Изследване на обществените нагласи преди изборите, проведено от социологическа агенция “Алфа Рисърч”, разкрива противоречивото отношение на хората относно въпросите от референдума, който ще се проведе заедно с президентските избори. Част от поддържаните от мнозинството мнения не могат лесно да се комбинират по рационален път. Причината за това не е толкова в слабата информираност на избирателите, тъй като и по трите теми се говори от години, колкото в противоречивите условия, в които протича политическия живот у нас.
По-висока и по-ниска субсидия за партиите едновременно?
Близо 60% от анкетираните подкрепят намаляването на партийните субсидии на 1 лев за всеки получен глас, както предлага един от въпросите на референдума. Това е доста рязка промяна – редуциране на заплащането цели 11 пъти. В същото време, цели 73%, т.е. в значителна част от случаите едни и същи хора, твърдят, че има смисъл от по-големи субсидии за партиите, за да не изпадат те в зависимост от спонсорите си.
Къде дават субсидии за партии:
Как могат тези противоречиви твърдения да съжителстват в една и съща глава? По принцип партиите се субсидират, за да могат да имат политическо представителство и хората, които не могат да отделят много лични средства за целта, т.е. вероятно значителна част от населението. За тази цел отиват към 40 милиона годишно в зависимост от избирателната активност на предходните парламентарни избори или 0,001% от държавния бюджет за 2017 г.
В същото време обаче мнозинството от хората вероятно допускат не без основание, че партиите не представляват избирателите, а различни бизнес кръгове, които стоят зад тях. Ако те не са нещо повече от пиар отдел към някоя корпорация, защо да ги субсидираме? Идентично противоречие ще открием, ако проучим обществените нагласи относно заплатите на депутатите. Вероятно мнозинството ще се обедини, че е безсмислено да се дават пари на хора, които са на хранилка в няколко борда и същевременно, че техните надници са много важни, за да могат да са независими от едрия бизнес.
Идеята на народните представители да се заплаща седи редом с исканията за всеобщо избирателно право, таен вот и премахване на имуществения ценз за влизане в парламента в Народната харта от 1838 г., с която е провъзгласено първото значимо работническо движение в историята – чартизма. Мотивацията е проста: да може да се чуе гласа на хората със скромни възможности.
Но тъй като в България се създава впечатлението, че това не се случва – защо да даваш милиони на партии, когато всичко, случващо се в парламента зависи от един човек, който дори не е член? Ето защо, поне на първо време мнозинството от избирателите предпочитат да си спестят разходите за поддържането на демократичния процес вместо да положат усилия да го накарат да действа в техен интерес.
Задължително право?
Проучването на социолозите показва също така парадоксално разделение относно т.нар. задължително гласуване, което в сегашния закон представлява по-скоро блъф, защото от неспазването му не следва на практика нищо. 51,6% от анкетираните заявяват, че ще подкрепят мярката на референдума, докато цели 74% смятат, че става въпрос за право, което не трябва да се вменява на хората като задължение.
Отново си личи противоречието от принципните съображения на мнозинството избиратели и техните конкретни политически цели. Малцина подкрепят задължителното гласуване като цел, но броят на застъпниците за мярката рязко се увеличава, когато то бива разгледано като средство – например, за ограничаване на корпоративния и платения вот. Мотивацията за националистите е да се ограничи на влиянието на малцинствата (ДПС), а на част от либералите – да се намали електоралната тежест на по-възрастните хора (БСП).
Гласуването е задължително в едва 9% от страните по света:
За да е валиден референдумът, активността на избирателите трябва да е по-висока от тази на последните парламентарни избори (48,6%), което е осъществимо като се има предвид, че той е комбиниран с президентски избори. В представителното изследване на “Алфа Рисърч”, 54% от избирателите заявяват, че със сигурност ще гласуват на референдума, а други 19% все още се колебаят.
About The Author
