В категории:България

Казусът “Кюстендил” или как (не) се опазва културно-историческото наследство на България

При своя проверка Министерството на културата препоръча на Община Кюстендил „стриктно“ да спазва изискванията на Закона за културното наследство, чието нарушение ведомството се прави, че не забелязва вече три месеца

Част от строителната площадка. Снимка: Барикада

Още 70-те насам центърът на Кюстендил е “завзет” от национален архитектурен и археологически резерват, опазващ най-вече старините на античния град Пауталия. Всички строителни дейности на територията му трябва да се съобразяват със строгата Наредба 7 за опазването му, която изисква предварителни археологически проучвания, започващи 4 години и завършващи поне 1 г. преди началото на строителните дейности, за да се гарантира, че археолозите ще имат необходимото време, за да направят разкопките качествено.

Това е сериозен проблем за инвеститорите, които трябва да финансират и чакат търпеливо, докато археолозите се разхождат със скалпели и четчици на мястото, на което те биха искали да копаят с багери, за да могат по-скоро да започнат да възвръщат вложените си пари. Повечето от тях все пак осъзнават, че резерватът носи добавена стойност, а и може би са виждали как руините на Сердика стават част от интериора на някои софийски хотели, така че не се оплакват.

Освен това строгият режим отблъсква недобре обмислените строителни вложения и всички недобросъвестни инвеститори. С едно забележително изключение.

Когато кмет копае

В края на юли местната строителна фирма „Рила“ започва строително-ремонтни дейности в парк “Галерията” в центъра на града и в рамките на археологическия резерват – по проект на Община Кюстендил, финансиран от ОП “Региони в растеж” (или както е известна програмата в някои части на страната “региони в грабеж”).

Из писмо на Министерство на културата до Община Кюстендил от май, 2015 г.

Две години по-рано Министерството на културата е изпратило писмо до общината, в което се посочва, че “реализацията на проектното решение” следва да се извърши, “след като се проведат археологически проучвания”, каквото е изискването на чл.161, ал.1 от Закона за културното наследство. След проучванията всички изкопни дейности следва “да се извършват на ръка при стриктно спазване” на алинея 2 към същия член на ЗКН.

Затова много хора в Кюстендил, които са запознати със строгия строителен режим в центъра на града, биват изненадани, когато строителните дейности започват без да са извършени археологически проучвания. Изкопните дейности също не се извършват “на ръка”, освен ако под това не се има предвид ръката, която управлява няколкото багера в резервата. Не знаем дали археолозите в местния музей са били изненадани от развоя на събитията, защото до днес те не са реагирали с публична позиция. Регионалният музей не отговаря на обажданията и писмата на обявените на страницата му официални контакти.

Един за всички

Все пак в страната продължава да действа “Национален институт за недвижимо културно наследство” и “Инспекторат за опазване на културното наследство” към Министерство на културата. Опитахме се да подадем спешен сигнал до тях, докато получавахме ежедневни снимки и записи как багерите бутат 20-метрови дървета и вадят камъни и плочи, които биха могли да са част от древни зидове или улици. Археологическата карта потвърждава, че в зоната на строителните дейности има част от крепостна стена и антични улици. Вероятно тези улици са водели до сгради.

Оказа се, че тези институции приемат само писмени сигнали, така че не могат по никакъв начин да реагират бързо на потенциално увреждане на паметник на културата. Ако утре решите, например, да си “наберете” строителен материал от някоя старина, може и някой да ви спре, но това със сигурност няма да са институциите, които се занимават с опазване на културното наследство. Писмен сигнал към всички споменати дотук институции бе подаден на 4-ти август. В началото септември, месец по-късно, от Министерството на културата обясниха, че проверка все още не е започнала, тъй като “има само един инспектор за региона”. И ако си мислите, че имат предвид регион Кюстендил, то дълбоко се заблуждавате. Един човек – инспектор Трайков – отговаря за целия Югозападен регион. Дано не му се наложи едновременно да опазва наследството в Копривщица и Сандански, например.

Предвид тези обстоятелства не е чудно, че отговорът на сигнала е готов едва на 24 октомври, близо три месеца след подаването му. Министерството на културата твърди, че го е изпратило по пощата и “няма практика” да отговаря по e-mail, но отговорът така и не пристига по конвенционалния път, така че три седмици по-късно се наложи да го поискаме лично от деловодството на министерството. Но не закъснението му е най-интересното тук, а съдържанието.

Не се забелязва археология

Министерството на културата не е забелязало археология на строителния обект. Какво ли му е попречило?
Снимка: Любомир Иванов

От официалния отговор на „Инспектората за опазване на културното наследство“ става ясно, че инспектор Трайков е успял да посети строителната площадка и да установи, че “при извършване на изкопно-подравнителните дейности не се забелязват археологически структури, строителна или битова керамика.”

Разбира се, че при изкопи и подравняване не се забелязват структури – те могат само се унищожат при такива дейности. За да ги забележите, трябва да направите предварителни проучвания, както изисква Наредба 7 (неспомената нито веднъж в отговора) и Закона за културното наследство. Никой не може да каже дали търкаляните от багерите камъни са били част от „структура“, защото тя вече би била унищожена. Никой, изключение на инспектор Трайков. До публикуването на тази статия той не отваряше нито на служебния, нито на личния си телефон при настойчивите опити на „Барикада“ да получи официален коментар.

В писмения си отговор инспекторът не взима отношение по същината на проблема – че предварителни проучвания не са правени – а само, че е бил сключен договор между регионалния музей и изпълнителя фирма “Рила” за извършването на такива проучвания. Естествено, тъй като ремонтът е в центъра на областен град, все някой щеше да забележи, ако там са били извършвани разкопки. А може би багерите са били управлявани от археолози?

Структури няма, само някакви камъни. Снимка: Спаси Кюстендил

В следващия сюреалистичен пасаж се казва, че Министерство на културата е препоръчало на община Кюстендил и фирмата изпълнител “по време на строителните дейности стриктно да бъдат спазени изискванията по чл.161, ал.1 и ал.2 от ЗКН”, нарушението на които министерството се прави, че не забелязва. Напомням, че този член се отнася до предварителните археологически проучвания и извършването на изкопните работи на ръка.

Министерството на културата отказва да вземе отношение по други засегнати в сигнала проблеми на въпросния проект – премахването на гранитните паважи и каменните настилки и замяната им с бетонови плочки, както и грубата намеса в зелената система на парка. Десетки дървета вече бяха съборени от багерите, а други десетки са подготвени за местене, за да се освободи място за паркинг. Министерството твърди, че не може да вземе отношение по тези въпроси, въпреки че опазваният резерват не е само археологически, но и архитектурен. При идентичен случай в София от ведомството заеха позиция за запазване на паважната настилка.

Накратко, забравете за термините културно наследство, резерват, археология, институции и закон. Днес те не означават много. За да разберем по-добре времето, в което живеем, ще ни трябват други – проект, усвояване, фирма, комисионна и пр. Те ще бъдат нашето наследство.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар