го прави донякъде логичен. Петролният цар на Путин обаче няма да се даде без бой. Ако Сечин победи и запази контрола над „Роснефт”, съгласието на Путин за ареста на Улюкаев само ще го остави с отслабен икономически екип. В замяна на това ще получи само съмнителни ПР ползи от смокиновото листо на антикорупционната кампания.
