В категории:Рикошет

Не променяйте система, която работи. Казват онези, за които тя работи

Безидейният бюджет е израз на задоволството на управляващия елит в България от една система, която увеличава богатството и привилегиите му за сметка на всички останали

Проблемите в държавата не се забелязват от всяка гледна точка. Снимка: Pixabay

България се отличава внушително от по-голямата част от европейските страни по редица показатели. Образователната ни система не работи за близо 40% от децата, а дори след последните увеличения учителите получават далеч под средните за страната доходи. Здравеопазването се крепи на доплащанията от джобовете на пациентите, като публичните разходи за здраве остават значително под средноевропейските. В същото време правителството се хвали, че в Бюджет 2018 е поставило приоритет върху тези две съсипани системи, увеличавайки средствата за тях с по няколкостотин милиона. Като дял от БВП обаче парите за образование остават на 3.6% и през 2018 г. (около 5% средно за ЕС), докато тези за здравеопазване дори намаляват леко до 4.5% (при 7.2% за ЕС).

Вероятно най-абсурдна е разликата при обезщетенията за безработица, достъпа до които кабинетът ограничава допълнително и в проектобюджета за 2018 г. Страната ни и сега отделя по това перо почти нищо – 0.1% от БВП, като обезщетения получават едва 1/3 от регистрираните безработни. Средният разход за ЕС е 1.3% от БВП и 1.7% за Еврозоната.

Някои странни дисбаланси също ни отличават. Например фактът, че сме на първо място по средства за жилищни подобрения (програмата за саниране), но на дъното в дела на разходите за социална жилищна политика, каквато страната ни на практика няма.

Единственото перо в бюджета, което досега беше адекватно спрямо нивата в другите страни от ЕС, бяха военните разходи в размер на 1.2% от БВП. Правителството обаче иска, по натовски разпореждания, да достигне ниво от 2%, като за целта е готово да похарчи в следващите 3 години 1.2 млрд. лв. за нова военна техника – кораби и изтребители. В същото време десетте двигателя за наличните ни изтребители, които държавата закупи на пожар преди изборите, все още не са дори монтирани заради документални пречки.

Всички тези политики са в ущърб на огромното мнозинство от българите и не могат да бъдат защитени с разумни морални или икономически аргументи. В това, че четвърт от работещите са застрашени от бедност няма нито справедливост, нито дори някаква извратена икономическа логика. Същото се отнася и за онези хора, които си плащат здравните осигуровки, но не се лекуват, защото не могат да доплащат още за лекарства, лекарска помощ и в болниците.

Ако мислите, че това е личен проблем, който няма пряко отношение към обществото и икономиката, и че болничните на нараснали с 60% от 2010 г. насам, само защото работещите искат да си удължат почивката в Гърция, то в такъв случай: Здравейте, господин премиер! Радваме се, че ни четете.

Но каква е причината да поддържаме тези странни от европейска перспектива дисбаланси, ако в тях няма нито икономически смисъл, нито елементарна човечност? Причината се крие в иначе логичното заключение, че не трябва да се правят промени в една система, която работи.

А ако сте част от заможния елит, лесно ще се убедите, че системата работи отлично. Имаме скромен икономически растеж, който обаче е малко по-бърз от този в останалата част от ЕС, и, което е по-важно, той достига почти изцяло само до хора като вас. Най-богатите 20% от населението в България са получавали 40.3% от доходите в страната през 2012 г., а през 2016 г. – вече 44.2%. В същото време, най-бедните 20% от населението разполагат с 5.6% от доходите при 6.6% през 2012 г. Най-богатият 1% пък получава 7.4% от доходите, което е най-големият дял в Европа. Защо да променяме системата, щом всичко се нарежда така добре за онези, които взимат решенията?

Стига да сте част от единия процент на върха ще се убедите, че всичко работи наистина чудесно. Родителите ви може би не получават достойна пенсия, но вие ще им помогнете да живеят нормално. Защо ли не го правят всички? Сигурно са мързеливи. Затова и не им се плаща за частно училище, а само мрънкат как повечето от обществените вървят надолу. Е, вече държавата ще плаща и на частните училища, така че те ще стават все по-добри.

Общественото здравеопазване също не отива на добре, но нали си плащате допълнителна здравна осигуровка – да му мислят тъпаците, които не го правят. Обезщетения за безработица? Глупости, пестете, докато сте на работа – щом можете да пестите от храна, лекарства, културни продукти и какво ли още не, защо да не пестите и още?

Ясно е, че единственият проблем в държавата, който елитарният поглед намира е, че твърде много пари отиват за огромното мнозинство от населението, за което системата не работи чак толкова добре. Затова плановете за близкото бъдеще предвиждат у нас тези разходи да продължат да се орязват, противно на световната тенденция за отказ от политиките за бюджетни съкращения. Публичните разходи ще намаляват от 39,8% от БВП за 2017 г. до 35,5% през 2020 г. Средното ниво в ЕС е над 47%, а в окаяни страни като Франция и Финланция – над 55%.

По възможност дори тези пари трябва да дойдат не от преки данъци върху печалбата или богатството, а върху доходите на всички работещи, дори най-бедните, както и от таксуване на потреблението. А то се облага еднакво с ДДС, акцизи и мита независимо дали стоките се купуват от възрастен човек със социална пенсия или банков мениджър с триста пъти по-висок доход. За настоящата данъчна система няма значение също дали купувате лекарство или Ролс-ройс, което изглежда странно дори на Световната банка.

Затова плановете поне до 2020 г. не включват диференцирано ДДС или необлагаем минимум – защото системата работи. И ще продължава да работи чудесно за единия процент до самия си неизбежен крах.


„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар