На свое извънредно заседание Министерски съвет одобри проекта за държавния бюджет през 2017 г. Подобно на хаоса с Изборния кодекс, кабинетът забави работата върху проекта за последния момент и така трябваше да го приеме ударно, за да спази предвидения в Закона за публичните финанси срок (31 октомври) за внасянето му в Народното събрание. За целта проектът беше изпратен до синдикатите и работодателските организации в сряда вечерта като от тях се очакваше да дадат своите становища на следващия ден.
Снимка: Министерство на финансите
Но неглижирането на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и непровеждането на ключови обществени дебати не е някаква новост, а една от устойчивите правителствени политики. “Аз се надявам това да е скучен бюджет, който да не е тема за дебати” – най-добре описа положението финансовият министър Владислав Горанов. Тема за дебати наистина не трябва да е скучния бюджетен проект, а управленската философия, която стои зад него от много време насам. Но първо добрите новини.
Без скрита приходна част
Позитивното е, че и през тази година имаме ръст на минималната заплата от 420 на 460 лв. Това ще доведе до изсветляване на част от икономиката, цели сектори от която продължават да плащат заплати под масата. Увеличението на МРЗ ще предизвика и лек ръст на доходите над нея, което ще стимулира потреблението, а от него се очаква да бъде основен двигател на икономическия растеж в следващите три години на мястото на постоянно бленуваните преки чуждастранни инвестиции.
Вече разказахме как работодателите подкрепят насърчаването на потреблението, но са против ръста на доходите, тоест „за“ следствието, „против“ причините. Добрата новина за тях е, че в следващите две години не се предвижда увеличение на минималната заплата.
Като положителна промяна спрямо миналата година можем да отчетем и по-реалистичната приходна част, в която са заложени над 2 милиарда лева повече, отколкото през 2016 г. Разликата идва от увеличената с 1% пенсионна вноска, акциза за цигарите и… липсата на избори, което на езика на управляващите се представя като “добра работа на приходните агенции”.
За приходната част в бюджета за 2016 г. се смяташе, че е умишлено занижена, за да може кабинетът да похарчи разликата без контрол от парламента в месеците преди изборите. Тази хипотеза се потвърди, когато след лятната ваканция премиерът откри, че са събрани 1,6 млрд.лв. повече от предвиденото.
Най-значителните увеличения в разходната част пък са за закупуването на военно оборудване и образование, където се предвижда ръст на учителските заплати със средно 10%. От юли е заложено и скромно увеличение на пенсиите.
Заплати спрямо производителността
Синдикатите обявиха бюджета за “инерционен” и се противопоставиха на запазването на максималния осигурителен доход от 2600 лв., минималното обещетение за безработици от 7,20 лв на ден, социална помощ от 65 лв. на месец. Според тях допълнителни средства са крайно наложителни за култура (ръст от само 3 млн.лв), наука (БАН продължава да работи с кризисния бюджет от времето на Дянков) и железниците.
От КТ “Подкрепа” се застъпиха за обвързване на минималната работна заплата с производителността на труда – връзка, която работодателите постоянно правят, обикновено заявявайки, че не можем да искаме европейски доходи, защото нямаме такава производителност. От синдиката обаче посочват статистически данни, според които производителността у нас е 2,3 пъти по-ниска от средноевропейската, докато разходите за труд са 6,1 пъти по-ниски.
Това означава, че работниците в България са в близо три пъти по-тежко състояние спрямо останалите в ЕС, като спестените разходи за труд остават в бизнеса. Увеличението на доходите същевременно ще стимулира и ръста на производителността, защото работодателите ще бъдат стимулирани да инвестират в нея вместо да наемат множество нископлатени работници за неефективни дейности.
Сбърканата философия
Големият проблем, заложен в Бюджет 2017 г., обаче се крие много по-дълбоко – в практически регресивната данъчна политика на България, която Симеон Дянков искаше да вкара в Конституцията. Тя залага за източник на приходи косвените данъци като поддържа ниски преки данъчни ставки. Бегъл поглед върху приходната част на бюджета разкрива, че тя се попълва на 40% от ДДС и акцизи.
Косвените данъци се начисляват върху потреблението, което ги прави по същество регресивни. Например, ДДС от 20% тежи много повече върху кошницата на хората с ниски и средни доходи, отколкото на онези с високи, което води до спад на потреблението. Според КНСБ, 78,5% от домакинствата в страната живеят с по-малко пари от необходимия минимум за издръжка на живота. Това значи, че ако акцентът се премести от косвените към преките данъци, 4 от 5 българи ще започнат да потребяват нормално и това веднага ще се отрази положително на икономиката.
Данъчна карта на света:
Политиката на правителството обаче е диаметрално противоположна – поддържане на ниски преки данъци, част от наследството на тройната коалиция. Така корпоративният данък ще донесе само 6% от приходите в бюджета. Нивото му от 10% в България е най-ниското в ЕС (заедно с Кипър) при средна ставка от 22,5%. В САЩ той е цели 35%. Плоският данък върху доходите на свой ред ще донесе едва 9% от приходите, почти три пъти по-малко от тези от ДДС. Под 2% пък се падат на доходите от собственост или 20 пъти по-малко от таксуването на потреблението.
