В статията си колежката Ваня Ставрева пише:
На 25 октомври евродепутатите от ГЕРБ Мария Габриел, Андрей Ковачев, Ева Паунова, Емил Радев и Владимир Уручев, Светослав Малинов от ДСБ, Николай Бареков и Ангел Джамбазки от Групата на консерваторите и реформаторите демонстрираха, че са единомишленици на крайнодесните и на Марин Льо Пен, както и на известния „приятел” на България Найджъл Фараж.
Точно тази компания десни, консерватори и националисти гласува против Резолюцията на Европейския парламент за правата на човека и миграцията в трети държави.
Не е изненадващо. От тези хора друго не може и да се очаква, защото свободата и човешките права кога ли са били висша ценност за тях, за да ги прокламират сега. Пък и какво ги е грижа за стотиците хиляди българи, например, които са мигрирали в трети страни заради бедност и чиито права не са защитени, поради което десетки хиляди наши сънародници са превърнати в „бели роби”?
Въпреки отпора им, резолюцията бе приета с гласовете на цялата европейска левица – не само от Групата на социалистите и демократите, а и от Европейската обединена левица, в която влизат и евродепутатите на прогресивните леви движения „Подемос”, „Сириза”, „Ди линке”, както и от Групата на зелените. За нея гласува и преобладаващата част от групата на либералите.
Да се окажеш на страната на Льо Пен срещу хората определено не е повод за гордост. Явно, за да прикрият срама си, ГЕРБ приложиха тактиката „атаката е най-добрата защита” и обвиниха българските евродепутати социалисти и либерали, че са гласували резолюция за „насърчаване на миграцията”. Преименувайки документа, за да бъде успешно внушението им и премълчавайки огромната част от истината, възползвайки се от естествения страх от бежанска вълна.
Изненадващо в техния хор се включи председателката на БСП Корнелия Нинова. След като ГЕРБ умело инспирира скандал по темата, тя заяви в петък пред медиите: „Разграничаваме се от съдържанието на тази резолюция и от нейното гласуване. Тя не отговаря на политиката на БСП. Нашите евродепутати са изразили своя позиция, без тя да е съгласувана с ръководството на БСП.”
В допълнение стана ясно, че Изпълнителното бюро щяло да търси сметка от евродепутатите от БСП, които са подкрепили документа – Сергей Станишев, Георги Пирински и Момчил Неков.
Изявлението на Нинова е сериозен сигнал, при това не първият, че под нейно ръководство БСП е на път да се изроди в нещо различно от социалистическа партия.
Председателката и клакьорите ѝ, които се включиха в нейния хор, за да я похвалят за „твърдата” позиция и да привидят като враг „песоглавците”, или не са наясно за какво става въпрос, или предумишлено манипулират и заблуждават.
Склонна съм да приема второто, защото не мога да допусна, че лидерът на най-сериозната партия в България е некомпетентен, не прави разлика между лява и крайнодясна политика, нито пък разбира от международна политика и право.
От изявлението на Нинова произтича изводът, че тя самата не приема въпросната резолюция, а евродепутатите социалисти е трябвало да гласуват срещу нея. Това нейно становище срещу въпросния документ напълно съвпада с позицията на европейската десница и нарежда г-жа Нинова до Марин Льо Пен, например.
Основателно възниква въпросът защо Нинова застава на страната на Льо Пен, Найджъл Фараж, на десните?
В момента в България проблемът с бежанците е истеризиран и Нинова направи най-елементарното и лесното – и тя засвири на тази струна, защото преди президентските избори това най-лесно се продава, а и се харесва на публиката.
И какво тук значат някакви си принципи, някакви си ценности, някакви си права на човека, когато важното е изборите да бъдат спечелени? Това е логиката на прагматиците и те я следват. Дори и с опасното сближаване на национализъм и социализъм.
Целият текст на статията можете да прочетете тук.
About The Author
