В категории:История

За някои заблуди около Октомврийската революция

В навечерието на Октомврийската революция ще се опитаме да видим кои са най-големите митове и заблуди, витаещи около нея, както и да си зададем няколко важни въпроса свързани със събитията от преди 100 години.

Тази снимка на Ленин от 1920 г. е известна с това, че по-късно Сталин нарежда Троцки, стоящ до трибуната, да бъде заличен от публично разпространяваните копия.

Този текст е изпратен до редакцията на „Барикада“ от нашият читател Стоян Гогов. Публикуваме го в новата ни рубрика „От читателите“. Можете да изпратите и ваши материали на contact@baricada.org или в страницата ни във Facebook

Какво е значението на революциите? Лесният отговор е, че то е голямо. Много по-трудно обаче е да оценим положително или отрицателно революциите. От една страна това се дължи на тяхната природа, която е обвита в неясноти, предателства и конспирации – ако революциите бяха толкова лесни, отдавна да живеем в свят без ояли се с власт политици, корпорации и олигарси. От друга страна всеки има своите пристрастия при оценяването – няма как при една революция да няма пострадали, като често в хаоса на промените има и невинни жертви. Спечелилите също не са хомогенна маса – освен искрено запалени по каузата си хора, там попадат и опортюнисти и интересчии.

Въпреки това не трябва да се отказваме от опита да оценим революцията. Най-лесно това може да стане като видим целта ѝ. Няма как нещо, което се устремено към свобода, независимост и справедливост да е лошо – то може да е лошо единствено от субективната точка на хората, печелещи от поробването, зависимостта и несправедливостта. Но почти винаги именно хората, печелещи от неправдата, се оказват на върха на социалната и икономическата пирамида. Не е трудно да си представим, че те ще направят всичко по силите си, за да изопачат и прекършат революцията, която би ги свалила рязко от върха. А какво по-удобно от това народът „сам“ да сметне революцията за нещо дяволско и опасно – за заблуда, машинация, вражеска конспирация, дело на група откачалки и въобще за нещо различно от това, което е в действителност. Та тогава народът не би искал да се разбунтува, защото ще знае, че това може да му докара само злини, за разлика от добре познатото статукво.

Именно поради потайната природа на революциите, заблудите за тях често намират път към масовото съзнание. Поради тази причина в навечерието на 100-годишнината от Октомврийската революция ще се опитаме да надникнем в най-разпространените заблуди относно нея, както и да си направим някои изводи.

1. Ленин е бил немски агент

Това е една от най-старите лъжи, родила се още преди революцията. Кръвопролитната и изтощителна война на източния фронт, както и усилващия се глад и мизерия направили ситуацията в Русия експлозивна в края на Първата световна война. Народът масово бил недоволен от неадекватността и наглостта на монархия, а това недоволството се канализирало предимно към левите сили, които обещавали мир и промяна. За да дискредитира своите врагове, руската монархия започнала да разпространява всякакви конспиративни слухове. В случая с Ленин мистификацията почива на факта, че той пристига в Русия с влак от Швейцария, който минал съвсем необезпокоявано през Германия. И наистина – Германия имала интерес Русия да излезе от войната, а преминаването на влака станало с немско сътрудничество.

Но бил ли е Ленин немски агент? Със сигурност не и това може да стане ясно от няколко прости факта.

Първо, той е нямал друг избор да стигне до Русия. По-рано Троцки се опитал да стигне до Петербург, като е взел параход от Ню Йорк, но агентите на британското правителство го залавят и арестуват в Халифакс, Канада. Ако Ленин е искал да не попадне в плен и да не остане изолиран в Швейцария той е трябвало да намери начин, за да стигне до Русия – влакът през Германия е бил единственият му възможен избор.

Вторият и много по-съществен момент обаче е, че Ленин виждал победата на революцията в Русия свързана с победата на революцията в Германия. Немският кайзер мислел, че преминаването на влак с руски радикали през страната му ще е за добро, но истината е, че повечето от тези радикали били врагове не само на руския монарх, но на монархията като цяло. Ленин смятал, че революцията в Русия е обречена, ако немските работници не се вдигнат, не свалят кайзера и не прекратят войната.

И докато ходът на кайзера се обяснява с краткосрочна хитрост, а този на Ленин с компромис в името на революцията, то лъжата за това, че Ленин е немски агент се ражда в средите на временното правителство, опасяващо се, че скоро може да изгуби властта си. Какво по добро от това да обявиш основния си противник, за вражески агент?

2. Без Октомврийската революция Русия би станала либерална демокрация

Мнозина, предимно от либералната десница твърдят, че без октомврийската революция Русия би последвала модела на Великобритания или Франция и би се превърнала в либерална демокрация.

И наистина, след Февруарската революция Временното правителство на руската република е оглавено от Либералните кадети. Но ако хората искаха подобен тип управление, то щеше да бъде много по-стабилно, а не да управлява едва няколко седмици. Либералните кадети не изпълняват най-важното за руснаците нещо – излизането от войната. Кадетите са заменени от социалисти и либерали, но в крайна сметка и те не успяват да постигнат нищо. През лятото на 1917 година либералите се оказват твърде немощни и изгубили подкрепата на народа.

От създаденото недоволство обаче се възползват не само радикалната левица, но и радикалната десница. А каква е била тя се вижда най-добре от цялостния облик на създадената малко по-късно Бяла армия. Тя е силно националистическа, анти-семитска и често организира погроми, като в крайна сметка се оказва отговорна за смъртта на 60 000 евреи. Един от най-изтъкнатите белогвардейци – генерал Деникин защитава погромите, а адмирал Колчак не иска да обещае автономия за колонизираните от Русия народи в Азия дори и когато това е щяло да му спечели важна подкрепа срещу червените.

Ако след сигурното рухване на Керенски властта не бе спечелена от червените, то тя е щяла премине в ръцете на десницата, съставена предимно от военни, духовници и аристократи. В своята маса това движение би било дълбоко консервативно и силно националистическо. Без октомврийската революция Русия най-вероятно щеше да тръгне по пътя на фашизирането и етническите чистки и погроми. Руските олигарси биха се появили още през 20-те, а авторитаризмът им би бил сходен с този на някоя латиноамериканска страна, управлявана от военна хунта.

3. Революцията неизбежно e довела до сталинизма

Победата на сталинизма със сигурност не е била лесна и сигурна, а Сталин е трябвало да прави непрекъснати заговори, интриги и машинации, за да успее да победи и наложи тоталитарната си власт.

Но да се върнем към 1917 година. Факт е, че непосредствено след революцията контролът на фабриките е предаден на работниците, а земята е раздадена на селяните. Но паралелно с това започва да тече процес на централизация. Някои обясняват предприетите антидемократични мерки в икономиката с гражданската война, заплахата от военна интервенция на Антантата, слабата икономика след Първата световна война и масовата неграмотност. Със сигурност тук може да се критикува много и сега, но най-силната критика тогава е идвала от самите участници в процесите.

Въпреки някои изключително значими и дори контрареволюционни грешки, в партията текат бурни дебати през 20-те години на миналия век, които са свързани с бъдещата организация, точното значение на комунизма и постигането му. Съществуват различни групи, фракции и мнения, като от това не следват някакви чистки.

За разлика от Сталин, Ленин не е смятал, че всеки с различно мнение трябва да се застреля.

Най-показателна в това отношение е визитата на Ленин във ВХУТЕМАС – висше архитектурно-художествено училище, съществувало между 1920 г. и 1930 г. Там Ленин дискутирал модернизма с присъстващите студенти (повечето от които били именно такива). Той споделил, че тези стилове не му харесват, но след това добавил, че „все пак всеки има различен вкус“, а и той „вече е човек на възраст“. В контраст на това Сталин е изключителен противник на конструктивизма и модернизма и прави всичко, за да подтисне тези стилове, защото според него има „само един правилен вкус“. 

Фактът, че Сталин е трябвало да проведе множество сблъсъци и с лявото и с дясното крило на партията, които са му отнели години показва, че сталинизма не бил единствената възможност за развитие след революцията. За съжаление обаче именно той е бил вариантът, който се е наложил.

4. Революция не постига нищо

Преди революцията Русия и останалите републики от СССР са с предимно селско и неграмотно население, живеещо без достъп до модерно образование и здравеопазване. След революцията това се променя – построени са цели градове, заводи, училища, културни центрове и болници. Не трябва да се забравя, че след победата на революцията СССР излиза от една почти 10 годишна война, еволюирала от световна в гражданска. Следват ужасите на сталинизма и практически цялото разрушаване на европейската част на страната през 1945 г., но въпреки всички тези трудности, СССР не просто успява да се съвземе и да постигне 7% процентов икономически ръст през 50-те, но и да стане втората световна супер сила.

Социалните постижения също са значителни. Образованието и здравеопазването стават безплатни. Въведени са минимални работни заплати и платените отпуски. Жените получават платено майчинство. СССР става първата страна в света легализирала абортите – през 1920 г., като в САЩ това става чак през 1973 г. Били узаконени разводите, а равенството между половете станало значително по-голямо.

От техническа гледна точка, изпращането на първия космонавт и изстрелването на първия сателит са безспорни постижения, макар и тяхното значение да е по-скоро пропагандно, отколкото реално. Истински ценното космическо постижение на СССР всъщност е друго – сглобяването на първата модулна космическа станция „Мир“, в която има постоянно присъствие на хора.

Много от изброените по-горе неща биха били невъзможни в една консервативна и нискообразована страна.

5. Банкерите правят революцията

Това твърдение е любимо на редица конспиратори, като зад него често прозира анти-семитизъм. Но това е и най-лесна за развенчаване лъжа – достатъчно е само да се прочете за целите на революцията и да се прецени дали тя е била финансирана от едрите капиталисти. Та какъв би бил интересът на икономическия елит да финансира идеология, която се обявява именно против техните интереси? Защо крупните капиталисти биха финансирали нещо, обещаващо да отнеме не само собствеността им, но и техния живот? Много от известните имена, които според конспираторите са спонсорирали революцията, всъщност губят доста от нея. Така например петролните рафинерии на Рокфелер в Баку са национализирани.

Истината е, че зад победата на революцията не стоят някакви тъмни конспиративни схеми, а желанието на хората за повече справедливост. Подтисническата система съставена от царе, аристократи и помешчици е нямало как да продължи. Хората са искали истинска, а не козметична промяна, при която бароните са щели да се заменят от олигарси – именно така стават революциите. Защото дори и всичките пари на света ще се окажат недостатъчни, ако срещу силата им се изправи единният народ, борещ се за справедлива кауза.

Въпроси…

Трябва обаче да признаем, че макар революцията да прави много за прогреса в изостаналата Русия, то тя не успя да постигне целите си. Комунизмът не бе реализиран, демокрацията и свободата на словото бяха систематично потъпквани, старата властова структура и йерархия бе запазена, което в крайна сметка запази и неравенството, а това доведе до появата на нови елити, имащи същият манталитет, като „колегите“ си на запад.

След всичко това краят на държавата, родена след революцията е неизбежен. Още през 30-те години Троцки предвижда, че управляващата върхушка ще възстанови капитализма в СССР – просто такъв ще бъде нейният интерес. Оруел пише в свое есе през 1946 г., че „СССР или ще се демократизира или ще изчезне“. В началото на 90-те Чомски нарича разпада на СССР „малка победа за социализма“.

И тук идва моментът да се запитаме какво се обърка. Октомврийската революция бе едно положително събитие, показващо, че промени са възможни, а статуквото не е вечно. Едно събитие изпълнено с идеализъм и желание за по-справедливо и прогресивно бъдеще. От нас зависи да открием грешките и да си извадим поуки. Защото статуквото не е вечно.

Оставете коментар