По-малко от три месеца преди да сдаде властта във Вашингтон на новия държавен глава на САЩ, който предстои да бъде избран през ноември, настоящият президент Барак Обама се погрижи да закрепи започнания от неговото правителство процес по нормализация на отношенията с Куба. Въпреки че антикубинското ембарго остава в сила заради нежеланието на Конгреса да го отменя, Обама подписа президентска директива, която обяви нормализацията в американо-кубинските отношения за „необратима”. От юридическа гледна точка такъв документ на изпълнителната власт задължава и следващата администрация в Белия дом, която и да е тя, да продължи същата политика спрямо Куба.
В директивата президентът призовава „цялото правителство да способства за диалога с народа и правителството на Куба и да гарантира, че отварянето ни към Куба е необратимо”. Признава се, че все още „продължават да са налице дълбоки различия” между Вашингтон и Хавана главно „по теми като демокрацията и човешките права”. Но Обама подчертава убедеността си, че „общуването е най-добрият начин да се преодолеят тези различия и да се осъществи прогрес в името на нашите интереси и ценности”. Президентът отбелязва още: „Напредъкът, постигнат през последните две години и потвърден от сегашната мярка, би трябвало да напомни на всички, че няма невъзможни неща, когато гледаме заедно към бъдещето”.
Директивата на Обама предизвика незабавна и очевидно преврарително съгласувана реакция от министерствата на финансите и на търговията на САЩ. Те обявиха конкретни стъпки за фаворизиране на търговията и на съвместните проекти между двете страни в определени области. Облекченията влизат в сила още от понеделник, 17 октомври.
Кубински лекарства вече ще се продават в САЩ
На първо място става дума за сферата на фармацията и медицинските изследвания в Куба, в която Островът на свободата има всепризнати световни постижения. САЩ са изключително заинтересовани да стъпят там. Отсега нататък вече се разрешава научният обмен в тази област, а така също вносът, продажбата и дистрибуцията на кубински лекарства на теротирията на САЩ. На американците, които участват в такива общи проекти, вече се дава възможност да си откриват свои банкови сметки в Куба – нещо, което по-рано беше забранено от американска страна.
Подчертава се, че фармацията и медицината ще са единственият държавен сектор в Куба, в който ще се допускат американски инвестиции. Иначе се запазва приоритетът американското финансиране да се насочва към младия сектор на кубинското частно предприемачество.
Същевременно кубински граждани вече ще могат да получават американски стипендии, целенасочено финансиране и награди за научни разработки и за религиозни дейности.
Отменя се досегашното изискване вносът на американски трактори и пестициди за кубинското селско стопанство да се заплаща от кубинска страна предварително и в брой.
Премахва се също съществувалото ограничение за американци, завръщащи се от Куба, да внасят в САЩ придобити на острова вещи за лично ползване на стойност не повече от 400 долара, като от тях се допускаше пурите и ромът да са само на стойност до 100 долара. Това вече отпада. Все пак официалният внос на кубински пури и ром с цел продажба в САЩ остава забранен.
Спира да действа и още една американска наказателна мярка, съдържаща се в прословутия закон „Хелс-Бъртън” от 1996 г., която санкционираше кораби от трети страни, осъществяващи търговия с Куба. На такива съдове се забраняваше в течение на следващите 180 дни да акостират в американски пристанища. Сега това се отменя и ще се прилага само „при наличие на терористични мотиви”.
Разрешава се на американци да предоставят услуги „за развитие, реконструкция, поддръжка и подобряване на кубинската инфраструктура”, която да служи „директно да добруването на кубинския народ” – уговорка, направена за критиците в САЩ на сближаването с Хавана, които постоянно натякват, че размразяването в отношенията фаворизирало само кубинските власти.
Реакцията на Хавана
Впрочем, в общо взето позитивната реакция на официална Хавана на новите американски мерки бе изрично отбелязано, че те всъщност фаворизират повече САЩ, отколкото Куба. На това обърна внимание Хосефина Видал, генерален директор на дирекция „САЩ” в кубинското външно министерство и главен представител на страната си в двустранните работни контакти по нормализиране на отношенията. Тя даде специална пресконференция в кубинската столица по темата.
Видал изтъкна, че Куба приветства продължаването и укрепването на диалога и на нормализацията, а така също и факта, че новата директива на Обама де факто признава ролята на Острова на свободата като сериозен и суверенен партньор в преговорите. Кубинската дипломатка подчерта, че в директивата на американския президент се съдържат „полезни елементи” за евентуалното бъдещо правителство на САЩ, ако то реши да продължи сближаваето с Куба.
Обявените сега от САЩ мерки са „крайно ограничени, също както и предшествалите ги”, каза още Хосефина Видал, отново напомняйки категоричната позиция на страната си, че пълна нормализация може да настъпи едва след пълната отмяна на американската икономическа, финансова и търговска блокада спрямо Куба. Видал посочи, че въпреки отворената сега вратичка за кубинската фармацевтика, като цяло остават в сила рестрикциите за кубинския държавен внос в САЩ. Продължава и забраната за откриване на кубински сметки в американски банки, въпреки че беше разрешено ползването на долара за разплащания в Куба.
Представителката на външното министерство на Куба реагира и на изявления, направени в петък от съветничката по националната сигурност на САЩ Сюзън Райс, в които отново са били отправени неприемливи квалификации за управлението в Куба и претенции към кубинската вътрешна политика.
„В рамките на изграждането на отношения от нов тип със САЩ кубинската страна настоява, че въпроси като суверенитета или функционирането на кубинската политическа система изобщо не се поставят на масата на преговорите,” наблегна Хосефина Видал.
About The Author
