В категории:България

С колко социалните трансфери намаляват бедността?

Наличието на таван върху осигурителните плащания, при това над 4 пъти по-нисък от този в Хърватия например, оставя основните социални системи недофинансирани

Въздействие на социалните трансфери върху бедността, 2017. Евростат

Евростат отбеляза първата годишнина от въвеждането на Европейския стълб за социалните права с преглед на ефективността на системите за социална защита в общността и отделните страни. Очаквано България е сред последните по дела на хората, които излизат от бедност след като държавата се намеси с преразпределителната си роля.

През 2017 г. намалението на бедността след социалните плащания като обезщетения за безработица, майчинство, отопление, социални жилища и пр. (без пенсиите) е малко под 20%, колкото е и в Италия, където високият държавен дълг доведе до дългогодишна политика на съкращения на обществени програми. По-малък ефект върху бедността имат социалните системи само в Румъния (16.6%) и Гърция (15.8%). Средното ниво за ЕС е 32.4%.

Ефект на социалните трансфери за намаляване на бедността. Над 44% в зелено, под 20% в жълто.

Съвсем различна е ситуацията във Финландия (57%) и Дания (51%). Те заедно с Швеция (46%) и Франция (45%) традиционно поддържат силна преразпределителна роля на държавата, така че България трудно може да се сравнява с тях. Редом до най-добрите по този показател обаче са и Унгария (46%) и Словения (45%), които поддържат далеч по-добри социални системи като просто нямат таван на осигурителния доход. Това гарантира, че всички плащат еднакъв дял от дохода си под формата на осигуровки, докато в България хората над максималния осигурителен доход (3000 лв. от 2019 г.) плащат по-малък дял, отколкото по-бедните.

Докладите на ЕК в рамките на Европейския семестър редовно отбелязват, че българската система за социална защита „не предоставя адекватни нива на подкрепа” и препоръчва да се повиши обхватът и размерът на социалните плащания, тъй като ситуацията с бедността и неравенството в страната е категоризирана като критична. Правителството като цяло пренебрегва тези препоръки, като една от малкото предприети стъпки в тази посока бе увеличението на гарантирания минимален доход от 65 на 75 лв. през 2018 г. Преди това доходът, който е основа за изчислението на редица социални плащания, бе замразен в продължение на 8 години.

През 2017 г. България е страната в ЕС с най-голям дял на бедните – 38.9% от населението, следвана от Гърция и Румъния.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар