В категории:Анализи / Свят

Ами ако не е имало „руско хакване”? Нов доклад повдига въпроси, които медиите предпочитат да игнорират

Група от бивши разузнавачи и съдебни експерти твърдят, че няма доказателство за хакерска атака срещу Демократическата партия, а WikiLeaks са получили уличаващите документи от вътрешен източник

 

Източник: http://www.techtechnik.com

Даниел Райън, SALON

През миналата седмица уважаваното ляво-либерално списание The Nation публикува ексклузивна статия,  в която разяснява подробно откритията на ново проучване, чиито основни автори са бивши офицери от щатското разузнаване. Те твърдят, че според доказателствата Националният комитет на Демократическата партия (DNC) не е бил хакнат от руснаци през юли 2016 г. Според тезата на доклада партията е станала жертва на вътрешно изтичане на информация, извършено от човек с физически достъп до компютър на DNC.

Докладът също така твърди, че няма очевидни доказателства, че хакерът, известен като Guccifer 2.0 – предполагаемо базиран в Румъния – е хакнал DNC в полза на руското правителство. Авторите казват, че липсват и доказателства, че въпросният Guccifer е предал документи на WikiLeaks. Вместо това според тях доказателствата и последователността на събитията показват, че Guccifer може да е бил измислен в опит да се отклони вниманието от смущаващата информация относно президентската кампания на Хилари Клинтън, която бе публикувана в навечерието на националната конференция на демократите. Разследването е открило, че някой от файловете на „Guccifer” са били преднамерено изменени, като текстът е бил прекопиран през „русифициран” текстов документ с кирилизирни настройки.

Ако всичко това е вярно, то ще представлява огромно унижение не само за ръководството на Демократическата партия, но и за медиите, които цяла година пробутват безспирно руския наратив, почти без да го поставят под въпрос и разполагайки с малко твърди доказателства, които да го подкрепят.

Простено е, ако не сте чували за това ново развитие – защото, вероятно за да избегнат евентуално засрамване, медиите почти изцяло го игнорират. Оригиналната статия, (чийто автор Патрик Лоурънс е и бивш колумнист  на Salon, известен и като Патрик Л. Смит), бе публикувана на 9 август. Констатациите, за които дава подробности статията, са предоставени от група доказани и уважавани съдебни следователи и бивши служители на Агенцията за национална сигурност (АНС) и Централното разузнавателно бюро (ЦРУ), наричащи се „Ветерани разузнавачи за здрав разум” или VIPS. Те първоначално се събират през 2003 г. в протест срещу използването на фалшиви разузнавателни данни, за да се оправдае инвазията в Ирак по времето на Джордж Буш-младши.

До 12 август единствените медийни реакции на статията в The Nation бяха в десния сайт Breitbart News, Washington Examiner и в New York magazine (последното издание описва статията на Лоуръбс като „твърде непоследователна, за да бъде развенчана”, поради което не предлага никакво съществено опровержение). Bloomberg коментира доклада в статия на един от редовните си колумнисти Леонид Бершидски.

Мълчанието на повечето мейнстрийм медии по тази тема е интересно, ако ще само заради това, че информацията се появява в уважавано либерално списание с репутация на убедителна и задълбочена журналистика, а не в някоя десничарско конспиративно сайтче, услужващо на Доналд Тръмп.

Може би логиката на мейнстрийм журналистите е, че ако не пипат тази история, това ще е достатъчно, за да бъде тя дискредитирана. Истински вярващи в историята за руските хакери могат да посочват отразяването в Breitbart, за да отхвърлят всякаква нова информация, без да я разгледат. Статията на Лоурънс и докладът на който се основава обаче заслужават да им се обърне достойно внимание.

Като начало трябва да се обясни откъде се е взел този доклад.

Лоурънс обяснява, че VIPS са изследвали наличната информация за хакването (или изтичането) на имейли от DNC. Групата обаче не е имала достъп до всички нужни данни, защото разузнавателните агенции са оказали да им я осигурят.

Един от авторите на изследването, Уилям Бини – бивш технически директор на АНС по геополитически и военни анализи – заявява пред Лоурънс, че според него разузнавателните агенции се опитват да прикрият липсата на доказателства за руско хакване с аргументите, че трябва да пазят секретността на програмите си.

В същото време други съдебни следователи, пожелали да останат анонимни, провеждат свое разследване за случая с DNC. Те наскоро са започнали да споделят откритията си на малко известния сайт Disobedient Media. Един от тези анонимни разследващи е известен с псевдонима Forensicator. Човек на име Скип Фолдън, който е бил IT специалист в IBM в продължение на 33 години, както и консултант на ФБР, Пентагона и Министерство на правосъдието, действа като връзка между VIPS и Forensicator.

Фолдън и други специалисти са разгледали доказателствата, оценили са ги професионално, и са пратили подробен технически доклад до офисите на главния прокурор Джеф Сешънс и специалния съветник Робърт Мюлер, който наблюдава разследването за руската намеса в изборите през 2016 г.

Според групата VIPS новите доказателства запълват „критична празнота” в случая DNC. В меморандум, пратен до президента Тръмп, VIPS питат защо ФБР, ЦРУ и АНС са неглижирали анализите на документите за Guccifer, които са централни в историята за руската хакерска атака.

VIPS изтъкват две неща, за които имат висока степен на увереност: че не е имало руска хакерска атака на 5 юли 2016 г., а метаданните от документите за Guccifer са били „изкуствено замърсени” с „руски отпечатъци”.

Как групата е стигнала до извода, че става въпрос за изтичане, а не хакване?

Разследващите са открили, че 1976 мегабайта данни са били свалени на локално устройство на 5 юли 2016 г. Информацията е била свалена с флаш памет или друго мобилно устройство за съхранение на данни. Операцията е продължила 87 секунди – което означава скорост на трансфер от 22.7 мегабайта в секунда. „Такава скорост значително надхвърля възможностите на интернет при хакване от разстояние”, казва Лоурънс. Разследващите подчертават, че презокенаски трансфер би бил още по-бавен (за Guccifer се твърди, че е работил от Румъния). „На основата на данните, с които разполагаме, не е възможно да наричаме това хакерска атака”, заявява Фолдън пред The Nation.

Върху официалните твърдения хвърля съмнение и фактът, че компютърните сървъри на демократическата партия никога не са били изследвани от ФБР. Вместо това агенцията разчита на доклад от частната фирма за киберсигурност Crowdstrike, компрометирана от сериозни конфликти на интереси – на първо място това, че работата ѝ е заплатена от самия национален комитет на демократите. Собственикът на фирмата също така е старши сътрудник на Атлантическия Съвет, тинк-танк, който е традиционно враждебен към Русия.

През януари тази година бе публикуван доклад на разузнавателните агенции, в който се декларира „висока увереност” в теорията за руските хакери, но не представи никакви твърди доказателства. Въпреки това,  оттогава много медии разчитат на този доклад като на абсолютно доказателство. Друг член на VIPS – Рей Макговърн, бивш ръководител на звеното на ЦРУ за външната политика на Съветския съюз, нарича доклада на разузнавателните агенции „позор за професията”.

Докладът на VIPS също така изтъква, че последователността на събитията е странно удобна за Хилари Клинтън. Това е трудно да се отрече.

На 12 юни 2016 г. Джулиан Асанж обяви, че ще публикува документи, свързани с кампанията на Клинтън в WikiLeaks. Два дни по-късно Crowdstrik, платената от демократите компания, изведнъж декларира, че е открила зловреден софтуер на сървърите на DNC, и че има доказателства, че руснаците са отговорни. Това даде началото на наратива за руското хакване.

На следващия ден се появява хакерът Guccifer, поема отговорност за предполагаема атака на 14 юни и заявява, че е източникът на WikiLeaks, и че работи в полза на Русия. Тогава той публикува документите, които според VIPS са били подправени, за да изглеждат „по-руски”. Две седмици по-късно, на 5 юли, Guccifer пое отговорността за друго хакване, за което специалистите VIPS категорично заявяват, че може да е било само вътрешно изтичане предвид скоростта на трансфера на данни.

Лоурънс отбелязва, че тази последователност на събитията е удобна за кампанията на Клинтън, която така може да избегне отговорност за съдържанието на изтеклите мейли и вместо това да се фокусира върху сензационната история за руското хакване.

Трябва да се отбележи и какво липсва в доклада на VIPS. Авторите му не твърдят, че знаят кой стои зад изтичането на информация и какви са били неговите или нейните мотиви. Лоурънс също е внимателен и изтъква, че тези открития не доказват или опровергават други теории, свързани с Русия и изборите през миналата година (като например възможните руски връзки на семейството на Тръмп и на негови сътрудници). Докладът борави само с фактите около хакването или изтичането на информация от DNC през миналото лято.

Мнозина, които са поставяли под въпрос официалната версия за събитията, се опитват да свържат убийството на Сет Рич с теорията, че демократическата партия е станала жертва на изтичане, а не на хакерска атака. Рич, 27-годишен служител на националния комитет на демократите, бе застрелян с два куршума в гърба, докато се е прибирал в дома си във Вашингтон. Това става пет дни след предполагаемата хакерска атака на 5 юли.

Има многобройни недоказани теории за убийството на Рич. Според някои от тях той е бил разгневен от отношението на партийното ръководство към Бърни Сандърс, поради което е решил да изнесе информация, накърняваща кампанията на Клинтън, и е бил убит от партийната върхушка заради това. Други пък предполагат, че Рич е открил доказателства за руската хакерска атака и е бил убит от агенти на Москва.

Няма доказателства за никоя от тези теории – и нито VIPS, нито Лоурънс в статията си се опитват да свържат убийството на Рич с теча на информация от DNC. (Според полицията във Вашингтон той е станал жертва на опит за грабеж, който се е объркал). Въпреки това, появата на този доклад може да даде тежест на тези теории сред хората, които искат да им вярват.

Вместо да подложат различните свидетелства за случилото се през миналото лято на стриктна проверка, медиите веднага приеха тезата, налагана от кампанията на Клинтън и щатските разузнавателни агенции. И продължават да го правят до ден днешен. Днес повечето медии реагират на новата информация като се правят, че не съществува.

Би било спираща дъха ирония медиите и мейнстрийм либералите да отхвърлят информацията от статията на Лоурънс заради липса на доказателства, предвид това колко малко доказателства им трябваха, за да изградят наратива, който да им пасва, и който освобождава Клинтън от отговорност за загубата на изборите.

Авторите на този доклад са изключително опитни и признати професионалисти. Това, че те могат да бъдат отхвърлени с лека ръка или напълно игнорирани е тъжна констатация за състоянието на медиите, които претендират да са силно обезпокоени от епидемията от „фалшиви новини”.

Ако констатациите на доклада се верни, тези, които пробутват историята за руските хакери почти без доказателства ще трябва да отговарят на много въпроси. Кампанията на Клинтън промотира този наратив, който докара отношенията между САЩ и Русия до ръба в едни изключително опасни времена.

За разлика от какофонията от анонимни източници, цитирани от медиите през последната година, тези експерти са готови да застанат с имената си зад своите твърдения. Те също така заявяват, че са „подготвени да отговарят на всякакви съществени критики”. Това е повече, отколкото които и да е други разследващи или разузнавателни агенции са предложили досега.

Предвид сериозността на тази информация, официалния отговор от ръководството на Демократическата партия на статията на The Nation е толкова слабоват, че е почти смехотворен:

„Разузнавателните агенции на САЩ заключиха окончателно, че руското правителство е хакнало DNC в опит да се намеси в изборите. Всякакви други предположения са фалшиви и представляват просто поредната конспиративна теория, подобна на тези, пробутвани от Тръмп и неговата администрация. За съжаление The Nation са решили да се присъединят към теоретиците на конспирацията, за да пробутват този наратив”.

Ясният намек тук е, че всеки, който поставя под въпрос, че щатските разузнавателни агенции „са заключили окончателно”, е теоретик на конспирацията, който пробутва лъжи в полза на Тръмп или Владимир Путин. Очевидно националният комитет на демократите очаква въпросът да бъде оставен така, без по-нататъшни въпроси от страна на медиите или някой друг.

И както изглежда засега, точно това ще се случи.

Оставете коментар