В категории:Икономика

БНБ откри 600 млн. евро инвестиции

Огромната част от чуждите инвестициите са под формата на дългови инструменти, идващи от Холандия, което поставя под въпрос произхода им

Снимка: Pexels

Ревизия на данните на БНБ за преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) доведе до корекцията им почти четирикратно нагоре до 826.4 млн. евро към септември (1.6% от БВП), което е с 600 млн. повече от данните към края на август. Причината за промяната вероятно са забавени отчети на компании с чуждестранно участие, тъй като става дума за ревизирани данни за месеците юли-август.

В резултат от корекцията чуждите инвестиции надминават минимално с 2.2% нивото от същия период на миналата година, но остават с 36% под равнището от 2016 г. Разгледани в дългосрочен план, инвестициите така и не се възстановяват след срива в началото на световната икономическа криза. Единственото значимо увеличение от 2015 г. е по-скоро отклонение от тенденция за привличане на минимално количество инвестиции от около 1.3 млрд. евро годишно като съответно приносът им към икономиката постоянно намалява на фона на растящия брутен вътрешен продукт.


Интересно е изменението в структурата на инвестициите: през настоящата година 193 млн. евро от тях се дължат на реинвестирана печалба, след като през 2017 г. този тип инвестиции на практика бяха спрели. Огромната част от ПЧИ през последната година обаче идват от дългови инструменти – 647 млн. евро. Освен това значителна част от инвестициите произхождат от една единствена страна – Холандия с 625 млн. евро дългови инструменти и още 100 млн. в дялов капитал и реинвестирана печалба.

Преки чуждестранни инвестиции, БНБ, септември 2018

Изследване на Оксфам неотдавна показа, че Холандия отговаря на критериите на ЕС за данъчно убежище. Според Капитал, „по-либералният данъчен режим в страната я прави популярна за компании, зад които често се крият български капитали или от други държави извън ЕС”.

Прокарването на инвестициите през Холандия може да се използва за прикриване на собственост, за да се избегнат регулации, за получаване на статут на висок клас инвеститор, така че да се получат данъчни облекчения или държавна помощ, и не на последно място – за да се избегне данъчно облагане или просто да се изперат пари с неясен произход.

Нежеланието на държавата да задълбава в произхода на тези подозрителни инвестиции е обяснимо. Никое правителство няма да може да се похвали с евентуалното откритие, че единствените инвестиции в страната с един от най-ниските корпоративни данъци, въведен изключително с цел привличането им, са всъщност инструмент за избягване на данъчното облагане или изсветляване на капитали с неясен произход на нейни граждани. Такава констатация би следвало да бъде последвана от незабавна данъчна реформа, която никой в правителството не желае.

Продължава и спадът в инвестициите на чужденци в недвижими имоти, които намаляват тройно за година до 5.4 млн. евро. Повече от половината идват от Русия, следвана от Украйна и Германия.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар