В категории:България

Министерски съвет планира военните разходи да достигнат 2% от БВП през 2024 г.

България няма план колко да задели за здравеопазване, образование или култура, за да отговори на очакванията на гражданите си, но вече има план колко да харчи за военни цели, така че удовлетвори очакванията на Доналд Тръмп

Снимка: Pixabay

След срещата на върха на НАТО през май, 2017 г. в Брюксел, Йенс Столтенберг обяви, че държавите са се договорили да приемат планове за постигане на 2% разходи за отбрана до 2024 г. Това стана след като Доналд Тръмп превърна въпроса в централна тема от външната му политика, заявявайки, че 23 от 28 страни не заделят достатъчно за военните си бюджети, което е “несправедливо спрямо хората и данъкоплатците в САЩ”.

Към 2017 г. САЩ харчи 2,6 пъти повече за армията си от всички останали страни в НАТО взети заедно и отговаря за 36% от всички военни разходи на планетата. За 2018 г. САЩ планира “едно от най-големите увеличения на разходите за отбрана от времето на президентството на Рейгън”, т.е. от Студената война насам. На фона на приоритетите на новата администрация в Белия дом не е изненадващо, че тя окуражава и съюзниците си да се включат в надпревара за въоръжаване.

На този етап, на натиска откликват предимно страни от Източна Европа. В последните години границата от 2% от БВП за военни разходи преминават Естония, Полша и Румъния, които се присъединяват към традиционно харчещите над тази граница Гърция, Великобритания и естествено САЩ. Значителен ръст на разходите има и при Латвия и Литва, макар да остават под границата от 2%.

През 2017 г. делът на военните разходи в България се увеличава от 1.28% до 1.57%. Годишният ръст от 26% е вторият най-висок сред страните членки на НАТО след този в Румъния от близо 50%. Благодарение на това страната ни се отдалечава от средното ниво от 1.31% за Алианса и изпреварва значително страни като Германия, Италия, Дания, Холандия, както и Белгия и Испания, които заделят по-малко от 1%. Люксембург, която има 5 пъти по-голямо БВП на човек от населението от България, отделя за военни разходи по-малко от половин процент от националното си богатство. Данните за България дори са занижени, защото те не включват разходите за пенсии на военните, които обикновено се считат за част от военния бюджет, но у нас са прикрепени към социалното осигуряване.

Въпреки всичко това, на 4-ти януари Министерски съвет прие “Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от Брутния вътрешен продукт до 2024 г.”. По този начин военната сфера става единствената, за която държавата има ясна идея колко трябва да похарчи и то не водена от някаква обективна необходимост, а в резултат от настояването на Доналд Тръмп. В действителност, правителството дори искаше да постигне увеличение на тези разходи още по-рано, около 2021 г., чрез инвестиции във военна техника, но на срещата на върха на НАТО стана ясно, че много от държавите от Европа не планират нищо подобно, така че постигането на целта можеше да се измести за 2024 г.

За сравнение, България няма план колко трябва да заделя за здравеопазване, за да прекрати практиката системата да се финансира наполовина от джоба на пациентите. Нямаме план колко да отделяме за образование, за да достигнем средните резултати на страните от ОИСР. Нямаме идея как да финансираме културата си, така че не само 1/5 от българите да могат да посетят поне веднъж годишно театър, концерт или някакво представление на живо.

Военният бюджет за 2018 г. бе увеличен със 113 млн. лв. до приблизително 1.2 млрд. лв., като проектът на финансовото министерство предвиждаше минимално увеличение през следващите две години. Сега новият план променя това като залага ново увеличение от 89 млн. лв. през 2019 г., а до 2024 г. разходите по военното перо трябва да достигнат 2.6 млрд. лв., за да отговарят на 2% от прогнозите за размера на БВП на страната по това време. Повишението ще отиде основно за трите големи проекта за закупуване на военна техника – сухоземна, морска и летателна. 

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар