В категории:Румъния / Свят

Румънският крал и спектакълът на смъртта

Кончината на 96-годишния бивш румънски монарх, който по времето на социализма е изгнаник на Запад, провокира скръбта на десетки хиляди румънци. Те видяха в Михай несбъдналата се възможност да имат една друга страна, „непокварена“ от комунизма – Румъния на етичните ценности, европейска и в същото време консервативна. Румънският университетски преподавател Мария Чернат представя алтернативен поглед към „спектакъла на смъртта“, който се разигра в северната ни съседка

Стоманената корона е символ на румънската монархическа власт (снимка: Saturnian, CC BY-SA 3.0, via WIkipedia Commons)

Румънският крал Михай почина на 5 декември 2017 г. в Швейцария. Кончината на 96-годишния бивш румънски монарх, който по времето на социализма е изгнаник на Запад, провокира скръбта на десетки хиляди румънци. Те видяха в Михай несбъдналата се възможност да имат една друга страна, „непокварена“ от комунизма – Румъния на етичните ценности, европейска и в същото време консервативна. Дискусиите за забележителната личност на краля и ритуалите по изпращането на Михай по неговия последен път продължиха повече от десет дни и достигнаха до кулминацията си на 16 декември 2017 г. Тогава след като неговото тяло премина пред погледите на хиляди столичани по централния булевард „Каля Викторией“ в Букурещ, кралският влак часове наред го транспортираше до град Куртя де Арджеш, където са погребвани румънските монарси. На всяка гара по пътя се стичаше множество, което да почете краля. Накрая бе извършен църковен и военен ритуал, на Михай бяха отдадени почести със топовни салюти и той бе погребан. 

Румънският университетски преподавател Мария Чернат представя алтернативен поглед към „спектакъла на смъртта“, който бе предаван през целия ден на 16 декември на живо по канал 1 на румънската национална телевизия. Тя вижда в масовата скръб и въжделения за една „по-етична“, монархическа власт, дадена от Бога, утвърждаване на недемократични, консервативни институции, които пречат на модернизацията на страната. 

Започвам тази статия с наблюдението, че настрана от промонархистките излияния, залели всички румънски медийни канали през последните дни, има малко писмени изследвания, написани с хладен ум за румънския кралски двор. В характерен стил румънската интелигенция предпочита хвалебствията и ритуалите пред изчистените анализи. Като контрабаланс на нескопосаните панегерики се пишат и статии, изпълнени със зле прикрита параноя и дори антисемитизъм, чиито автори критикуват кралското семейство също толкова истерично, колкото други го благославят. В Румъния или си на страната на краля, без да знаеш кога точно той е управлявал, или си напълно против него. Целият разказ за Михай I и семейството му се базира на епитети и на полуистини, защото са правени прекалено малко безпристрастни изследвания за него и роднините му.

Крал Михай и създаването на един медиен мит

Няма изследвания, които да показват до каква степен румънците предпочитат монархията пред републиката. Вярно е, има проучвания, според които румънците предпочитат консервативни институции, чиято дейност по думите на литературния критик Дан Унгуряну е в същото време трудно да се оцени обективно – църквата и армията.

Как да си дадеш сметка колко страховита е армията по време на мир? Текат ритуални маршове, празненства с гвардейски части, реклама по медиите, но какви са реалните резултати от работата на войската? Прекалено малки са.

Църквата е дори още по-трудна за оценяване. В случая с армията поне има война, която за добро или за зло показва ефективността на тази институция. Но от отвъдното са се върнали прекалено малко хора, и ако помислим дори никой не е дошъл обратно оттам. Така че няма кой да ни каже до каква степен църквата е помогнала на грешнаго брата да застане от дясната страна на Бога.

Освен това църквата и армията не създават много грижи на хората. По време на мир стратегическите инвестиции в пиар и реклама ще им осигурят имидж на честност пред румънците. Но монархията? Това е съвсем друга история.

Мнозина побързаха да се стекат в редовете на монархията за чудото, извършено от нея в рамките на три дни: да ни извади от нашето морално блато и да ни заведе до сияния образ на крал Михай I. Изглеждаше сякаш сме по-добри, по-искрени, по-достойни, докато скърбяхме. Така ни се казваше. Ние, неконтролируемите балканци, любители на кебапчета и манеле (румънската чалга – бел. прев.), надскочихме себе си за три дни – като във всяка приказка. Проляхме сълзи за отеца монарх, който премина във вечността, преди да успокои и приспи нацията, застанала на мъдрите му колене.

Нека анализираме случилото се системно:

„Монархията спасява Румъния” – от нея самата, като във всеки мит на самоколонизацията

Смъртта на краля откри ново пространство за дискусии. Какво е Румъния? „Република“ – крещят антимонархистите! „Кралят е абдикирал преди 70 години!“, казват те.

„Не е истина“, надвикват ги другите. „Той е абдикирал, когато е бил поканен да пипне издутия джоб на онзи, който го е накарал да подпише отказа си от властта!“ Какво е имало в джоба? Пистолет, разбира се! Според монархистите кралят не е бил свален, а е бил отстранен с „учтива” покана.

Някой ще попита: „Това не е ли едно и също?”. Републиката е била наложена в Румъния със сила и няма никаква стойност. Тук сме съгласни. Една държава толкова слаба, че прави панаири с последователите на един цар, който е абдикирал, е карикатурна. Да бъдеш съгласен да плащаш рента от 25 млн. евро годишно и да отдадеш ползите за Двореца „Елизабета” за 59 години е повече от показателно в този смисъл. Показателно е и когато вицепремиерът от Социалдемократическата партия Олгуца Василеску организира траурни митинги в окръг Долж (където е Крайова – бел.прев.) с участието на скърбящи за краля поддръжници на Йон Илиеску – човекът, който му попречи да се завърне в страната в началото на 90-те. Разкрива се опортюнисткото и „дебелашкото“ поведение на нашите свободно избрани политически представители.

Йон Илиеску и крал Михай I – как историята отмъщава

Много наши съграждани биха били в състояние да пазят грижливо вкъщи изображения на Йон Илиеску (първият лидер на Румъния след началото на промените – бел.прев.). Той бе, независимо дали ни харесва или не, идолът на едно поколение. Но Йон Илиеску загуби много на полето на пропагандата. Той не си даваше сметка, че просто трябваше да финансира сериозни изследвания за кралското семейство. Поредните абдикации и завръщания на власт на Карол II свързани с „фаталните” дами Ламбрино и Лупеску трябваше да влязат в учебниците по история и да се дискутират широко, ако Илиеску искаше да създаде антимонархически ефект. Но когато първият румънски лидер след началото на промените забранява на Михай I да се завърне, той реактивира мита за монархията. И ето – сега Илиеску е считан за лошия комунист, който е попречил на достойния старец да се върне в родината. Разбира се, възрастният цар е заемал много малко открити и ясни позиции през последните години. Но митът за преследвания монарх, олицетворяващ моралния обществен и личен модел, придоби контури. Защо? Ето три „причини”:

– монарсите се подготвят интензивно, за да управляват, те са образовани за това (толкова образовани, че едва-едва се изразяват ясно вербално, но какво значение има това?);

– раждат се чрез волята на Бога, за да управляват. Те са низпослани от небесата и са друг вид хора, различни от нас (дори не дишат кислород, а други по-рядко срещани газове);

– те са достойни и елегантни, благородни и добри, а не са бандити като Илиеску или Бъсеску (президент в периода 2004-2014 г.).

Френският крайноляв политик Роджър Шварценберг пише една от най-вдъхновените си книги, в която цялата тази медийна митология е описана като механизъм. Томът „Държавата на спектакъла – есе против звездната система в политиката” е най-подходящият начин да се изследва тази кралска митология.

Консервативните институции се завръщат на власт в Румъния, за съжаление. Църквата, армията, монархията се подкрепиха една друга през последните дни в едно пиар шоу. А ние, образованите, цивилизовани и добри румънци отговаряме съзвучно с емоция и сълзи на тези реакционни и ретроградни институции. Героите на френската революция сигурно се въртят в гробовете си, гледайки този спектакъл на силово завръщане на антигражданските и антидемократичните институции. Това са йерархични, базирани на привилегии институции. Те черпят власт и права от връзката си със свръхестествени, отвъдни същности.

Да не се учудваме, че нелибералната демокрация с нейните свещени традиции, антифеминизъм, антипрогресизъм, с нейната липса на социална справедливост и с лидери, низпослани от самия Бог, чука на нашите врати. Саудитска Арабия, дръж се, идваме!

 

Мария Чернат

Мария Чернат е завършила Факултета по журналистика и комуникационни науки (ФЖКН) (2001 г.) и Факултета по философия (2004 г.) на Букурещкия университет. През 2002 г. завършва магистратура във ФЖКН, а от 2008 г. е доктор по философия. В момента е асистент в департамента по комуникация и връзки с обществеността в Християнския университет „Димитрие Кантемир“, където преподава „Въведение в комуникационните науки“, „Анализ на дискурс“, „Критични изследвания в масмедиите“. От 2011 г. е автор на статии, публикувани на сайтове за обществени дискусии като CriticAtac, Cealaltă Agendă, România Curată.

Оставете коментар