Куба отказва да я баламосват с номерата на „доброто ченге”

Поредният исторически обрат в американската политика спрямо Куба бе зрелищно демонстриран тази седмица на сцената на ООН. Внасяната ежегодно от Острова на свободата в Общото събрание резолюция за отмяна на американското антикубинско ембарго този път не само спечели подкрепата на обичайното тотално мнозинство от 191 гласа сред 193-те държави членки. Необичайното сега бе, че редовните опозиционери на тези резолюции – САЩ и вечният им съюзник Израел – за първи път гласуваха не „против”, а „въздържал се”. А американската посланичка в ООН Саманта Пауър държа прочувствено слово, че ембаргото е отживелица и не отговаря на новия дух на двустранните отношения между САЩ и Куба.

Доброто и разумът побеждават? Разпоредилият този вот смел и справедлив президент Барак Обама отправя предизвикателство към упорито отказващия да отмени антикубиското ембарго Конгрес?

Всъщност гласуването на тази резолюция в ООН има само символично значение и не е жест, с който Обама по някакъв начин да повлияе на Конгреса или да си влоши отношенията си с него, особено пък в края на мандата си.

Но е очевидно желанието на Белия дом финалът на този мандат да бъде запомнен от историята с красиви и прогресивни краски.

За подсилването им несъмнено спомага и подписаната от президента на 14 октомври специална директива със силата на закон, която обявява за необратим процеса на нормализация в отношенията между САЩ и Куба и принуждава и следващата президентска администрация да го следва.

Директивата на Обама бе последвана и от серия мерки на американските министерства на финансите и на търговията, разгласени от САЩ като внасящи облекчения в някои сектори на двустранната търговия и отменящи някои ограничения – например лимита за количествата пури и ром, които връщащи се от Куба американци могат да си внесат за лично ползване. Беше обявено също, че вече се разрешава продажбата на определени кубински лекарства на американския пазар, че ще се дават стипендии за обучение в САЩ на млади кубинци, че ще се осигури американско подпомагане на кубинския частен сектор. Наред с признаването на кубинското правителство за легитимен партньор, в директивата не липсваше и деклариране, че САЩ ще продължат да въздействат върху кубинското общество със своите програми „За промяна на режима”.

Новите мерки облагодетелстват предимно САЩ

В реакцията си тогава кубинското външно министерство приветства позитивните елементи в кубинско-американските отношения, но изрично подчерта, че новите мерки „са крайно ограничени, също както и предшествалите ги”, а освен това „облагодетелстват предимно САЩ”. И най-важното – не отменят 54-годишното търговско, икономическо и финансово ембарго срещу Куба, което на острова наричат с по-обхватната и категорична дума блокада и което е причинило и продължава да причинява огромни щети на кубинците.

Още от началото на затоплянето със САЩ Хавана не е спряла да повтаря, че за нея истинска нормализация в отношенията с големия северен съсед ще настъпи едва тогава, когато блокадата бъде отменена. Другите две условия са да се закрие американската военна база в залива Гуантанамо (не само затвора, а цялата база) и да се прекратят подривните програми „За промяна на режима”, в които USAID (Американска агенция за международно развитие) ежегодно влага по 20 милиона долара. Куба държи също диалогът да се води на равноправни начала, с взаимно уважение и без намеса във вътрешните работи.

На Острова на свободата са наясно, че вдигането на блокадата е в прерогативите на Конгреса на САЩ, а не на президента. Но също така добре са проучили колко широки пълномощия има американския държавен глава и колко многобройни възможности може да използва, за да сведе до минимум ефекта от ембаргото. Стига действително да желае добруването на кубинския народ, а не да търси с „мека сила” все същите стари цели на американската политика – промяна на политическия строй на острова.

Кубинците толкова дълго са слушали свистенето на „голямата тояга” на САЩ над страната си и над цяла Латинска Америка, че днес никак не са склонни да приемат за чиста монета ходовете на „доброто ченге” Обама. Още повече, че освен да му служат за личен PR, тези ходове наистина не съдействат за реално и осезаемо облекчаване на последствията от ембаргото.

През същата призма Куба погледна и на сегашното американското гласуване в ООН. Бърз туит на страницата на кубинското външно министерство веднага след вота в Общото събрание определи резултатите лаконично: „Изключителна и историческа победа на Куба и на Обединените нации срещу блокадата!” Без никакво прехласване по ролята на Вашингтон.

Бруно Родригес: Ако иска, Обама може още утре да разхлаби блокадата

Външният министър на Куба Бруно Родригес, който говори пред Общото събрание на ООН веднага след обявеното от САЩ „въздържане” по кубинската антиблокадна резолюция, изнесе в речта си многобройни конкретни данни как въпреки ефектните обещания и декларации от Вашингтон всъщност нищо от обещаното не действа. И Куба продължава да понася щети от ембаргото.

Министърът припомни, че възможностите, които Обама дава за американско навлизане в кубинските телекомуникации, са продиктувани от политически цели – да се въздейства на кубинското население. Но същевременно показват колко широки правомощия има президентът на САЩ и как, „ако иска, още утре може да даде ход на търговски операции, частни кредити и инвестиции във всички сектори на нашата икономика”, дори и формално блокадата още да действа.

Вместо това Куба е принудена на всяка крачка да се спъва в ограничения, налагани ѝ дори в търговията и бизнеса с трети партньори заради американското ембарго. Бруно Родригес цитира случаи с германски и италиански доставчици на медицинска техника за Куба, които не успели да си изпълнят ангажиментите, защото от САЩ отказали да им продадат ключови елементи – и в крайна сметка това довело до блокиране на апарати, подпомагащи лечението на онкоболни.

Министърът посочва и как страдат американски фармацевтични компании, заинтересовани от кубински лекарства, но възпрепятствани да ги получат, защото Куба все още няма право да борави с долари. В същото време от американска страна официално се твърди, че тази забрана за доларите вече е вдигната. Но в практиката банките продължават да отказват такива операции, свързани с Куба, и страната нито може да осъществи разплащане в американска валута, нито да направи депозит. Реално по този начин остава неосъществено и уж отпушеното от Обама излизане на кубински лекарства на американския пазар.

В речта си Бруно Родригес споменава и драстични случаи, при които в страни като Алжир, Пакистан и Уганда британски, германски, белгийски банки, позовавайки се на ембаргото, отказват банкови сметки на работещи там кубински лекари и на поканили ги местни организации. В два от случаите така е възпрепятствано закупуване на ваксини и на техника, необходима за здравето на родилки и бебета. А в третия случай са блокирани възнагражденията за кубинските лекари, преборили епидемията от ебола в Западна Африка и получили за това високо признание от Световната здравна организация и от САЩ.

Според министъра само от април 2015 г. до март 2016 г. директните икономически щети, понесени от Куба заради американската блокада, възлизат на 4 милиарда и 680 милиона долара. А за целия период след налагането на ембаргото през 1962 г. щетите са за 125 милиарда долара.

„Блокадата е главното препятствие за икономическото и социалното развитие на нашия народ”, подчертава Бруно Родригес.

Вашингтон си прави устата за дълговете на Батиста

Министърът не пропуска да посочи и формулировките от директивата на Обама от 14 октомври, които директно декларират продължаващата амбиция на САЩ да действат за промяна на политическия строй в Куба чрез въздействие върху определени сектори от кубинското общество и особено младежта – действия, които са очевидна намеса във вътрешните работи.

Ръководителят на кубинската дипломация цитира и онзи абзац в директивата, който посочва, че според Вашингтон Куба му е длъжница заради неизплатените дългове от сделките на режима в страната отпреди победата на революцията.

Бруно Родригес не се колебае да отвърне така:

„Да не би да претендират Кубинската революция да им плаща дълговете на кървавата диктатура на Фулхенсио Батиста? Трябва да знаят, че вече сме свободни, именно защото през 1959 г. се освободихме от американския империализъм и от диктатурата, наложена ни от него… Горди сме с нашата история и нашата култура, които са най-високо цененото от нас съкровище. Никога няма да забравим миналото, защото това е начинът да не се върнем никога към него. Вече сме избрали нашия път към бъдещето и знаем, че той е дълъг и труден, но няма да се отклоним от него нито поради наивност, нито заради песента на сирените, нито погрешка. Няма сила на света, която да ни принуди да го направим. Превърнахме в реалност много мечти, наши и общи с други народи. Изпълнени сме с нови мечти, които да осъществяваме, но те са наши. Не се нуждаем от чужди на нашата история и нашата култура мечти. Кубинската революция ежедневно се извършва от и за нашата младеж. Младите кубинци, които са част от съвременната епоха, са също толкова патриоти и антиимпериалисти, колкото и техните бащи и дядовци. Имаме наши собствени ценности и символи, които защитаваме и ще обогатяваме. Те винаги ще останат кубински. Няма да ги сменим за чужди. Борим се, за да изградим суверенна, независима, социалистическа, демократична, просперираща и развиваща се устойчиво нация. Няма да се върнем към капитализма”.

Министърът завършва речта си, изисквайки отново незабавната отмяна на американската блокада на Куба, като ключов фактор за нормализацията на отношенията със САЩ.

Двойните американски стандарти спрямо Острова на свободата

Тези теми бяха водещи и при гостуването у нас тези дни на Ибис Алвиса от Управление „Европа” на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP) –  една уникална институция, създадена преди 55 г., за да укрепва солидарността с Куба по света. Тя се срещна в София с активисти на много дейната наша Асоциация на за приятелство „България-Куба” и отправи посланието, че Островът на свободата продължава да се нуждае от силна международна солидарност в борбата за вдигане на американската блокада.

На свой ред кубинският посланик Педро Пабло Сан Хорхе обърна внимание върху двойните стандарти в американската политика спрямо Куба:

„Ние отчитаме позитивно подобряването на двустранните отношения между Куба и САЩ и отделните марки, предприемани от президента Обама, но те засега не премахват същността на блокадата, нанесла толкова щети на нашата страна. Продължават двойните стандарти и агресивната по същността си политика на САЩ, която цели ликвидирането на нашата революция, макар и с други средства. Това бе посочено и в кубинският доклад, който внесохме в Общото събрание на ООН заедно с резолюцията за отмяна на блокадата. Да, Обама подписа важна президентска директива, която гарантира необратимостта на нормализацията на отношенията ни и признава като легитимен партньор нашето правителство. Но месец по-рано пак Обама продължи действието на един закон още от 1917 г., послужил на Кенеди за основание да обяви блокадата на Куба през 1962 г. Нека спомена и още един двоен стандарт. Уж се дава възможност за продажба на кубински лекарства на американския пазар и американски фармацевтични фирми вече проявяват голям интерес, но как да се осъществят сделките като остава ефективна забраната Куба да борави с долари?На думи Вашингтон я обявява за отменена, но банките продължават да я спазват, защото автоматично им излизат нормите на оставащата в сила американска финансова, икономическа и търговска блокада… Ами тази подигравка с рома и пурите, които американците вече могат да внасят в неограничени количества в САЩ, но само за лична употреба? Какво решение е това, след като редовният, официалният експорт на тези стоки от Куба за САЩ остава забранен?Блокадата е основната пречка за развитието на нашата страна и няма да спрем да настояваме за отмяната ѝ. Държим също на преговори за закриване на американската база в Гуантанамо, а и за компенсации за щетите, нанесени ни от блокадата.”

Солидарността още е необходима

Ибис Алвиса насочва вниманието и към подривните програми на USAID:

„В американската политика спрямо страната ни и днес продължаваме да виждаме все същото, както и винаги – едната ръка подава моркова, а другата стиска тоягата. САЩ разбраха, че са се провалили с досегашната си политика на пълна конфронтация и сега опитват нещо друго, но с несменяемата цел да унищожат революцията ни. Тяхната агенция USAID продължава с подривните си програми да разработва същите похвати, които е използвала и другаде за прословутите „цветни революции”. Разликата е само, че сега ги обявява открито. Всяка година влагат по 20 милиона долара, целенасочено се стремят да повлияят на младежта ни чрез новите технологии, чрез телекомуникациите, чрез стипендии за обучение в САЩ. Директно се опитват да крадат мозъци. Много са настъпателни, макар да знаят, че изкушенията им са слаби при положение, че нашето образование е безплатно и е с много високо качество. Ясно си даваме сметка за ситуацията и засилваме патриотичното възпитание сред младежта – в училищата, в университетите, в цялото общество.

Питам доколко вътрешните промени в Куба, свързани с даването на простор на частния сектор в икономиката, са свързани с развитието на отношенията със САЩ и Ибис Алвиса отговаря:

„Нашите вътрешни промени са част от развитието на цялостния ни революционен процес и са започнали много по-рано от възстановяването на отношенията със САЩ. Промените бяха предприети след широки консултации с народа ни, състояли се още преди предишния 6-ти конгрес на ККП през 2011 г., а след провелия се тази година 7-ми конгрес се задълбочават. Това е отговор на нуждите на обществото, така ние укрепваме нашата икономическа и политическа независимост. Марксизмът не отрича частната собственост. Целта ни е промените да нямат шоков ефект върху хората, да са социално обвързани. Запазваме нашите безплатни здравеопазване и образование, съхраняваме армията. Приехме нов закон за чуждите инвестиции, който търси вече не само влагане на капитали, но и нови пазари, нови технологии. Що се отнася до подобряването на отношенията със САЩ, това е победа на нашия народ, който отстоя своята независимост, и победа на международната солидарност с нас. Американците бяха принудени да променят политиката си под натиска на цяла Латинска Америка. Сега вече, когато имаме дипломатически отношения, те трябва да се съобразяват с много международни конвенции в контактите с нас. Съседи сме, живеем в едно полукълбо и е добре да си сътрудничим. Можем заедно да се борим с наркотрафика, с трафика на оръжие и хора, с рисковете за екологията. Но всичко – само на основата на взаимното уважение и ненамесата във вътрешните работи. Позицията на Куба е Латинска Америка и Карибието да са зона на мира. За нас най-важно е премахването на блокадата. Така ще напреднем и в научно-техническото развитие, а с нашето образовано население не се съмняваме в успехите си. Обръщайки се към приятелите ни по света – към всички над 200 организации за приятелство и солидарност с Куба в 152 страни, ги призоваваме да не се оставят да бъдат демобилизирани, да не се притесняват, че ще бъдем подведени или излъгани, нека ни имат доверие. И нека продължават да ни подкрепят. Продължаваме да се нуждаем от международната солидарност, за да издействаме отмяна на блокадата, закриване на базата на САЩ в Гуантанамо и спиране на американските подривни програми.

Ураганна проба за най-висшата ценност на Куба

Съвсем наскоро районът на Карибския басейн и Мексиканския залив беше поразен от мощния ураган „Матю”, който причини големи разрушения и човешки жертви в повечето от страните, през които премина. В Хаити загинаха над 800 души, в САЩ – над 20. Единствената страна, която не допусна нито един неин гражданин да бъде погубен от стихията, бе Куба. Ефективността на нейната Гражданска защита е пословична и е правила впечатление по света и при други природни стихии, които поради климата не са никак редки в този район на планетата. Помолих Ибис да разкаже как се справи Куба този път с „Матю” и ето разказът ѝ:

„Нашата гражданска защита е изградила стройна система за координация в информирането на населението още при първите прогнози за задаващо се природно бедствие, както и после, при организирането на евакуацията. Толкова са големи успехите ѝ, че от САЩ проявиха интерес да проучат нейния опит. Хората у нас се превозват организирано и после се укриват в специални укрепени скривалища, осигурени с храна, вода, вещи от първа необходимост и непрекъснато медицинско обслужване. Действията по предпазване на хората, а доколкото е възможно – и на сградите, на инфраструктурата, се ръководят от оперативен щаб. Същевременно и нашите държавни ръководители, министрите, също са на място, в засегнатите райони, и директно осъществяват контрола. Раул Кастро и министрите и сега бяха там, в източните райони на Куба, където най-тежко се развилня „Матю”. Не допуснахме нито една жертва, но материалните щети бяха сериозни. Обаче бяха предприети бързи действия по преодоляването им вече може да се каже, че обстановката в пострадалите райони е нормализирана. Усилено се възстановяват сградите и инфраструктурата, училищата и болниците вече функционират навсякъде. На местните хора са осигурени 30 основни продукта на символични цени. На онези, които са загубили жилищата си, се помага да ги възстановят. При хората с най-ограничени материални възможности държавата напълно безвъзмездно строи нови жилища, като изпраща и специални строителни бригади за целта. На хората с по-добри възможности пак се помага – дава им се възможност за кредит с много ниски лихви и срок за погасяване 10 години. Същевременно централизирано се разпределят помощите за пострадалите, като много от тях идват от други, незасегнати от стихията райони на Куба. Идват и помощи от чужбина, макар нашето правителство никога да не моли за такива помощи. Сега пристигнаха 2 кораба от Венесуела – с машини, уреди, строителни материали. Дойдоха и помощи от Никарагуа, Еквадор, Боливия, Русия, Канада, Японияа, от ООН, от ФАО и т.н. Исксам да подчертая, че солидарността на наши приятели с нас, а и нашата солидарност с други народи винаги в такива моменти е на голяма висота. Наши лекари например незабавно заминаха за Хаити, която е най-бедната страна в региона ни и сега жестоко пострада и от „Матю”, с нейните над 800 жертви. Там вече работят от години – още от унищожителното земетресение през 2010 г. – над 400 наши лекари. И сега заминаха още – да помагат. За Куба и кубинците най-висшата ценност в света е човекът, неговите живот, здраве и добруване. А примерът ни е най-притеснителният за онези, които искат да унищожат Кубинската революция”.

Най-голямата обида на Обама

За ценностите на кубинското общество си говорихме преди няколко месеца, по време на мое гостуване в Хавана, и с председателката на Кубинския институт за дружба между народите Кения Серано. Ето как тя обобщи акцентите в сегашните кубинско-американски отношения:

„Едно от най-важните завоевания на революцията ни е правото на народа да мисли със собствената си глава. Всеки приятел, който иска да ни разбере, трябва да го има предвид. Не е бил наш изборът да живеем в блокада над половин век. Не сме искали 16 години да се борим за свободата на петима наши героични затворници в САЩ. Не сме желали да ни причинят 5000 жертви на терористични актове срещу нас. Но всичко това ни се случи и ни изгради силна историческа отговорност и добра памет. Най-голямата обида, която ни нанесе Обама, бе да ни подкани да забравим историята. Да гледаме напред, не и назад. Това не върви в Куба, макар че много хора у нас харесват харизмата на Обама. Но когато той дойде тук и предпочете да мълчи за базата в Гуантанамо и кой ни наложи блокадата, това засегна достойнството на всеки кубинец, който носи в душата си поне по едно зрънце от Марти… Днес се нуждаем да разширим движението за солидарност и да потърсим съдействие за отмяна на блокадата от религиозните дейци, парламентите по света, юристите. Трябва да настояваме все по-активно и за прекратяване на окупацията на Гуантанамо. Някои смятат, че всичко се изчерпва със закриването на затвора там. Не, необходимо е закриване на самата американска база, а територията ѝ да се върне на Куба. Страната ни ще продължи борбата за това. На всеки две години ще свикваме форум с искане за мир и за закриване на военните бази по света. Такъв форум ще има през 2017 г. точно в Гуантанамо. Куба и САЩ като държави  следват несъвместими, непримирими модели – две системи с напълно противоположни ценности. Можем да имаме полезно ниво на сътрудничество, само ако САЩ променят корена на политиката си спрямо нас.”