В седмицата между двата тура Цецка Цачева получи подкрепата само на Реформаторския блок (без ДСБ), а Румен Радев – на нито един кандидат-президент или партия. Въпреки това кандидатът, подкрепен от БСП, успя да привлече много повече нови гласоподаватели на балотажа от този на ГЕРБ. Всъщност, за Радев бяха подадени над два пъти повече бюлетини, отколкото на първи тур, докато подкрепата за Цачева се увеличи само с 49%, което вероятно се дължи на по-добрата мобилизация вътре в нейната партия за балотажа и частичната подкрепа на РБ. По този начин разликата между тях се увеличи от 3,5% преди седмица до цели 23%.
В зелено се виждат добавените на II тур гласове за кандидатите:
Големият ръст показва, че на балотажа Радев е успял да привлече много хора извън партийното ядро на БСП. Резултатите му от първи тур са от порядъка на тези, получени от “Коалиция за България” (водена от БСП) през 2013 г., когато Бойко Борисов подаде оставка предсрочно в резултат от масови протести в цялата страна, започнали с недоволство от частните електроразпределителни дружества.
Едва година и половина по-късно в резултат от подкрепата за правителството на Пламен Орешарски БСП достигна историческо дъно от малко над 500 хиляди гласа или 4 пъти по-малко, отколкото получи Радев на балотажа. Тези данни показват, че на “Позитано” са се възстановили след фиаското с Орешарски (или по-точно поредният посредствен мандат на ГЕРБ ги възстанови), но и че победата на президентските избори се дължи много по-малко на партийните усилия, отколкото на личностите на двамата кандидати на балотажа.
На графиката се виждат резултатите от двата тура:
От графиката се вижда, че Радев е бил по-приемливата фигура за много от гласувалите за друг кандидат на първи тур, въпреки чувствително по-ниската избирателна активност. По данни на “Алфа рисърч” той е успял да привлече цели 35% от гласувалите за Трайчо Трайков срещу 54% за Цецка Цачева. Въпреки че не получи подкрепа от АБВ, 74% от избирателите на Ивайло Калфин са се обърнали към Румен Радев. 54% от избралите на първи тур на Веселин Марешки, който заяви, че ще гласува за Цачева, предпочетоха Радев на балотажа.
Най-интересно е, че зад бившия командващ на ВВС застават рамо до рамо избирателите на ДПС (92% от подкрепилите Орешарски) и на националистите. Радев е привлякъл двойно повече от избирателите на Красимир Каракачанов, отколкото Цачева – 60% спрямо 27% – въпреки че Патриотичният фронт подкрепя правителството на Бойко Борисов, който след изборите обяви, че поема курс към предсрочни избори.
Вероятно националистите са били привлечени от някои подчертано консервативни позиции на бившия военен: антиимиграционна нагласа, подкрепа за ударно превъоръжаване на армията, въвеждане на “православно вероучение” в училищата и т.н. Именно тук си личи най-добре, че консолидацията на БСП зад Румен Радев не представлява съживяване на партията, а по-скоро постепенен отказ от ляво-либералният ѝ облик. За загуба на социалистическа идентичност не може да става дума, тъй като е невъзможно да загубиш онова, което нямаш.
На графиката се вижда избирателната активност на двата тура на всички досегашни избори за президент:
Избирателната активност на балотажа се сви спрямо първия тур с над 450 хиляди гласа. Така ефектът от задължителното гласуване напълно изчезна, ако приемем, че на първия тур е бил в рамките на 4-5% повишение на активността. Ясно е, че при липсата на санкция (освен дерегистрацията) задължителността се превръща в дума без съдържание. Въвеждането на по-сериозни санкции или стимули обаче не вещае нищо по-добро, тъй като би изглеждало като изнудване на избирателите да подкрепят кандидати, които те не смятат, че работят за тях.
About The Author
