Как се живее в Антананариво (СНИМКИ)

Екзотика, избори и беднотия по мадагаскарски

Оризища и бедняшки колиби опасват Антананариво, който е разпилян и по хълмовете наоколо. Вляво, в далечината, се вижда хълмът с някогашния кралски дворец. Снимка: Къдринка Къдринова
Оризища и бедняшки колиби опасват Антананариво, който е разпилян по хълмовете наоколо. Вляво, в далечината, се вижда хълмът с някогашния кралски дворец. Снимка: Къдринка Къдринова

Град, разпилял къщите си из живописни хълмове край езеро на планинско плато на 1300 метра надморска височина, и многобройни канали, пресичащи улиците и напояващи околните оризища.

Звучи туристически привлекателно или най-малкото любопитно. Но видяно на живо и то в Антананариво, столицата на Мадагаскар, всичко това поражда усещане по-скоро на тих ужас. Защото въпросните канали, заради които някой голям шегаджия е нарекъл града „мадагаскарската Венеция”, са страховито замърсени с отпадъци и излъчват трудно поносима миризма. Подсилват я купчините с боклуци, често по-високи от човешки ръст, струпани на много места край водоемите и свличащи се в тях.

Импровизираните сметища често са на брега на каналите и постепенно се свличат в тях. Снимка: Къдринка Къдринова
Импровизираните сметища често са на брега на каналите и постепенно се свличат в тях. Снимка: Къдринка Къдринова

Из боклуците ровят хора и вадят оттам, каквото им харесва, а от разровеното изхвърчат рояци насекоми.

В купищата отпадъци из града ровят хора. Снимка: Къдринка Къдринова
В купищата отпадъци из града ровят хора. Снимка: Къдринка Къдринова

Миризмата се носи над целия град, просмуква всичко, прониква дори зад добре затворените и уплътнени прозорци на скъпите коли с климатици и още по-лесно – в хубавите къщи в богатите квартали. Впрочем, оазисите на заможните обитатели не са концентрирани компактно в някоя „тяхна” зона, а са пръснати из целия град като ярки петна от рядка коприна в съшито от разноцветни парцалчета одеяло – потопени са сред мощно доминиращата, съдрана мизерия.

Ето една бяла, спретната къщурка, оградила се добре от околната беднотия. Снимка: Къдринка Къдринова
Ето една бяла, спретната къщурка, оградила се добре от околната беднотия. Снимка: Къдринка Къдринова
Още един оазиз на благополучието сред доминиращата нищета. Снимка: Къдринка Къдринова
Още един оазиз на благополучието сред доминиращата нищета. Снимка: Къдринка Къдринова
Съвсем приличен жилищен квартал в един от по-високите райони на Антананариво. Снимка: Къдринка Къдринова
Съвсем приличен жилищен квартал в един от по-високите райони на Антананариво. Снимка: Къдринка Къдринова
Още една от уютните улици–преди да се мине на съседната, която вече няма нищо общо с тази. Снимка: Къдринка Къдринова
Още една от уютните улици – преди да се мине на съседната, която вече няма нищо общо с тази. Снимка: Къдринка Къдринова

Все пак, колкото по-високо по хълмовете се изкачваш, толкова по-многобройни стават по-добрите къщи на очевидно по-богатите жители. А районът около някогашния кралски дворец, кацнал на най-високия хълм, е направо луксозен (особено по местните стандарти). Това е и фактическият център на града, от който редовите туристи рядко излизат.

Край езерото в Антананириво има доста красиви гледки. На хълма горе вдясно е някогашният кралски дворец.
Край езерото в Антананириво има доста красиви гледки. На хълма горе вдясно е някогашният кралски дворец.

Но ние, пратениците на „Барикада”, които бяхме поканени като наблюдатели на състоялите се на 7 ноември президентски избори в Мадагаскар, обикаляхме предимно из други квартали – доста бедни и всъщност най-представителни за реалния облик на Антананариво. Из тях бяха пръснати някои от изборните секции, които посетихме, или просто трябваше да преминем из поясите на бедността, за да достигнем до секции в по-благоустроените зони.

Оттук Антананариво не прилича на приказка. Снимка: Къдринка Къдринова
Оттук Антананариво не прилича на приказка. Снимка: Къдринка Къдринова
И тук живеят хора. Снимка: Къдринка Къдринова
И тук живеят хора. Снимка: Къдринка Къдринова

Навсякъде из улиците кипи живот. Всеки търгува с нещо и от всяка сергия ти се усмихват винаги ведрите лица на хората, събрали в чертите си Азия и Африка.

Уличната сергия е и място за общуване. Снимка: Къдринка Къдринова
Уличната сергия е и място за общуване. Снимка: Къдринка Къдринова
Тежестите масово се носят на главата. Снимка: Къдринка Къдринова
Тежестите масово се носят на главата. Снимка: Къдринка Къдринова
Всеки е забързан нанякъде. Снимка: Къдринкя Къдринова
Всеки е забързан нанякъде. Снимка: Къдринкя Къдринова

Транспортният трафик също е оживен и често стават убийствени задръствания, особено по тесните мостове над каналите.

Тесните мостове предизвикват най-често задръстванията в Антананариво. Снимка: Къдринка Къдринова
Тесните мостове предизвикват най-често задръстванията в Антананариво. Снимка: Къдринка Къдринова
Отзад е месото, отпред е зеленчукът–улеснение за домакините с възможности да готвят пълноценно за семействата си. Но няма блъсканица, нали... Снимка: Къдринка Къдринова
Отзад е месото, отпред е зеленчукът – улеснение за домакините с възможности да готвят пълноценно за семействата си. Но няма блъсканица, нали… Снимка: Къдринка Къдринова
Още един уличен сюжет. Снимка: Къдринка Къдринова
Още един уличен сюжет. Снимка: Къдринка Къдринова

Така имаш време да гледаш канутата, с които из тези канали се пренася какво ли не – но най-вече тухли, които се правят пак там, на брега, от червената глинеста почва, дала на целия Мадагаскар прозвището Червеният остров.

Мъж пренася на кануто си тухли по един от каналите в Антананариво. Снимка: Къдринка Къдринова
Мъж пренася на кануто си тухли по един от каналите в Антананариво. Снимка: Къдринка Къдринова
Тук тухлите, направени от глинестата местна почва, са струпани на брега. Снимка: Къдринка Къдринова
Тук тухлите, направени от глинестата местна почва, са струпани на брега. Снимка: Къдринка Къдринова
Подпалено сметище пуши на брега на един от каналите. Снимка: Къдринка Къдринова
Подпалено сметище пуши на брега на един от каналите. Снимка: Къдринка Къдринова

За мръсната вода в тези канали вече стана дума, но това не смущава местните жители, които масово се къпят в тях – не за удоволствие, а за да поддържат хигиената си. В бедняшките колиби, естествено, няма нито водопровод, нито канализация, нито ток.

На различни места, най-често из пазарите, има обществени душове, но за тях също трябват пари, затова най-бедните не стъпват там.

Прането също се извършва в мръсните канали. А дрехите се сушат опънати по склоновете над водата, направо върху тревата (където е оцеляла) или върху камъните.

Ето как се перат дрехи в каналите, а после се сушат на брега. Снимка: Къдринка Къдринова
Ето как се перат дрехи в каналите, а после се сушат на брега. Снимка: Къдринка Къдринова
И тук перат–и не им пука нито за мръсотията във водата, нито за бившето величие на кралския дворец там далеч, на хълма. Снимка: Къдринка Къдринова
И тук перат – и не им пука нито за мръсотията във водата, нито за бившото величие на кралския дворец там далеч, на хълма. Снимка: Къдринка Къдринова
И още един канал. Снимка: Къдринка Къдринова
И още един канал. Снимка: Къдринка Къдринова

Върху всичко полепва неизменният прахоляк, който се носи, също като миризмата, навсякъде из града. Вдигат го и постоянно сновящите сред колите и маршрутките (те са основният градски транспорт) рикши – много разпространено средство за превоз на най-всевъзможни багажи, а и на хора. Отпред тича и дърпа „возилото” някой по-як младеж, а отзад му помагат с бутане още поне двама-трима.

Ето така се теглят и бутат рикшите насред трафика, край маршрутките. Снимка: Къдринка Къдринова
Ето така се теглят и бутат рикшите насред трафика, край маршрутките. Снимка: Къдринка Къдринова
На рикшата може да е и весело. Снимка: Къдринка Къдринова
На рикшата може да е и весело. Снимка: Къдринка Къдринова

Градът е опасан с оризища, чието напояване е и главната цел на каналите. Там са не само комарите, но и доста от най-мизерните постройки.

Край оризищата. Снимка: Къдринка Къдринова
Край оризищата. Снимка: Къдринка Къдринова

Трудно е да се повярва, че през 70-те и 80-те Мадагаскар е бил доста напреднала и успешна държава, крайната бедност е била почти преодоляна, образованието и здравеопазването са били достъпни за всички и на високо ниво. Става дума за времето на т.нар. социалистическа ориентация на страната при управлението на тогавашния президент Дидие Рацирака.

Нещата се променят след  разпадането на другаруващия си с Рацирака соцлагер и навлизането на реформите на МВФ през 90-те, които довеждат до рязко социално разслоение и бързо разрастване на бедността за сметка на забогатяването на тънка прослойка „избрани”.

Днес образованието в държавните училища все още се води безплатно, макар че родителите трябва да поемат разходите за учебници, помагала и доста училищни дейности, а за да запишат детето си в такова училище се налага да висят на ето такива проточващи се по цял ден опашки. Снимка: Къдринка Къдринова
Днес образованието в държавните училища все още се води безплатно, макар че родителите трябва да поемат разходите за учебници, помагала и доста училищни дейности, а за да запишат детето си в такова училище се налага да висят на ето такива проточващи се по цял ден опашки. Снимка: Къдринка Къдринова

Политическата нестабилност и напрежение също стават типичен белег на местния живот, като изреждащите се управляващи редовно се грижат главно за собственото си благоденствие, но не и за народа си. За тези турбуленции „Барикада” вече писа.

Авторитетът на властите днес е много нисък – включително и на международно ниво, поради което 15 наблюдателски мисии от чужбина с над 6000 участници дойдоха да проследят и провеждането на президентските избори на 7 ноември. За провеждането им из целия остров бяха открити над 25 000 секции. Но още преди гласуването имаше много коментари как нарушенията ще са неизбежни и затова е много важно зоркото око отвън.

Доста са чуждите интереси и апетити, които днес се пресичат в Мадагаскар и дейно лобират на местна почва – въпреки че исторически островът много дълго и успешно е устоявал на завоевателски попълзновения.

Първи от европейците до него достигат португалците още през 1500 г. После има боричкания между англичани, холандци, французи. Но никой не съумява да се наложи. И през 17-18 век тази планинска земя край африканския бряг всъщност остава царство на пиратите. А в началото на 19 век е създадено местното кралство Имерина, просъществувало до 1896 г., когато вече французите успяват да го завоюват и да обявят Мадагаскар за свой протекторат.

Именно от времената на Имерина е и споменатият внушителен кралски дворец „Рова”, извисяващ се и днес над Антананариво. През 1995 г., тъкмо когато дворецът трябва да бъде внесен в списъка на ЮНЕСКО с културното и историческо наследство на човечеството, опустошителен пожар го унищожава напълно. Той обаче е възстановен по-късно и днес е отново на мястото си.

Сключен е бил договор с френска фирма за възстановяване и на интериора, но изпълнението му спира, след като правителството на Мадагаскар се оказва в невъзможност да плаща. Част от оцелялата „покъщнина“ на кралския дворец днес е пренесена в президентския, а жители на страната не спират да се надяват, че някой ден реставрацията може би ще бъде довършена.

Кралският дворец "Рова" всъщност е възстановка на истинския, изгорял през 1995 г.
Кралският дворец „Рова“ всъщност е възстановка на истинския, изгорял през 1995 г.

Дали и Мадагаскар ще може да възстанови някогашното си величие?… Няма съмнение, че такива надежди изведоха хората да гласуват на 7 ноември. Както „Барикада” вече писа, в надпреварата участваха 36 кандидати, но като основни фаворити още предварително се бяха очертали остро съперничещите си бивши президенти Андри Ражоелина и Марк Раваломанана. Участваше и управлявалият досега Ери Радзаунаримампианина, който ден след вота алармира за измами.

Млади хпривърженички на Андри Ражоаелина с тениски с неговия лик. Снимка: Къдринка Къдриновна
Млади привърженички на Андри Ражоаелина с тениски с неговия лик. Снимка: Къдринка Къдриновна
Фенове на Марк Раваломанана отиват на негов митинг. Снимка: Къдринка Къдринова
Фенове на Марк Раваломанана отиват на негов митинг. Снимка: Къдринка Къдринова
Застъпници на различните кандидати очакват откриването на една от изборните секции в деня на гласуването. Снимка: Къдринка Къдринова
Застъпници на различните кандидати очакват откриването на една от изборните секции в деня на гласуването. Снимка: Къдринка Къдринова
Предизборни упътвания за гласуването, включително образец на огромната цветна бюлетина с портретите и номерата на всеки от кандидатите (вляво). Снимка: Къдринка Къдринова
Предизборни упътвания за гласуването, включително образец на огромната цветна бюлетина с портретите и номерата на всеки от кандидатите (вляво). Снимка: Къдринка Къдринова

Онова, което видяхме като наблюдатели на неправителствената организация CIS-EMO в три от посетените от нас изборни бюра бе притеснението на много хора, че не могат да намерят имената си в избирателните списъци. Поради това не ги допуснаха до гласуване. Възможно е причината да е била организационна неразбория, но не е изключено да е и съзнателно възпрепятстване. Тепърва местната ЦИК ще проучва сигналите за нередности.

Тези хора напразно търсят имената си в избирателните списъци. Снимка: Къдринка Къдринова
Тези хора напразно търсят имената си в избирателните списъци. Снимка: Къдринка Къдринова
На малчугана му е скучно, но майката също не може да си намери името в избирателните списъци. Снимка: Къдринка Къдринова
На малчугана му е скучно, но майката също не може да си намери името в избирателните списъци. Снимка: Къдринка Къдринова
И тези жени ги няма в избирателните списъци. Снимка: Къдринка Къдринова
И тези жени ги няма в избирателните списъци. Снимка: Къдринка Къдринова
Мъжът вдясно се представи като артист на име Лего и се оплака пред международни наблюдатели, че и него, и жена му (срещу него) ги няма в избирателните списъци. Снимка: Къдринка Къдринова
Мъжът вдясно се представи като артист на име Лего и се оплака пред международни наблюдатели, че и него, и жена му (срещу него) ги няма в избирателните списъци. Снимка: Къдринка Къдринова

Учудващо е, че на пресконференцията след вота наблюдателската мисия на ЕС е отчела как той бил преминал без нарушения, въпреки че в една от секциите видяхме наблюдателка тъкмо от мисията на ЕС да общува с хора, изпаднали от избирателните списъци.

Европейска наблюдателка оглежда група хора, които се търсят напразно в избирателните списъци. Снимка: Къдринка Къдринова
Европейска наблюдателка оглежда група хора, които се търсят напразно в избирателните списъци. Снимка: Къдринка Къдринова

В същата секция възникна и скандал между избирателите, подкрепящи различни кандидати, след като се разбра за пуснато във Фейсбук съобщение, че един от кандидатите бил подкупвал хората като им раздавал сандвичи. Оказа се, че само застъпниците на този кандидат, които с официални акредитации следят хода на изборния ден и избягват да се отлъчват по какъвто и да е повод, били получили по нещо за похапване директно на мястото на мисията си.

Разправията заради съобщение във Фейсбук за раздавани сандвичи. Снимка: Къдринка Къдринова
Разправията заради съобщение във Фейсбук за раздавана почерпка. Снимка: Къдринка Къдринова
Младите колеги от местна интернет медия, които ни помогнаха да се ориентираме за какво е караницата. Снимка: Къдринка Къдринова
Младите колеги от местна интернет медия, които ни помогнаха да се ориентираме за какво е караницата. Снимка: Къдринка Къдринова
Гласуване в една от секциите. Снимка: Къдринка Къдринова
Гласуване в една от секциите. Снимка: Къдринка Къдринова
Опашка за гласуване. Снимка: Къдринка Къдринова
Опашка за гласуване. Снимка: Къдринка Къдринова
След края на изборния ден урните се отварят и гласовете се броят публично. Всеки може да присъства. Снимка: Къдринка Къдринова
След края на изборния ден урните се отварят и гласовете се броят публично. Всеки може да присъства. Снимка: Къдринка Къдринова

Скрупулите в политическата борба тук, както и навсякъде по света, все пак са по-скоро изключение. Още се разказва например, как докато Раваломанана бил президент (2002-2009 г.), а Ражоелина – кмет на Антананариво, държавният глава нарочно нареждал да се спира тока из кварталите, където го има, само и само да подронва авторитета на популярния млад кмет. Е, кметът пък му го върнал, като оглавил после протести заради прокарвана от президента лобистка сделка и накрая сам седнал в президентското кресло (2009-2013 г.).

Факт е обаче, че и до днес за кметуването на Ражоелина повечето столичани си спомнят с носталгия, защото той направил много, за да подобри хигиената и благоустрояването на града. Не е така обаче очевидно с настоящата кметица – съпругата на Раваломанана, която се грижи главно за кампанията на мъжа си.

Бедна жителка на Антананариво заеднос детето си край предизборни плакати с Марк Раваломанана. Снимка: Къдринка Къдринова
Бедна жителка на Антананариво заедно с детето си край предизборни плакати с Марк Раваломанана. Снимка: Къдринка Къдринова

А купищата смърдящи боклуци из града и мръсните канали неизбежно поставят и остри въпроси към многобройните международни екологични организации – къде са, защо не вдигат аларма? Та в Мадагаскар наред с всичките други тропически болести в момента върлува и чума!…

Що се отнася до изборите, два дни след тях бяха преброени гласовете само в около 200 изборни секции от всичките 25 000. От тях излиза, че засега Ражоелина води с 45% срещу 40% за Раваломанана, но все още е твърде рано за обобщения. Първите по-ясни резултати ще бъдат оповестени едва на 20 ноември, а официализирането им ще е на 28 ноември от Конституционния съд. Ако никой от кандидатите на вземе 50% плюс един глас, ще има балотаж на 19 декември.

Дотогава красивите, но бедни хора от красивия, но държан в бедност Мадагаскар, ще продължават да се надяват на промени, макар че едва ли системата, в която живеят, може да възпроизвежда нещо друго, освен мизерия…

Надеждата за по-добър живот беше в очите на всички хора, които срещнахме. Снимка: Къдринка Къдринова
Надеждата за по-добър живот беше в очите на всички хора, които срещнахме. Снимка: Къдринка Къдринова
Усмивки от опашката за регистриране на избиратели в предизборния ден. Снимка: Къдринка Къдринова
Усмивки от опашката за регистриране на избиратели в предизборния ден. Снимка: Къдринка Къдринова
Още погледи от Антананариво. Снимка: Къдринка Къдринова
Още погледи от Антананариво. Снимка: Къдринка Къдринова
В очакване на резултатите. Снимка: Къдринка Къдринова
В очакване на резултатите. Снимка: Къдринка Къдринова
Пред една от секциите в деня на вота. Снимка: Къдринка Къдринова
Пред една от секциите в деня на вота. Снимка: Къдринка Къдринова
Най-заредени с надежди и мечти за нови изгреви, както навсякъде, са младите. Снимка: Къдринка Къдринова
Най-заредени с надежди и мечти за нови изгреви, както навсякъде, са младите. Снимка: Къдринка Къдринова
Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар