В категории:Анализи / Общество

„Умните“ или „глупавите“ се хващат по-лесно на фалшиви новини?

Учените са странно разделени за неща, които изглеждат като въпрос на здрав разум

pixabay.com

Фей Флам, Bloomberg

Човек може да си помисли, че учените натъртват очевидното със скорошно изследване, озаглавено “Вярата във фалшиви новини е свързано със заблуда, догматизъм, религиозен фундаментализъм и намалено аналитично мислене”. Заключението, че някои хора са по-лековерни от други е напълно прието в популярната култура. Но в научния свят то се изправя пред друга широкоприета парадигма, оформена от няколко контраинтуитивни изследвания, които сочат, че всички сме еднакво предубедени и нерационални и е вероятно да се хванем на пропаганда, търговски трикове и цялостни нелепици.

Експертите ни казват, че последователната ирационалност е универсална човешка черта. Един колумнист на Washington Post наскоро напомни на читателите книгата на Джонатан Хеид, която представлява “състоятелно и убедително” описание на това колко зле се справят хората с разсъждаването върху основа на доказателства. Статията цитира и класиката “Мисленето, бързо и бавно”, за да се аргументира, че ние сме водени повече от племенно чувство, принадлежност и инстинкти, отколкото от доказателствата. Но не е ли възможно това да се отнася за някои хора повече, отколкото за други? Разумно ли е да вярваш, че всички сме еднакво зле по отношение на разумността? За късмет някои учени смятат, че те самите са способни на основани на доказателства разсъждение и са изследвали тези въпроси.

Канадският психолог Гордън Пеникуук, един от авторите на споменатия в началото доклад и лидер на лагера, промотиращ идеята, че някои хора са по-лековерни от други, признава, че е малко странно да се публикува научно изследване, демонстриращо че “умните хора са по-добри в това да не вярват на глупави неща”. Това по същество е заключението и на друг, все още непубликуван официално доклад, озаглавен “Преосмисляне на връзката между когнитивната усъвършенствуваност и идентичностните предразсъдъци при формирането на политически вярвания”. В него автори освен Пеникуук са Бен Тапман и Дейвид Ранд.

Те поставят под въпрос идеята, че за по-умните хора може да е дори по-вероятно да вярват в неверни неща, защото умствената им ловкост им помага да намират удобни оправдания и обяснения.

Корените на тази идея могат да се проследят отчасти до изследователя от Йейл Дан Кахан, който е осъществил някои радващи се на широка почит експерименти, показващи как вижданията на хората по технически въпроси като климатичните промени или ядрената енергетика зависят почти изцяло от политическата им принадлежност.

Работата на Кахан включва изследване, “показващо, че колкото по-добър е някой с математиката и обосноваването, толкова по-вероятно е той да съгласува своите виждания с идеологията, дори тези виждания да включват креационизъм или други ненаучни позиции”.

Пеникуук заявява, че по този въпрос е съгласен с Кахан донякъде – по думите му това не е несъвместимо с неговите собствени открития, но е приложимо само в специални случаи, като например климатичните промени, където темата е техническа и сложна. По телевизията пълни шарлатани, които умеят да използват правилните модерни думички, могат да звучат на публиката толкова ерудирани, колкото и истинските експерти.

Но Пеникуук и колегите му поставят под въпрос дали това контраинтуитивно откритие може да се може да се прилага по-широко. За да проверят тезата си, изследователите са изложили тестова група хора на смесица от фалшиви и истински новинарски истории и са ги помолили да ги подредят по правдоподобност. Така са установили, че някои хора се справят добре с това, а други – зле, като най-добрият способ да се предвиди способността на някои индивид за разпознаване на новини е нещо, наречено Тест за когнитивна рефлексия.

Тестът включва въпроси като този: “Бухалката струва един долар повече от топката. Бухалката и топката струват общо 1.1 долара. Колко струва топката?” Ниските резултати са показали корелация с религиозния догматизъм и вярата в конспиративни теории, както и с този тип фалшива афористичност, който Пеникуук нарича “псевдомъдрост”.

Разбирането кой вярва на фалшиви новини и защо засяга самите фундаменти на американската демокрация. Виждането, че всички сме еднакво невежи ни вкарва в постистинната заешка дупка, издълбана от кампанията и администрацията на Тръмп. Защо да слушаме експерти, които цял живот са изучавали нещо, ако те, подобно на всички нас, заслужават двойка по рационалност? Защо да се мъчим да обмисляме внимателно каквото и да е?

Ами, може би защото истината съществува някъде там. В книгата “Пропагандна мрежа” група от харвардски изследователи анализира хиляди публикации в социалните мрежи, за да демонстрират влиянието на невярната и подвеждаща информация върху американската политика. Те също така разсейват мита, че партийните привърженици от ляво и дясно се влияят еднакво от фалшификациите. Според тях данните показват, че проблемът е концентриран в десницата.

Това не означава, че хората, които са добри в разпознаването на фалшиви новини и постигат високи резултати на теста са по-умни от другите хора и в по други начини. В книгата си “Защо хората вярват в странни неща” Майкъл Ширмър твърди, че и силно креативните личности – дори някои прословути учени, могат да изпаднат в делюзии и понякога да вярват в астрология или конспиративни теории.

Пеникуук е съгласен, че това не е само въпрос на когнитивни способности, но може да обхваща елементи от индивидуалността и психичното здраве. Точно както Ширмър показва, че съществуват креативни заблудени хора, има и такива, които са умни, но нарцистични – например хората, които настояват, че всички учени, занимаващи се с климата, са идиоти.

Някои хора все още си мислят, че топката струва 10 цента* и злорадстват колко са глупави другите, които не са го схванали веднага.

*0.05 долара за топката + 1.05 долара за бухалката = 1.10 долара.

 

Оставете коментар