В категории:Анализи / Свят

Джаред Кушнер и триумфът на Саудитска Арабия

Вашингтон внася от Залива културата на шуробаджанащина и клиентелизъм

Мохамед, Джаред и Иванка. Снимка: Wikimedia Commons

Едуард Люс, Financial Times

Из Залива се шегуват, че отношенията между САЩ и Саудитска Арабия са ръководени от принцът-крал и принцът-клоун. Първият – престолонаследникът Мохамед бин Салман, управлява реално кралството, и то с твърда ръка. Вторият, Джаред Кушнер, е зет на Доналд Тръмп. Ако не беше тяхното приятелство, отношенията между Вашингтон и династията Сауд може би щяха да се намират в сериозна криза.

Но Кушнер крие в ръкава си коза на своя израелско-арабски мирен план. Той счита саудитската подкрепа за ключова за успеха му. Което означава, че на саудитците може да им се размине всичко – например насърчено от двореца убийство – стига да се придържат към възможността да подкрепят Кушнер. Принц Мохамед меко казано получава повече от сделката. Малцина смятат, че планът на Кушнер, иронично наричан “сделката на века”, има някакъв шанс за реализация. Епитетът “мъртвороден” вече е станал стандартен, дори още преди планът да е представен официално.

Кушнер носи основната част от вината за това. Той окуражи Тръмп да премести щатското посолство в Йерусалим през миналата година, да се противопостави на правото на палестинците на завръщане, да изтегли дипломатическото признание за Организацията за освобождение на Палестина и да спре финансирането за агенцията на ООН за палестинските бежанци.

Всичко това прави почти сигурен арабския отказ за какъвто и да е план да предложи Кушнер. Макар първоначално да звучеше позитивно, напоследък принц Мохамед също отбягва да коментира темата. Каквото и престолонаследникът да дължи на зетя на Тръмп, би било прибързано да поведе погребалното шествие на палестинските мечти.

Саудитците обаче продължават да задлъжняват към Кушнер. През февруари Тръмп игнорнира поставения от Конгреса краен срок за доклад върху ролята на принц Мохамед в убийството на живеещия в САЩ саудитски журналист Джамал Хашоги. Тръмп със сигурност е наясно със заплахите на Салман, че всеки, който го обвини като поръчител на потресаващото убийство, ще премине неговата червена линия. Тръмп няма как да не е чул и какво мисли Кушнер, който е непоколебим защитник на принца в Белия дом.

Знае се, че саудитският престолонаследник и Кушнер комуникират редовно помежду си чрез WhatsApp. Кушнер помага Риад да бъде защитен и от санкции заради нарушенията на човешките права в Йемен – един от малкото въпроси, при който критична маса от републиканците са на едно мнение с мнозинството демократи. Не е изненадващо, че принц Мохамед често се е хвалил, че държи Кушнер “в малкия си джоб”.

Истината може и да е още по-лоша от това. Кушнер не е просто някакъв случаен калпазанин в Белия дом – той е най-довереният съветник на президента. Това е факт, въпреки че му бе отказано достъп до високо класифицирана информация както от ЦРУ, така и от администрацията на Белия дом. И в двата случая отказът бе пренебрегнат отгоре.

Предупредителните светлини мигат заради сложните финансови връзки на Кушнер в чужбина, тежката задлъжнялост на компанията му, както и засечените от щатското разузнаване коментари на чужди правителства относно податливостта на Кушнер. Действията му изглежда оправдават тези опасения.

През август семейната компания на Кушнер бе спасена от тежки ипотечни кредити, в които бе затънала след необмислената покупка за 1.8 млрд. долара на небостъргач на Пето Авеню в Ню Йорк – рискова сделка, сключена малко преди срива през 2008 г. Тези дългове можеха да банкрутират семейния бизнес. Принцът на бял кон, който спаси Кушнер, бе Brookfield Asset Management – една от най-големите компании за недвижима собственост в света.

Според New York Times, Кушнер е предвождал усилията да бъдат заобиколени законовите пречки за щатски компании да изграждат атомни електроцентрали в Саудитска Арабия. Ключова част от ядрения консорциум е Westinghouse, която е собственост на Brookfield и партньорите им. През Студената война щатската ядрена дипломация се наричаше “атоми за мир”. Днес изглежда по-скоро като “атоми за кредити”.

Конфликтите на интереси около Кушнер са значително по-заплетени от това. Но моралният извод е прост. В миналото администрацията на САЩ поне на думи се стремеше да разпространява най-добрите практики на управление в Близкия Изток. Под управлението на Тръмп течението пое в обратна посока и Вашингтон внася културата на клиентелизъм от Персийския залив.

Дали компаниите на Кушнер щяха да избегнат банкрут, ако най-изтъкнатият наследник на фамилията нямаше позиция в Белия дом? Дали модната линия на Иванка Тръмп щеше да регистрира толкова успешно запазени марки в Китай, ако тя не бе “първа дъщеря”? И дали саудитският престолонаследник би действал с такава безнаказаност, ако нямаше толкова влиятелна мажоретка в Белия дом?

Тези въпроси си отговарят сами. Гласуващият за Тръмп работяга се приема за лице на американския популизъм. Това може и да е така. Но главният плутократичен бенефициент определено е Кушнер.

Оставете коментар