В категории:България

Търговци ще се разминават по-трудно със санкциите при неиздаване на касови бележки

Досега те прехвърляли обекта си на резервна фирма и преназначавали персонала, за да избегнат закриване. Законови промени обаче запушват тази вратичка в закона. Или не съвсем?

Снимка: НАП

Промени в Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) затрудняват избягването на запечатване на търговски обекти, за които данъчните са установили, че не издават касови бележки. Досега предприемчиви търговци, заловени в нарушение, се възползвали от либералния режим за регистриране на фирми и прехвърляли веднага стопанисването на обекта на своя резервна фирма. Те преназначавали персонала, прехвърляли касовите апарати и преподписвали договори с наемодатели и доставчици, съобщава НАП.

След промяна в чл.187 от ЗДДС, влязла в сила от началото на годината, подлежащият на запечатване обект ще бъде затворен, дори ако се смени фирмата, която го стопанисва. Това ще става, ако към момента на запечатване на търговския обект, евентуалният “нов” стопанин знае, че обектът ще бъде запечатан. За целта, НАП започва да публикува списък на обектите, на които е наложена принудителната мярка запечатване. При нея магазинът може да бъде затворен от данъчните за до 30 дни, докато фирмата заплати глобата. При констатиране на повторно нарушение обектът бива запечатан за месец, независимо дали търговецът се е издължил на фиска.

Въпреки че годината едва започва, във въпросния списък вече има 81 търговски обекта, неиздаващи касови бележки. НАП съобщава, че очаква мярката “значително да намали опитите за заобикаляне на закона”. Причината за предпазливия оптимизъм на данъчните вероятно се дължи на предположението, че фирмите ще намерят нови начини да заобикалят тежката мярка. Като начало това увеличава корупционните стимули, но агенцията би могла да ограничи този проблем като следи за подозрително ниска ефективност на проверяващите или ангажира МВР в акциите. Няма да изненада и ако се окаже, че някои обекти са били прехвърлени със задна дата и стопаните не биха могли да бъдат информирани навреме.

Някои обекти пък просто са твърде трудни за запечатване. Например, принудителната мярка е наложена за вендинг автоматите във ВМЗ Сопот, но нищо не пречи някоя резервна фирма да разположи нови на територията на предприятието. Поначало е странно, че НАП открива несвързани със системата ѝ автомати в голямо предприятие повече от пет години след влизането в сила на това задължение. В София пък данъчните са запечатали сергия на съботния птичи пазар, но едва ли търговецът ще бъде затруднен да си намери нова сергия. В с. Тракиец пък са били запечатани “12 бидона по 200 л.” – един доста необичаен търговски обект. По закон търговецът трябва да изнесе наличната стока от магазина си и прилежащите складове, но това е проблем само за най-малките субекти на пазара, които нямат друг търговски обект или бидон.

Още по-голямо логическо предизвикателство представлява запечатването на “шатра временен обект на фестивала Перник мези”. Данъчните все пак са заловили в нарушение и значими търговски обекти като ресторанти, аптеки и бензиностанции. Запечатани са били и хотели, за които ДДС е в размер на едва 9%, което още веднъж показва, че дори и най-ниската данъчна ставка не е непременно стимул за изсветляване.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар