Крайната десница връхлетя с трясък в политиката в Испания

Ключовите избори в автономната област Андалусия дадоха незапомнено нисък резултат на управляващите там от 36 г. социалисти и превърнаха в решаващ фактор и на национално ниво ултрадясната партия Vox. Как този трус ще отекне в Мадрид и Брюксел?

Лидерът на ултрадясната партия VOX Сантяго Абаскал държи поредна реч. Снимка: EFE
Лидерът на ултрадясната партия VOX Сантяго Абаскал държи поредна реч. Снимка: EFE

Испания осъмна различна след разтърсилите политиката ѝ резултати от извънредните избори в автономната област Андалусия. Жесток шамар получиха управляващите там без прекъсване от 36 г. социалисти с най-ниския си резултат в демократичната история на Испания. Това е болезнен тест и за централното правителство в Мадрид, което също е на социалистите и управлява в малцинство в националния парламент.

Още по-зашеметяващ е високият резултат в Андалусия на отскоро започналата да набира влияние ултрадясна партия Vox, която сега връхлита с гръм и трясък на политическата сцена и се превръща в решаващ фактор и на национално ниво. Обединени с нейните гласове, консервативната Народна партия и либералната „Сюдаданос” могат да сформират стабилно мнозинство за дясно управление на Андалусия. А това може да стане и репетиция за обрат в Мадрид, ако се стигне до все по-реално очертаващи се национални извънредни избори.

Формално Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) печели андалуските избори, получавайки най-много гласове – 28% или 33 места в местния 109-членен парламент. Но това е незапомнено нисък резултат за нея в тази традиционна „червена” автономна област. Сега социалистите губят 14 места спрямо резултатите от предходния вот през 2015 г.

Изборите бяха извънредни и нарочно предизвикани от социалистическата „баронеса” Сусана Диас, която се надяваше те да подсилят позициите ѝ, както вещаеха социологическите проучвания. Диас е начело на андалуското местно правителство от 2013 г., когато първо сменя подалия оставка свой предшественик социалист на този пост, а през 2015-та печели тогавашните избори. Сегашните резултати обаче оставиха нея и съратниците ѝ като попарени.

Сусана Диас (в средата, в зелено) заедно с други социалисти в Андалусия, сред като стават известни резултатите от иборите. Снимка: EFE
Сусана Диас (в средата, в зелено) заедно с други социалисти в Андалусия, сред като стават известни резултатите от изборите. Снимка: EFE

Въпреки това Диас събра сили да отправи апел към „конституционните сили” да се обединят и да „преградят пътя на крайната десница”. Но едва ли тя и самата си вярва, че това може да стане. Защото другите две десни формации – консервативната Народна партия, която също загуби свои гласове, но два пъти по-малко от социалистите, и либералната „Сюдаданос”, която пък удвои своите депутати, вече заявиха, че са готови на съюз с Vox, за да прекъснат соцуправлението на Андалусия.

Единственият реалистичен за социалистите вариант за съюз в местния парламент е с левичарската формация Adelante Andalucia (в нея са „Подемос” и Обединена левица), чиято лидерка в областта Тереса Родригес обяви, че е готова за „общ фронт” срещу крайната десница. Само че двете партии в АА сега също бележат отлив от резултатите си, постигнати преди 3 години – губят 3 места от досегашните си 20 и получават едва 17. Дори и да изградят „общ фронт” със социалистите и с техните 33 места, това прави само 50 депутата от 109. Недостатъчно за сформиране на правителство.

Затова пък в еуфоричния сега десен сектор се получава съвсем стабилно мнозинство, ако Народната партия с нейните 26 места и „Сюдаданос” с техните 21 места се прегърнат с неочакваните 12 места, постигнати от Vox. Така те ще имат общо 59 гласа и ще могат да направят първото от почти 4 десетилетия дясно правителство в Андалусия.

Пробивът на ултрадясната формация Vox, основана в края на 2013 г., е най-стъписващ за всички. В сондажите тя тръгна от 0,45% подкрепа и въпреки очевидния растеж на симпатизантите ѝ, до последно социолозите гадаеха дали тя изобщо ще може да влезе в андалуския парламент или депутатите ѝ ще са един или двама.

Сега обаче Vox става ключов играч не само за сформирането на автономното правителство в областта, но и на национално ниво, а дори и на европейско с оглед предстоящия след броени месеци вот за Европейски парламент. Ако тази партия пробие и там, крайната континентална десница ще получи сериозно подковаване по южния фланг.

За Испания възходът на такава ултрадясна формация е емблематичен, защото след падането на франкистката диктатура и установяването на демокрацията испанското общество над четири десетилетия изглеждаше „имунизирано” срещу десния екстремизъм и подобни формации не срещаха подкрепа. Ето защо сега неочаквано високият резултат на Vox произвежда качествено нова композиция на политическата картина в страната.

Партията, която отстоява типичните за своя сегмент позиции – национализъм, антиимигрантски нагласи, апология на франкизма – вече получи поздравления за успеха си от лидерката на френския „Национален сбор” Марин льо Пен. Смята се, че стремглаво набъбналите симпатизанти на Vox, които сега осигуриха на тази формация толкова убедително представяне, са преляли към нея бивши гласоподаватели на Народната партия. Включително самият лидер на Vox Сантяго Абаскал, който е баск, социолог и есеист, преди е бил член на Народната партия.

На свой ред амбициозните юпита от „Сюдаданос” също могат да са доволни от представянето си сега, след като увеличиха своите 9 депутати в андалуския парламент до 21. Но все пак не постигнаха  надеждата си да изпреварят Народната партия – защото и такива прогнози се чуваха от явно доста изложилия се социологически лагер. При всички случаи балансът за „Сюдаданос” е положителен, защото най-голямата им амбиция беше да използват андалуските избори като оръжие срещу социалистическото правителство на премиера Педро Санчес в Мадрид. Алберт Ривера, лидерът на родената в Каталуня, но заела твърдо интегристска позиция либерална партия, е срещу кабинета на Санчес, защото част от опората му се осигурява от малки националистически и сепатаратистки партии в Конгреса. Ето защо веднага, щом научи разсипващите за социалистите резултати от вота в Андалусия, Ривера побърза да подкани Санчес да свиква и национални избори.

Има анализатори, според които поражението на социалистите в Андалусия не е свързано с централното правителство, а със срастването на власт и икономически интереси в доста дълго останалата под соцуправление автономна област. Припомня се също вътрешният конфликт от 2016-та, при който Сусана Диас заедно с други партийни „барони“ отстраниха от лидерството на ИСРП Педро Санчес заради намерението му да търси съюз с „Подемос“. По-късно той се върна на бял кон, след като спечели убедително вътрешнопартийни избори, но напрежението между него и Диас не изчезна, макар и да бе замазано с цел запазване на партийното единство поне за пред публика. Така че е трудно в този случай да се прилага автоматична аналогия. Не е сигурно, че наказателният вот срещу Сусана Диас непременно би се превърнал в същото и спрямо Педро Санчес.

Може да се припомни едно любопитно интервю на споменатата лидерка на местната структура на „Подемос“ в Андалусия Тереса Родригес, дадено малко преди изборите на в. „Ел Паис“. В него тя е много критична към Сусана Диас и към практиките, които „бъркат систематично бариерите между управление, партия и администрация“. Тереса е цитирана да казва: „Сусанизмът е несъвместим със социализма“…

Междувременно още в нощта след изборите в Андалусия лидерът на „Подемос” Пабло Иглесиас разпрати до всички партийни организации съобщението „Антифашистка тревога”. И пред медии в Мадрид обвини Народната партия и „Сюдаданос”, че с политиката си са легитимирали крайната десница и конкретно Vox, придавайки с търпимостта си към нея нормалност на екстремистките ѝ позиции.

А известният коментатор Иняки Габилондо така синтезира разтърсващия пробив на тази партия: „Земетресение? По-скоро фракинг“. Защото: „Земетресението е нещо, което се случва извън човешката воля. Докато станалото в Андалусия беше провокирано от хора“. Габилондо уточнява, че има предвид каталунския процес за независимост, отприщил според него страсти, емоции, конфронтации и поляризации, които испанското общество е смятало за забравени…

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар