Снимка: Wikimedia Commons
“Във вторник да кажат, какво мислят да правят и как ще го правят” – това не е реплика на Бойко Борисов от този петък. Тя е от миналия декември, а дежавюто продължава: “Министрите пред мен заявяват, че продължаваме и въобще не сме говорили, че видите ли от утре няма да са на работа или ще има проблем… те винаги са били мои и аз техен” – завършва първият епизод на романтичната сага.
И оттогава 10 месеца все същия безсмислен сериал, в който главната роля играе Реформаторският блок и най-вече неговата “душа” ДСБ, както Иван Костов я определи още при напускането на “тялото” СДС през далечната 2004 г. Въпросното туловище беше на смъртен одър още преди това, но някак до днес се поддържа на изкуствено дишане от верни спонсори, които периодично се опитват да го върнат към живот чрез замяна на някой стар орган с уж здрав реформаторски донор. Нищо чудно, че при това продължително мъчение изтерзаната душа, още несъпроводена до Долната земя, не спира да се лута като полтъргайст из институции и телевизионни студия.
Хваната в този капан, душата продължава да търси бленуваното царство на чистия свободен пазар, съвършената конкуренция и малката – по възможност никаква – държава. В същото време тялото, което, подразбира се, трябва да се храни редовно и щедро, предпочита големите министерства, растящите бюджети и свежия поток от европейски субсидии. Оттук идва комичното раздвоение и почти религиозния плам, с който противоречията се налага да се отричат. За справка може да послужи някое от софистичните обяснения на Радан Кънев за това как РБ е едновременно в управлението и в опозиция. Как е постигнал и земята, и царството небесно.
Но да излезем от средновековната матрица на родните консерватори. Бойко Борисов отдавна разбра, че може да използва ситуацията, за да разиграва свободно любимия си коалиционен партньор и в последния епизод на сериала, излъчен пряко в петъчния следобед, реши да отбележи две бързи попадения.
Първото беше да накара министрите от Реформаторския блок да му се врекат във вярност и с това на практика да отстрани техния кандидат от президентската борба. “Прав сте, господин премиер. Абсолютно безотговорни сме за бежанците” – разкаял се военният министър. “Имаме вашата подкрепа и благодарение на нея постигаме резултати” – потвърдила верността си Меглена Кунева и така нататък. Действието се развива по време на заседание на МС, от което удобно изтича информация на живо. Сериалът става нещо средно между ситком и риалити.
Второто попадение на премиера е по-важно, защото, да си го кажем направо, Трайчо Трайков е бита карта и е въпрос на време (втори тур) да последва примера на министрите “реформатори” и да подкрепи Цецка Цачева (открито или не). Бойко Борисов обаче успя отново да обърне медийните камери към иначе изтърканата до болка тема за разпада на управляващата коалиция в момент, в който на дневен ред стояха далеч по-сериозни въпроси.
В следващите дни предстои да слушаме истории за укрепването на коалицията и стабилността на държавата. Вместо това премиерът трябваше да бъде разпитван подробно защо не е прекратена и до днес концесията на мината в Бобов дол, след като от 2007 г. насам там са регистрирани 876 нарушения на трудовото законодателство? Помислете над това число – осемстотин седемдесет и шест за има-няма 10 години. Нерегистрираните пък са ежедневие.
А защо и как беше допуснат фалитът на мина “Черно море”, за който преди няколко седмици миньори написаха открито писмо до премиера и омбудсмана с оплаквания, че собственикът на фирмата ги оставил без заплати, а на НАП се паднало да ги изгони от домовете им? Медиите обърнаха малко внимание на случая, защото писмото не беше придружено с отчаяна стачка.
В тези ситуации на мълчаливо отсъствие си проличава най-добре стабилността на държавата – нищо не може да я помръдне. Затова да се върнем към по-вълнуващите сериали от жълтите павета.
