Компании, които са придобили информация вследствие от монополното си положение, отказват да я предоставят дори на държавни институции
Частните Енергоразпределителни дружества (EРП) са отказали да предоставят подробни данни за потреблението на ток от битови потребители дори на държавни институции като Министерство на труда и социалната политика. Това съобщи икономическият съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова при представянето на изследването „Енергийната бедност в България 2016 г.“.
Скандалният факт беше изнесен в присъствието на четирима представители на ведомството и никой от тях не го отрече. Така, наред с приватизацията на ресурси и обществени услуги, вече сме свидетели на нов процес, познат в някои страни като „приватизация на знанието“, при който данните и експертизата вече не са в държавата, а в корпорациите.
Данните са били нужни, както на министерството, така и на синдиката, за да може да се направи подробен анализ на енергийната бедност във връзка със започналата либерализация на пазара, както и да се изготвят адекватни разчети за подпомагане на засегнатите социални групи. Поради отказа на ЕРП-тата, в доклада са използвани данни от социологически проучвания в периода 2011-2013 г., обхващащи 2700 домакинства.
Пред „Барикада“ Григорова съобщи, че след дълга официална кореспонденция, от CEZ и от ЕVN са пратили непълни данни, а от „Енерго-про“ дори не са отговорили на многократни запитвания. По-подробна информация за потреблението на ток имало единствено в Националния статистически институт, но оттам също отказали да я предоставят, под предлог, че е конфиденциална.
Според Григорова, в телефонен разговор представител на институцията е заявил, че са били предупредени от ЕРП-тата за възможни съдебни дела, ако данните излязат от НСИ, тъй като търговците с ток се опасявали информацията да не стигне до техни конкуренти в процеса на либерализация. „Ако това е вярно, освен приватизация на данните, имаме и злоупотреба с монополно положение“, коментира икономическият съветник на синдиката.
„Преглед на процесите в държави, които вече са либерализирали енергийния си сектор, сочат, че резултатите са противоречиви“, каза още съавторката на българското изследване. Анализ от 2008 г. на американската неправителствена организация Public Citizen например разкрива, че в 38 щата с регулации цената на електроенергията нараства по-слабо в сравнение с либерализирания пазар в останалите 12 щата. Обявени намерения на доставчиците за увеличаване на цената със 72% в Балтимор пък водят до масови бунтове. По този повод в свой анализ дори неолибералният Cato Institute признава, че липсата на регулации не е довела до очакваните ползи, за разлика от други сектори като телекомуникациите например, и препоръчва връщане към подобрен вариант на регулирания пазар.
