В категории:Анализи / България

Бедни срещу бедни – злоупотреба с мита за „щедрото“ социално подпомагане

Кой печели от противопоставянето на едни нуждаещи се срещу други и може ли наистина да се живее от социални помощи в България? Един доклад, който разбива митовете – нужно е само да има кой да чете.

От 1998 г., когато започват реформи в основните публични системи, довели до редуциране на възможностите за подпомагане, десни икономисти налагат тезата, че тъкмо заради социалните помощи в България има безработни – помощите демотивират хората да работят, несправедливи и разточителни са. Голяма част от българския национален бюджет се харчи за социално подпомагане, твърдят те.

Помощите за социално слаби граждани през годините са посочвани и като причина за увеличаващия се външен дълг на страната. Консолидираният държавен бюджет показва, че около 50% от текущите разходи в годишните бюджети се използват за „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“. Това обаче съвсем не означава, че тези средства са социални помощи. 60% от разходите за социално подпомагане и осигуряване всъщност са разходи за пенсии и по-малко от 6,7% са използвани от Агенцията за социално подпомагане за помощи.

Икономисти от неолиберални тинк-танкове обичат да обясняват, че повишаването на социалните разходи е невъзможно и дори напротив – критериите за достъп трябва да се затегнат. А правителствата често ползват публично аргументите, които им биват подавани от тези организации.

От манипулация към „аксиома“

Особено успешен е пробивът, който неправителственият деятел Петър Иванов направи с писмо до министър-председателя на България през 2013 г. Впоследствие същият започна да се представя като „академик“ от основаната от него неправителствена организация Българска академия за наука и изкуства (БАНИ), претендираща да е алтернатива на Българската академия на науките (БАН). Иванов изразяваше възмущение от повишените детски добавки за второ дете от 35 на 50 лв., от регионализма („по-лош от комунизма и фашизма“) и от тежката демографска криза. Писмото му съдържаше призиви да се спрат „паразитиращите ползватели на социални помощи“ и правителството да се обърне към опита на Сингапур, където такива помощи изобщо липсват. Ключов момент е твърдението, че 17-годишна циганка с три деца получава 1 100 лв. месечно от социалните служби.

Това писмо намери огромен медиен отклик. Авторът му беше канен неколкократно във всички национални телевизии и радиа, негови интервюта бяха публикувани в множество ежедневници и интернет сайтове. На такова отразяване не се радваше навременното и безкомпромисно опровержение от страна на Агенцията за социално подпомагане, в което ясно се посочва, че критерий за етнос в изискванията за достъп до социални помощи няма. Следователно с писмото на „академика“ се иска редуциране на помощите по принцип, като според познатата тактика „етническият“ момент се използва инструментално за привличане на внимание. Пък и авторът на писмото сам посочва с примера за Сингапур, че тъкмо това е целта. През годините обаче тезите от този „анализ“ се повтарят не само в медиите, но и от политици, за които се предполага, че трябва да вземат информирани решения в защита на обществения интерес.

Граждански реакции

Месеци след началото на онази кампания, бяха разпространени отворени писма на разгневени майки до български институции. Пример: „Моето дете е по-маловажно от детето на една ромка, която ражда по 3-4-5 деца и живее от помощи, детски и майчинство, без да има и един ден работен, без да е платила и лев данък в тази държава. Една непълнолетна и не работеща 17-годишна майка на три деца (обикновено това може да се случи при ромите), може да достигне месечен доход от около 1100 лева“, пише Ива Ничева от Добрич. Същевременно същата жена се противопоставя по-късно на предложението детските добавки да се изплащат само в натура. Идея, която цели да предотврати „злоупотребите“ с тези помощи.

В рубриката за въпроси и отговори в сайта на Министерството на труда и социалната политика може да бъде открит следният коментар:

„az sam mnogo mlada samotna maika na 17g(bulgarka),deteto mi e na 1 g i 5 mes. mai4instvoto mi svur6i.Az prodaljix srednoto si obrazovanie v redovna forma na oby4enie.Slyjitel ot socialni griji mi kaza 4e ne moga da poly4avam cocialni pomosti,za6toto y4a!Vuzmotena sum 4e na6ata durjava s izvinenie pomaga na tolkova mnogo neobrazovani „ROMI-CIGANI”.

В отговор служители на министерството изпращат насоки за нормативната база, без уточнение, че условията за достъп са еднакви за всички български граждани и че причината за недоволството на очевидно затруднената майка е фактът, че критериите са рестриктивни за всички, а социалните помощи – ниски. Т.е. убеждението на жената, изпратила коментара, че други в нейното социално-икономическо състояние биха получили подпомагане, не е било опровергано от администрацията на МТСП и тя със сигурност продължава да вярва, че недоволството ѝ правилно е насочено към „неграмотните роми“.

Политически реакции

В същия период една кандидат-депутатка от ВМРО – Султанка Петрова, изгради предизборната си кампания върху въпросните твърдения за 1 100 лв. социални помощи за 16-годишни ромки. Вероятно до голяма степен благодарение на възмущението и от разточителните помощи, тя стана народен представител в 43-тото Народно събрание, а размерът на възможните месечни помощи, по нейни твърдения, стигна до 1 500 лв. Реално такива помощи няма, но пък г-жа Петрова вече е зам.-министър на труда и… социалната политика.

Министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин (2014-2016) пък изгради политиката си в областта на семейното подпомагане върху борбата за „отговорно родителство“. Макар да протече под мотото за насърчаване, мерките се заключават само в санкциониране. Още преди въвеждането на допълнителните ограничения, според данни от държавните институции, средно на месец между 2000 и 7000 семейства се лишават от детски надбавки, тъй като децата им имат повече от 5 неизвинени отсъствия от училище. Ежемесечно се налагат санкции на семействата на поне още 100 деца, защото не ги водят на профилактичен преглед или на задължителна имунизация. Всички изказвания по темата на държавни служители внушаваха, че от социалните помощи за деца се облагодетелстват определени етнически групи.

Подобни твърдения са в разрез със законовите норми, които не разделят гражданите на групи извън доходните, здравословните и имуществените профили. Почва за рестриктивни мерки беше създадена още при управлението на предишните правителства. Г-жа Емилия Масларова – социален министър (2005-2009) проведе кампания „Не на професията социално слаб“. Бореше се с гражданите, които „по цял ден лежат на лява или дясна кълка и чакат държавата да им даде нещо“ и се учудваше, че когато ги санкционират, те казват, че нямат пари. Следващият социален министър продължи традицията – Тотю Младенов твърдеше, че детските надбавки се „изпиват“ от родителите на ромските деца, поради което няма да има увеличение и на майчинството (2012 година).

Реакции в експертно-правителствени среди

В мотивите към Закона за държавния бюджет през 2016 година, като обосновка за замразяването на редица обезщетения и социални помощи, е записано, че се цели намаляване на зависимостта от социално подпомагане. В същия бюджет се предвижда взимане на нов външен заем на България в размер на до 5,3 млрд. лв. Държавни инвестиции в реалния сектор не се предвиждат, дългът се увеличава, а твърденията, че има зависимост от социални помощи внушават, че те са сред причините за ръста на националната задлъжнялост.

В Националния съвет за тристранно сътрудничество част от социалните партньори изразиха възмущение, че социалните помощи демотивират работниците да се ангажират с работа на полето, тъй като са твърде щедри. Това се случи през 2016 г. в рамките на обсъждания за нововъведените еднодневни трудови договори и планове за още по-големи облекчения за работодателите и разширяване на обхвата на тези договори и в сектори извън земеделието. Еднодневните трудови договори по същество са начин за преодоляване на защитите за работещи, предвидени в Кодекса на труда – те не позволяват обединение на работниците; осигурени са за по-малко рискове; нямат право на работно и защитно облекло и пр. Така редуцирането на социалните помощи се превърна и в аргумент за намаляване на правата на трудещите се.

Както се вижда, процесът започва от мъгляво недоволство и расистко говорене, преминава през манипулация с норми и числа, за да завърши с конкретни мерки за орязване на публични услуги и социални помощи.

Моделът е един и същ и се прилага в различни обществени области. „Социалните помощи са твърде щедри, обезкуражават хората да работят, създават паразити“ – манипулацията вече е необорима. Тя се е превърнала в нещо като аксиома – твърдение, което не подлежи на доказване, но изглежда очевидно.

Ако смятате, че: 1) някой получава повече от социални помощи, отколкото друг от работа; 2) детските надбавки са източник на богатство; 3) инвалидите у нас са нереално много и всичко това води социалната система и държавата до колапс, обърнете внимание на следващите редове. Струва си да проверите дали популярни говорещи глави не ви правят на глупаци, нали?

Сива бедност – знае ли някой колко са бедните в България?

Материални лишения. По данни на Евростат България е сред страните в Европейския съюз с най-много граждани, живеещи в тежки материални лишения. Макар общо ситуацията в ЕС да се подобрява, в България тя се влошава – почти 2,5 млн. души се затрудняват или не могат да покрият сметките си за комунални услуги, да поддържат дома си достатъчно топъл, да покриват жизнените си нужди. Всеки втори българин страда от материални лишения, като по този показател България е лидер в Европейския съюз. Средно за общността за материално лишен се счита един на всеки шест души. Около една трета от българите пък са изправени пред остри материални лишения, като по този показател също сме на върха на негативната класация, сочат данните от доклад на Евростат за 2015 година.

Линия на бедност. Официалната линия на бедност се определя с постановление на Министерски съвет. Любопитен факт е това, че при изчисляването ѝ се определя с какви храни трябва да разполага един човек, за да може да съществува. Разиграват се различни сценарии, при които трябва да се осигурят минимум 2 700 килокалории на еквивалентна единица. Националната статистика определя линията на бедността за 2016 г. на 308.17 лв. средномесечен доход на лице от домакинство (60% от средния общ разполагаем нетен доход). Това представлява спад спрямо 2015 г. с 5.4%, но въпреки че летвата е смъкната, нови 53 хиляди души остават под нея. Така общият брой на хората, живеещи в бедност в България, става 1.64 млн. души.

Минимална работна заплата (МРЗ). На пръв поглед МРЗ винаги е малко над линията на бедност. Но това са брутните равнища на заплащане на труда. След приспадане на данъци и осигуровки (в България минималните възнаграждения не са освободени от данък върху доходите) в три от разглежданите девет години МРЗ е в размер, които не може да покрие жизнените нужди на работника, дори и да предположим, че той живее сам и няма семейство и деца, които да издържа. А максималният доход, който му остава над линията на бедност за разглеждания период, е 15,53 лв. през 2014 г.

През 2016 г., след предпоследното увеличение, МРЗ е 420 лв. Това е първата година през последните десет, в която доходът на работниците с минимални заплати е с 30 лв. над линията на бедност. Въпреки че нараства ежегодно (с изключение на 2010 г.), минималната работна заплата не може да осигури нормални условия на живот на работниците и техните семейства. Това води до формирането на група от работещи бедни. Според изчисления на експерти, тя обхваща над 600 хил. български граждани.

Линия на бедността.

Здравнонеосигурени лица. Приблизителна оценка на хората в най-затруднено икономическо състояние се прави в анализ на Националната агенция за приходите. Той беше огласен след запитване към министъра на финансите, отправено в рамките на парламентарния контрол. Според неговия отговор, здравно неосигурените лица към 30.11.2013 г. са 2 034 000 или 27,6% от българското население според последното преброяване през 2011 г. За половината от тях се предполага, че живеят в чужбина и затова не се осигуряват в България. Има и хора, които не познават здравното законодателство, както и немалка част, която работи, но не на трудов договор, и предпочита да не се осигурява.

В най-тежко състояние е категорията, включваща трайно безработни и/или финансово затруднени лица. Тя обхваща 460 000 граждани, които знаят за задълженията си за деклариране и внасяне на здравноосигурителни вноски, но са трайно безработни, лица с ниски или без никакви доходи.

Безработни. Едни от най-уязвимите групи са лицата без работа. По данни на НОИ, средният им брой за 2015 г. е 330 816. От тях 73% не получават обезщетение за безработица – нямат трудов стаж или е изтекъл срокът, в който имат право на обезщетения. В тази група влизат и трайно безработните лица, които нямат работа повече от една година. Те може да са получавали обезщетение, но срокът вече да е изтекъл, тъй като максималният срок, за който се покрива този осигурителен риск, е една година, дори на служители с трудов стаж над 25 години.

Средният брой български граждани, получавали обезщетение за безработица през 2015 г., е едва 90 192. В общия случай размерът и продължителността (4-12 месеца) на плащането зависи от осигурителния стаж. В голяма част от случаите – поради малък стаж или рестриктивна социална политика, хората получават минимално обезщетение, което е в размер на 7,20 лв. на ден. Поради тази причина 70% от безработните с право на обезщетение през 2015 г. са получавали под 300 лв. на месец – 63 054 лица са в групата на бедните, макар да са работили и да са се осигурявали. Т.е. трайно безработните, които не получават обезщетение, и лицата с ниски обезщетения общо добавят 303 678 души към групата с ниски или никакви доходи.

Пенсионери. Общият им брой е 2 178 123, а средният размер на пенсията за 2015 г. – 321,78 лв. Справката на НОИ показва, че 57,7% от пенсионерите получават пенсии и добавки под 300 лв. месечно – 1 258 104 български пенсионери могат да бъдат добавени към групата на хората с недостатъчни доходи, ако приемем, че 300 лв. е линията на бедност.

Обща оценка. Точният брой на бедните българи не може да бъде определен. Използват се различни методики за оценка: 2,5 млн. живеят в материални затруднения (Евростат); 600 000 са работещите бедни (експертни оценки); 460 000 – здравнонеосигурените, поради дълбока бедност (НАП); 303 678 са безработните с ниски или никакви доходи; почти 1,3 млн. са пенсионираните граждани, които изпитват материални лишения. Общият брой на социално слабите с висока степен на достоверност е сумата на последните четири групи, а именно 2 621 782 български граждани или 36% от населението.

Тази оценка се базира на редица други експертни анализи. Официално изчисление на реалния брой на нуждаещите се от подкрепа в България няма. Детайлни данни, необходими за по-прецизни изследвания, също липсват. Но за да се борим с бедността, трябва да знаем конкретните ѝ измерения. Затова първа стъпка към определяне на адекватни мерки за социално подпомагане би трябвало да бъде изработването на методология за изчисляване на сивата бедност. По подобие на сивата икономика, тя остава извън официалната статистика. Но въпреки че е документално невидима, сивата бедност безспорно съществува. Социалните помощи не само не успяват да извадят нуждаещите се от бедността – те са недостатъчни, за да осигурят дори прехрана за крайните получатели. А хората в неизследваната и необхваната част – сивата бедност, изобщо не попадат в графите на социалните служители и нямат възможност да получат и тези минимални социални помощи.

Видове социални помощи

Започваме с вече направената уговорка, че „сивата бедност“ не позволява на хиляди хора да бъдат регистрирани и да влизат в статистиката, а съответно и в обхвата на Агенцията за социално подпомагане. Помощите в България биват месечни и еднократни. Месечните се полагат на хора с перманентно ниски доходи и/или увреждания. Могат да се обособят в следните групи: диференциран минимален доход (за крайно нуждаещи се по чл. 9 от ППЗСП), детски надбавки, месечна помощ за отглеждане на дете до 1-годишна възраст, месечна добавка за деца с трайни увреждания, добавки за социална интеграция. Това са видовете подпомагане, които обхващат повече български граждани и за тях се правят по-значими плащания. Останалите са незначими и като брой получатели, и като средства.

Над 42% от бюджета на АСП се отделя за изплащане на детски добавки. Следващото голямо перо са добавките за социална интеграция, които се отпускат на хора, в т.ч. и деца, с увреждания – 15% от бюджета. 9,5% съставляват месечните добавки за деца с увреждания и по-малко от 6% от социалното подпомагане е насочено към лицата в крайна нужда – чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.

Целевите помощи за отопление са специфични в този смисъл – не се изплащат еднократно, но не са и ежемесечни. Получават се месечно, но само през зимния сезон. Тъй като броят на техните получатели често се приема за измерител на броя на бедните граждани, ще ги разгледаме отделно.

Еднократните помощи се изплащат при инцидентно възникнала нужда. Тук ще разгледаме помощите при раждане на дете, за близнаци, на майки-студентки, за бременност, за първокласници, за снабдяване с медицински изделия и помощни средства. Съществуват и други видове помощи (напр. за подпомагане при бедствия, преустройство на жилище, лекарства на ветерани от войните и военноинвалиди), но броят на техните получатели е пренебрежимо малък и разходите за тях са незначителни. Най-значими сред еднократните помощи, като дял от бюджета на АСП и като брой получатели, са помощите при раждане на дете. Въпреки това те са по-малко от 3% от всички разходи за социално подпомагане.

Месечни помощи

Гарантиран минимален доход. През последните години разговорът за въвеждане на безусловен базов доход (ББД) стана по-интензивен, като много от привържениците му в България искат различни ограничения за получаването му, въпреки че по дефиниция той трябва да е безусловен. Всъщност в българската социална система вече има базов доход, който обаче се получава при изпълнение на определени условия. Размерът на гарантирания минимален доход (ГМД) се определя с постановление на Министерски съвет, но не е актуализиран от 2009 г. Оттогава е 65 лв., а в продължение на повече от десетилетие преди това е 55 лв. По време на парламентарен контрол в средата на юни 2017 година министърът на труда и социалната политика Бисер Петков заяви, че ръководеното от него ведомство иска да бъде увеличен гарантирания минимален доход (ГМД), но без да посочва конкретни параметри. Това е основната, най-универсална и достъпна социална помощ, която получават хората в абсолютна бедност, ако въобще успеят да се класират.

Правото на подпомагане зависи от възрастта, семейното положение, здравословното и имущественото състояние на лицето. Поради това месечните помощи са специфични за всеки отделен случай, като за различните групи граждани се определя диференциран минимален доход (ДМД), а критериите за получаване са крайно рестриктивни. Описани са детайлно в чл. 10-12 от същия правилник. Тук ще отбележим само тези, които най-силно ограничават достъпа на реално социално слаби граждани до подпомагане. Кандидатът трябва да удовлетворява следните условия: да не притежава жилище, което може да бъде източник на доходи – това означава, че не бива да обитава повече от нужния му брой стаи. Предполага се, че останалите може да отдаде под наем и да преживява с постъпленията от тях; да не притежава лични влогове над 500 лв.; да не е отказал оземляване; да не е продавал или дарявал имоти (къщи, апартаменти, земи, гори – дори и идеална част от тях) в последните 5 години; да е регистриран като безработен в дирекции „Бюро по труда“ минимум 6 месеца преди кандидатстването и да не е отказвал предложена му работа; ако е в трудоспособна възраст, да полага общественополезен труд по 14 дни в месеца, 4 часа на ден; от сумата, която би получило едно домакинство/лице от социални помощи, се приспадат всички други доходи.

В допълнение към описаните бариери пред достъпа до тази социална помощ обръщаме внимание и на допълнителен способ за ограничаване на нуждаещите се: достъпът се определя не според чистите, а според брутните доходи на кандидатите. А най-всеобхватните социални плащания се намаляват с размера на брутните доходи, преди да бъдат изплатени, ако бъдат отпуснати изобщо. Потенциалната помощ се намалява дори с размера на евентуално получените детски надбавки. Например, ако диференцираният минимален доход на цялото домакинство е 300 лв., но някой от възрастните членове е работил и е получил 200 лв. бруто, и домакинството получава детски надбавки за едно дете (37 лв.), то ДМД – възможната социалната помощ, ще бъде 63 лв. (300-200-37=63). Без значение, че домакинството всъщност не разполага с пълното възнаграждение от 200 лв., тъй като от него се удържат данъци и осигуровки.

Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование. Това са така наречените детски надбавки. Преди 2000 г. са изплащани за всички български деца, без значение какъв е доходът на родителите им. Световната банка обаче започва да настоява детски надбавки да не се изплащат на всички деца. Иска въвеждането на критерии, по които да бъдат филтрирани само децата от най-бедните семейства и след години натиск финансовите институции все пак успяват да наложат тази мярка.

Днес семействата със средномесечен брутен доход на член над 400 лв. за последните 12 месеца нямат право на добавки за отглеждане на деца до 18-годишна възраст. Това означава, че семейство с дете, в което родителите получават по 600 лв. заплата (чисто 470 лв.), към момента нямат право на детски надбавки. За да получат помощта, родителите подават набор от документи в агенция „Социално подпомагане“. За целта трябва да бъдат изпълнени редица допълнителни критерии като: детето да ходи на училище или в подготвителна група в детска градина, да е ваксинирано, да няма неизвинени отсъствия. Всичко това, за да получава семейството по 37 лв. месечно. Комбинацията от загуба на време и унижение отблъсква немалко граждани.

През 2016 г. беше въведен нов начин за определяне на тези месечни помощи. Те вече не се определят на дете според поредността, а кумулативно за всички деца в едно семейство. Най-значимото увеличение през разглеждания период е през 2009 г., когато помощта се увеличава с 40% за всички деца, без оглед на тяхната поредност. Пет години по-късно добавката се увеличава с 20%, но само за второ дете.

Интересна е промяната през последната година – сумата за две деца остава непроменена, за едно и три деца леко се увеличава, но за четири и повече рязко се орязва. Основният аргумент за подобна реформа беше, че така се насърчава тридетният модел. Всъщност тя по-скоро наказва семействата с 4 и повече деца, отколкото насърчава тези с три деца. Бяха санкционирани още по-тежко семействата, чиито деца имат повече от 5 неизвинени отсъствия от училище, като тази помощ вече им се отказва в продължение на една година от регистрирането на отсъствията. Тази санкция засяга само най-бедните домакинства. Ако дете от семейство, което не получава социални помощи, отсъства от училище, то не се наказва.

Изглежда целта е не децата да посещават редовно училище, а да се спестят средства и то от социално слабите. С промените бяха спрени и детските надбавки за деца, които са станали родители – важен детайл е, че тази „реформа“ наказва само момичетата, станали майки, тъй като малолетните и непълнолетни бащи всъщност не могат да бъдат „уличени“ в бащинство. А на майките под 18-годишна възраст помощта се предоставя в натура, по преценка на социалния работник. По оценки на Министерство на труда и социалната политика, в България има около 3 300 непълнолетни майки.

Приблизително с това се изчерпват направените промени, които трябва да се борят с демографската криза. Ако изобщо може да се въздейства върху раждаемостта с плащания, покриващи едва 50% от месечната такса за детска градина в столицата.

Семейните помощи за деца са помощите с най-голяма тежест в бюджета на Агенцията за социално подпомагане. 42% от средствата, които Агенцията администрира, се изплащат под формата на детски надбавки. Към 2015 г. месечни помощи получават семейства на 741 364 деца. През разглеждания период те непрекъснато намаляват, с изключение на 2009 г. За последните 10 години броят на децата, за които се изплащат детски надбавки, е намалял с 11%.

Помощи имат възможност да получават родителите на деца до 18-годишна възраст или до завършване на средното им образование. Сравнение на данните на АСП с броя на лицата до 19-годишна възраст от преброяването на населението от 2011 г. показва, че почти 532 000 деца не получават детски надбавки. Част от тях са завършили средно образование, друга част са отпаднали от училище, но има и деца, които не получават помощи, защото семейството им не изпълнява доходните критерии, нямат имунизации или родителите им са се отказали да кандидатстват въобще. 16% от децата до 14-годишна възраст към 2011 г. също не получават детски надбавки. При това тук говорим за най-всеобхватната социална помощ в България.

Месечна добавка за деца с трайни увреждания. Децата с увреждания получават в допълнение още една месечна добавка към обичайната. Целта е да се подпомогне отглеждането им в семейството, за да не бъдат изоставяни в социални домове, където не могат да получат необходимите грижи.

Месечни добавки за социална интеграция. Това са добавки, отпускани на хора с трайни увреждания след решение на ТЕЛК – лекарска комисия, удостоверяваща увреждането въз основа на направени медицински изследвания. Видът на помощта зависи от нуждите и степента на увреждане на лицето. Добавките, които се ползват най-често и имат най-висок дял (83% за 2015 г.) от всички месечни плащания за социална интеграция, са за лекарства и диетични храни и за транспортни услуги. Размерът на всяка от тях е 15% от гарантирания минимален доход – 13 лв.

Месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година. Това са помощи, които заместват пълноценното майчинство. Получава се от жени, които нямат достатъчно трудов стаж (или нямат никакъв стаж) и при които доходът на член от домакинството е под 350 лв. (за 2015 г.). Тези помощи се предоставят и за отглеждане на дете с увреждания – в такива случаи продължителността им е 2 години и доходът на семейството няма значение.

Ежемесечните средства са в размер на 100 лв. за период от една година. За сравнение майчинството през първата година на жените, които го получават по реда на Кодекса за социално осигуряване (т.е. това е осигурителен риск, за който те са правили ежемесечни вноски), е минимум в размера на минималната работна заплата. Стандартният размер е 90% от брутното трудово възнаграждение. Тъй като сивият икономически сектор в България е почти една трета от цялата икономика, често майчинството е по-ниско, поради факта, че работещите се осигуряват на по-ниски суми, отколкото реално получават под формата на трудови възнаграждения. Разбират, че това е проблем, едва когато им се наложи да си вземат отпуск по майчинство, болнични или когато останат безработни.

Тази помощ не е променяна през разглеждания период, макар че инфлацията от януари 2007 г. до януари 2016 г. е 30,8% – т.е. с отпуснатите средства могат да се закупят много по-малко стоки и услуги. Към 2015 г. такава месечна помощ получават 18 593 жени-майки. В сравнение с 2007 г. броят им е намалял с над 21%.

Целева месечна помощ за отопление. Кандидатите трябва да отговарят на почти всички условия, на които трябва да отговарят и крайно нуждаещите се от месечната помощ за базови нужди по чл. 9 от ППЗСП (вж. частта „Гарантиран минимален доход“). Единственото, което не се изисква от ползвателите на помощи за отопление, е в замяна да извършват обществено полезен труд. Основната разлика между двата типа помощ е предположението, че с ДМД човек трябва да осигури съществуването си (много трудна задача с 65 лв. на месец), а тази помощ е конкретно за отопление. Целевите помощи за отопление формират едва 5% от администрираните от АСП разходи. Тази помощ стига до максимум 570 хил. души, а нуждаещите се са 2,9 млн. Определено критериите за достъп са неадекватни и са конструирани така, че много от бедните не могат да ползват помощта. Те също са част от сивата бедност.

Еднократни помощи

Еднократни помощи при раждане на дете. Както подсказва името, целта е да се подпомогнат семействата на живо-родените деца. Като част и от демографската политика, тази помощ се полага на всички български граждани, без оглед на техния доход. Поне засега. Помощта за първо дете е 250 лв., за второ – 600 лв. и по 200 лв. за всяко следващо. Заложен е стимул за двудетно, не за тридетно семейство, макар правителствата да твърдят, че провеждат политика за насърчаване раждането на три деца. Единствената специфика тук се отнася до родените близнаци – ако това е първо раждане на майката или второ (при живо първо дете), се изплащат по 600 лв. на всеки от близнаците, като за второ дете.

През 2015 г. помощи при раждане са изплатени за 67 523 деца. В сравнение с 2007 г. броят им е спаднал с 3%. Сред еднократните помощи, тези за раждане са с най-висок бюджет, поради относително високия брой получатели.

Еднократна парична помощ за отглеждане на близнаци. В допълнение към предишната помощ, родителите на близнаци имат право и на още едно еднократно подпомагане. За всяко от децата се полагат по 1 200 лв. На практика, ако в семейството се родят две деца едновременно и едното от тях е второ (без значение дали са 1-во и 2-ро или 2-ро и 3-то), родителите ще получат 2 Х 600 лв. плюс 2 Х 1200 лв. – общо 3 600 лв. Както при предишната, достъп до тази помощ имат всички семейства с близнаци, без значение какъв е месечният им доход.

Еднократна помощ за отглеждане на дете от майка студентка. Това подпомагане е въведено през 2009 г. Размерът на помощта е 2880 лв. и се полага на студентки, които учат в редовна форма на обучение. На месечна база това означава, че майката студентка получава по 240 лв., колкото е минималната работна заплата към годината на въвеждане на помощта. Доходът не се взима предвид при отпускане на тези средства. Броят на получателите нараства ежегодно, като през 2014 г. бележи ръст от 59%.

Съмненията за злоупотреби – а именно, че бременни започват да следват, само за да получат тази помощ, след което прекратяват следването си, водят до промени в нормативната уредба. От юли 2015 г. подпомагането се полага само на студентки, които не са осигурени и не получават майчинство по общия ред – Кодекса за социално осигуряване. В допълнение, според промените, помощта вече се изплаща на два пъти, като вторият транш се отпуска след представяне на удостоверение за записан следващ семестър. Така броят на отпуснатите еднократни помощи за студентки през 2015 г. бележи огромен спад – с над 43%.

Eднократна помощ при бременност. Право на тази помощ имат бременните жени, които нямат право на обезщетение по Кодекса за социално осигуряване. За да я получат, средномесечният доход на член от семейството не трябва да надвишава 350 лв. Размерът ѝ е 150 лв. и не е актуализиран от въвеждането на тази помощ през 2004 г., т.е. от 12 години. За 2015 година броят на подпомогнатите бременни бедни е 15 660 – с 19% по-малко от 2007 г.

Еднократна целева помощ за първокласници. Еднократната целева помощ за ученици цели да се подпомогнат семействата при закупуването на облекло, обувки и учебни помагала и пособия, необходими за започване на учебната година. Предоставянето на тези средства не е само финансова помощ на семейството, но и стимул за посещаване на училище и възможност за равен шанс на първокласниците. В първите години от въвеждането, т.нар. социална инвестиция се предоставя под формата на стоки. Срещу този подход са заведени и спечелени редица дела, в които ищците доказват, че биха могли да ползват средствата за по-необходими от предоставените им стоки, като например за учебни помагала. През 2008 г. помощта е предоставяна отчасти в натура (на стойност 120 лв.) и отчасти в пари (30 лв.). След това подпомагането е само в пари: до 2012 г. – 150 лв., след това – 250 лв.

Право на помощта имат деца, които са записани в първи клас на държавно или общинско училище. Прилага се доходен критерий – средствата се полагат, само когато средномесечният доход на член от семейството не надвишава 350 лв. Ако детето не посещава редовно училище до края на първи клас, семейството трябва да върне получените средства. През 2015 г. тази помощ е отпусната на 44 721 деца, които постъпват в училище за първи път. Ежегодно около 20 хил. от първолаците не получават помощ.

Помощни средства, приспособления, съоръжения и/или медицински изделия. Хора с увреждания или заболявания, които ги правят трудноподвижни, водят до залежаване, глухота, слепота и пр. имат право на средства за закупуване на приспособления, които да облекчат трудностите, породени от заболяването. За това подпомагане не е нужно решение на ТЕЛК – млади хора, пострадали инцидентно, или такива на преклонна възраст, но без ТЕЛК, също могат да ползват медицински изделия за облекчаване на ежедневните дейности.

Плащания, които не са социални помощи

Щурмът срещу социалните права не се ограничава до помощите, отпускани от Агенцията за социално подпомагане. След години налагане на неолиберални тези, че българските граждани „мързелуват“ и „паразитират“ в резултат от „разточителните“ социални помощи, на прицел е взето не само подпомагането за най-нуждаещите се. Започва вече да се оспорва и нуждата от обезщетенията по някои осигурителни рискове като безработица и майчинство. За да имат право да получат въпросните обезщетения, гражданите отчисляват ежемесечни вноски от трудовите си възнаграждения. Тоест те се застраховат в обществената солидарна система. Накратко за двете обезщетения:

Майчинство – в България продължава 2 години. През първата размерът на майчинството е 90% от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата. През втората година майчинството е значително по-ниско – 340 лв. Майките са една от групите, нарочени за твърде облагодетелствани. Пробива си път мнението, че периодът на майчинство е твърде дълъг, жената се депрофесионализира, губи трудови навици, т.е. това обезщетение насърчава ретроградно поведение. Ползваната от някои десни икономисти, работодателски организации и експерти риторика маргинализира майките и подценява усилията по раждане и отглеждане на следващи поколения български граждани. Основна нейна цел е намаляването на обезщетенията и на срока на майчинството и оттам – увеличаване на непосредствената тежест за възпроизводството на семейството върху трудещите се.

Безработица – когато човек работи, той прави вноски за осигуряване срещу различни рискове. Ако някой от тези рискове настъпи, фондът, който акумулира средствата, изплаща обезщетение на засегнатия. Аналог на този механизъм е застрахователната дейност. Размерът на обезщетението за безработица е 60% от средноосигурителния доход за последните 2 години, а периодът на изплащане зависи от осигурителния стаж. Ако обаче трудовият договор е прекратен по искане на служителя, по взаимно съгласие или до три години след последното ползвано обезщетение за безработица, осигуреният получава минимален размер обезщетение за безработица за минимален срок (4 месеца). Минималното дневно обезщетение е в размер на 7,20 лв. и не е актуализирано от 2011 г. Това означава, че осигурено лице, което по стечение на обстоятелствата е останало без работа например два пъти в рамките на две години и първия път е получавало нормално обезщетение, вторият път ще получава около 150 лв. месечно, без значение че от заплатата му отново са били отчислявани регулярно вноски за фонд „Безработица“.

Примерни профили на нуждаещи се

Да си представим няколко типови примери на нуждаещи се и да изчислим какви социални помощи биха могли да получат те. До голяма степен изчисленията ще са изчерпателни с уточнението, че има случаи, в които преценката дали да бъде отпусната помощ на определен кандидат е оставена на социалните работници, които решават след посещение на място. Ще пренебрегнем и някои видове помощи, които са незначителни като брой на получателите и/или като размер и честота на изплащане на средствата.

Самотна майка

Самотна майка с едно дете на 4 години, живее под наем – реален случай. Жилището е гарсониера. Разходи: наем – 300 лв.; електричество – 26,93 лв.; вода – 12,35 лв.; топла вода – 24 лв.; парно – 50,54 лв.; такса детска градина – 30 лв.; мобилен телефон – 15 лв.; телевизия и интернет – 25 лв. Общо задължителни ежемесечни разходи – 433,28 лв. (не са включени разходите за отопление), сумата не включва разходи за транспорт до работното място, храна, облекло, лекарства, допълнителни занимания за детето (спорт), култура (театър) и пр. Майката получава два пъти минималната работна заплата – 840 лв. бруто. Чистата месечна сума е 658,48 лв.

За да отговори на изискванията на чл. 9 от ППЗСП (помощта за крайно нуждаещи се) майката трябва да получава доходи под 65 лв. за себе си и 59,15 лв. за детето (общо 124,15 лв. на месец) и да е регистрирана като безработна. Очевидно е, че в случая няма право на такова подпомагане. За да се получават детски добавки, доходът на член от семейството трябва да е под 350 лв. В това семейство се падат по 420 лв. на месец бруто и макар че 181 лв. от трудовото възнаграждение са удръжки, домакинството няма право на детски добавки. Максималният доход за достъп до целева помощ за отопление на самотна майка е 177,24 лв. за възрастния и 117,18 лв. за детето (общо 294,42 лв.). Брутният доход на семейството е по-висок, т.е. нямат право и на тази помощ.

В този случай самотната майка няма право на социални помощи, макар чистият доход на домакинството, след плащане на основни разходи, да е по-малко от 225,20 лв. на месец. Разполагаемият доход през зимата е още по-нисък – 175 лв., тъй като се плаща и за отопление. Очевидно семейството е бедно, но според закона не е. Това домакинство е част от неофициалната, сива бедност.

Самотна майка с едно дете на 4 години, безработна, не живее под наем

Самотната майка е трайно безработна (повече от 1 година), регистрирана е в дирекция „Бюро по труда“, не е отказвала предложена ѝ работа. Живее в една стая, но не плаща наем. Няма имоти. Структурата на задължителните ѝ разходи е същата, като в предишния случай, но без наема, т.е. общите разходи са 133,28 лв.

Социални помощи: За да получи детски добавки, доходът на член от семейството трябва да е под 350 лв. Това семейство няма доходи, затова получава 37 лв. месечно. За да получи помощта за крайно нуждаещи се, майката трябва да получава доходи под 78 лв. за себе си и 59,15 лв. за детето (общо 124,15 лв. на месец) и да е регистрирана като безработна. Жената има право на подпомагане, за което ще положи обществено полезен труд 14 дни по 4 часа на ден. Размерът на помощта в нейния случай е 87,15 лв. (разликата между 124,15 лв. и детските добавки в размер на 37 лв.). Максималният доход за достъп до целева помощ за отопление на самотна майка е 177,24 лв. за възрастния и 117,18 лв. за детето (общо 294,42 лв.). Брутният доход на семейството е по-нисък, т.е. имат право на тази помощ.

Това семейство живее с 124,15 лв. на месец, сума с която не могат да се покрият дори сметките за комунални услуги. През зимните месеци майката има възможност да получава по 72,20 лв. за отопление; ако ползват топлоенергия, парите се превеждат директно на топлофикационното дружество. Линията на бедност е 300 лв. Следователно тази помощ не може да гарантира оцеляването на семейството.

Самотна майка на 17 години с три деца

Този „популярен пример“ с конкретни политически последици заслужава специално внимание, макар броят на тези случаи да е многократно надценен. Данните от Преброяване 2011 на НСИ сочат, че 273 жени до 19-годишна възраст имат по три деца, група до 17 години няма. Броят на майките от ромски произход до 19 години с три деца е 128, за другите етноси не са публикувани данни, тъй като са конфиденциални. Допускаме, че в конкретния случай децата са на ненавършена 1, 2 и 3-годишна възраст. Семейството живее в жилище, за което не плаща наем. Майката не е регистрирана в „Бюро по труда“, но това не е бариера пред получаване на социално подпомагане, тъй като се грижи за деца под 3-годишна възраст. Децата са имунизирани с всички задължителни ваксини – условие за достъп до детски добавки.

Възможни месечни помощи: Детски добавки – за да има право майката да ги получава, максималният доход на член от семейството може да бъде 350 лв. Това семейство няма доходи, затова получава общо 130 лв. месечно. Месечна помощ за отглеждане на дете до една година – допускаме, че най-малкото дете не е навършило 1 година. Доходите на семейството са под 350 лв. на член, следователно майката получава по 100 лв. месечно. За помощта за крайно нуждаещи се майката трябва да получава доходи под 78 лв. за себе си и 3 Х 59,15 лв. за децата (общо 255,45 лв. на месец). Доходите на семейството са по-ниски, затова имат право на подпомагане. Размерът на помощта в този случай е 25,45 лв. (Разликата между гарантирания доход и сумата на детските добавки плюс месечната помощ за най-малкото дете: 255,45-(130+100)=25,45). Целева помощ за отопление – максималният доход за достъп на самотна майка е 177,24 лв. за възрастния и 3 X 117,18 лв. за децата (общо 528,78 лв.). Обръщаме внимание, че не тази сума ще бъде отпусната – това е границата, под която семействата имат право на подпомагане. Брутният доход на това домакинство е значително по-нисък, следователно то ще получава по 72,20 лв. през петте зимни месеца.

Сметката показва, че 17-годишната майка получава месечно 255,45 лв., с които трябва да отглежда трите си деца. Тук не включваме зимните месеци, тъй като това подпомагане е целево – само за отопление. Само памперсите за трите деца струват 150 лв. месечно. Дори децата да са хранени само с боза (често срещан случай в крайно бедните семейства), тези доходи не могат да осигурят оцеляването на семейството. Следователно 273 български жени/деца от различни етноси на възраст под 19 години с по три живи собствени деца не биха могли да оживеят, ако разчитат само на социални помощи, а какво остава да „въртят бизнес“ чрез своето майчинство.

Много ли харчи държавата за социално подпомагане?

Без особени трудности в публичното пространство могат да се открият твърдения, че за издръжка на социално слабите се разходват около 4 млрд. лв. годишно. Но дали това показват данните в публичните разчети? Общите администрирани разходи от Агенцията за социално подпомагане през 2014 г. са в размер малко над 920 млн. лв.  Тук се включват както помощите за крайно бедни, така и тези, които се отпускат по реда на Закона за семейните помощи. Делът на общите разходи за социално подпомагане от общите бюджетни разходи е едва 3,5%. Според оценката, която беше направена в частта „Сива бедност“, бедните граждани са 36% от цялото население на България. На фона на тези данни заключенията, че социалната система на страната е твърде щедра, са абсолютно несъстоятелни.

За да оценим доколко съжителстващите без брак или самотните майки са проблем за националния бюджет, отново ще се обърнем към данните от Преброяване на населението 2011 на НСИ. Ако те раждат повече с цел да получават социални помощи, би трябвало средният брой деца на една майка без брак да е относително по-висок от децата, родени в семейства с брак и/или броят на децата в семейства, които са обект на социално подпомагане, да е значително по-висок. Преброяването показва, че жените, които получават социално подпомагане (1,4% от всички жени), имат средно 1,9 деца. Половин дете над средния показател за страната. Такъв брой деца не е достатъчен дори за просто възпроизводство, камо ли за ръст на популацията. За самотните майки показателен е следния цитат от Преброяване 2011: „При фактическото семейно положение средният брой деца е малко по-голям сред жените, които са в брак, отколкото тези, които са в съжителство без брак – съответно 1,7 и 1,4. Средният брой живородени деца за жените, които не са в брак (1,0), е доста по-нисък в сравнение с посочените категории.“ Жените без брак имат по-малко деца от тези с брак. следователно социалните помощи и тук не са стимул за раждане на повече деца.

Данните на Евростат за разходи за социална защита дават мащабен поглед, но те включват разходи както за социални помощи, така и за пенсии, обезщетения за безработица, подпомагане за семейства и деца, болнични, инвалиди. Тук са включени и административните разходи за обслужване на съответните национални фондове, програми, институции. Т.е. това не са средствата, които нуждаещите се са получили, но показват доколко една държава се грижи за своите бедни и болни граждани. Последните публикувани данни са от 2012 г., но могат да служат за ориентир, тъй като в тази област значителни промени в България не са провеждани. Видно от графиката отделяме едва 17,4% от БВП за социална защита, значително под средното за ЕС. По-малко социални разходи от България правят само други четири държави – Литва, Румъния, Естония и Латвия.

Освен социалните помощи, това е другото перо от бюджета, което често е обявявано за прекомерно високо, е това за пенсиите. По последни публикувани данни за държавното обществено осигуряване 63% от приходите за пенсии са от вноски на осигурените лица и 37% от държавния бюджет. Като дял от текущите държавни разходи, публикувани в Консолидираната фискална програма, разходите за пенсии (част от които идват от осигурителни вноски) са 59,5%. Това не ни показва дали в България разходите за пенсионерите са твърде високи и затова ще погледнем какъв дял от брутния вътрешен продукт в България са пенсиите, като ги сравним със същите разходи в другите държави от Европейския съюз.

Видно е, че едва 8% от БВП на България се използва за пенсии, при среден размер в Европейския съюз от 12,5%. По-малко пенсионни разходи имат само три други държави членки – Естония, Литва и Ирландия. Инвалидните пенсии са следващата област, която Министерството на труда и социалната политика ще „реформира“ поради зачестилите, според министерството, злоупотреби и твърде високите разходи. Злоупотреби има във всяка област – публична и частна, но дали те са надвишили приемливите нива, ще разберем, ако съпоставим официалния брой хора с увреждания в България с този в Европейския съюз. Според Европейския форум на хората с увреждания – официалната обединяваща организация в Европа, инвалидите с различна степен и вид затруднения са 80 млн. души или почти 16% от европейските граждани. Лицата с увреждания в България, които получават някакви пенсии или добавки към 2015 г. представляват 12% от населението. Официалните равнища на инвалидност у нас са под средноевропейските.

Като имаме предвид лошото здравословно състояние на българското население и високия дял на хора, които живеят в материални лишения, е учудващо, че броят на инвалидите у нас е под средноевропейските равнища. Данните, сравненията, статистиката не потвърждават широко разпространеното убеждение за невиждани злоупотреби при инвалидните пенсии. Въпреки това в следващите месеци се очаква налагане на нови рестриктивни мерки за хората с увреждания, които вместо да ограничат евентуални злоупотреби, ще лишат инвалидите от жизненоважни за тях доходи.

Стига митове!

Жените без брак имат по-малко деца от тези с брак. Следователно социалните помощи не са стимул за раждане на повече деца. Делът на хората с увреждания в България, които получават пенсии и/или добавки, е под средните европейски нива при значително по-лошо здравословно състояние на нацията. „Помощи“ за безработни няма. Почти половината или всеки втори човек в България попада в категория „материално лишен“, но едва 3,5% от средствата в националния бюджет за текущи разходи се използват за социално подпомагане и помощи. По-малко от 6% от разходите на Агенцията за социално подпомагане са за крайно нуждаещите се граждани, които не могат да покрият жизненоважни разходи за стоки и услуги.

Въпреки всички факти, съзнателно поддържаните митове вече са трайно прехвърлени във водещите медии, намериха добър прием в кварталния фризьорски салон и започнаха да придобиват законови измерения, чиято цел е да премахнат „злоупотребите“. На следващата графика може да се проследи каква част от БВП и от държавния бюджет (2014 г.) са социалните помощи, които според народни представители и министри водят до зависимост от социално подпомагане.

Тенденциите за стигматизиране на бедните не започват от България. Канада, Великобритания, Австрия са само част от развитите страни, в които се водят бурни дългогодишни дебати за „злоупотребите“ със социални помощи. Изследвания показват, че „злоупотреби“ се правят от най-нуждаещите се сред бедните слоеве. Може ли бедният да излъже, че е беден? Той има нужда от подпомагане и ако правилата са такива, че няма начин да го получи по утвърдения път, трябва да го заобиколи, за да стигне до нужните му средства. Въпреки това броят на хората, които го правят, е минимален.

Според проведено през 2013 г. проучване във Великобритания, 24% от анкетираните смятат, че от социално подпомагане се ползват хора, които са излъгали властите за фактическото си социално-икономическо състояние. Същевременно официален доклад на британския Департамент за труда и пенсиите за същия период сочи, че едва 0,7% от получилите социални помощи са измамили институциите. Подобни са и официалните данни на канадското правителство, според което едва 0,6% от получилите помощи са излъгали за фактическото си икономическо, семейно или здравно състояние. Въпреки изнесените в собствения му доклад данни, британският Департамент за труда и пенсиите таксува хората, които казват, че са прекалено болни, за да работят, като лъжци, за да откаже подпомагане. Загубите за бюджета от подобни „лъжи“ са за милиони, а същевременно милиарди неплатени данъци се укриват от едрия бизнес в офшорни зони.

Учен от университета „Виктория“ в Нова Зеландия, изследва данни от периода 2008 – 2011 г. и стига до заключение, че измамите със социални помощи струват на данъкоплатците 5 долара на година. За сравнение данъчните измами костват на всеки новозеландец по 1 500 долара всяка година. В България е общоизвестно, че е налице широко разпространена кражба и източване на ДДС, но никой не се упражнява в риторика срещу крадците на едро – дребните мишени, които живеят в абсолютна бедност са по-уязвими и лесни.

Налаганата вече десетилетия неолиберална политика първо започва да таксува гражданите като потребители във всеки обществен сектор. Въвежда нов говор, според който социално слабите са наричани „клиенти на социалните институции“; впоследствие системата започва да наказва „потребителите“. Правителствата проявяват твърдост спрямо крайно нуждаещите се, а пропускат да запушат големите дупки в националните бюджети. Наложи се тезата: За да работят богатите, трябва да получат пари – за да стимулираме бедните да работят, трябва да ги оставим без средства.

При символичните размери на социалното подпомагане ефективност на помощите у нас не може да се търси, както не можем да очакваме, че подхвърлен лев на просяк ще го извади от крайна бедност. Крайно наложително е да бъде изготвена методология за оценка на „сивата бедност“, за да са наясно и обществото, и управляващите какъв е точният размер на бедствието, кои критерии за достъп до социални помощи изхвърлят от социалната система дори крайно нуждаещи се граждани.

По-справедливото данъчно облагане, както и стабилизирането на бюджета, чрез ограничаване на данъчните кражби и корупцията, са единственият път към устойчиви публични разходи и нормално преразпределение. Стигматизирането на бедните, болните и безработните води до отнемане на социални придобивки, от което впоследствие потърпевши са всички. Резултатът от политиката на икономии е срив на обществените системи, ръст на престъпленията и повишаване на социалното напрежение.

Докладът е изготвен в началото на 2016 г. с финансовата подкрепа на „Колектив за обществени интервенции“, със съдействието на сдружение „Солидарна България“. Пълен текст на доклада и презентация.

Принтиране

Ваня Григорова
Икономист, завършила е УНСС. Съветник по икономически въпроси на президента на КТ „Подкрепа“. Председател на Сдружение „Солидарна България“. Автор е на изследвания за въздействието на международните финансови институции върху социално-икономическото развитие на България, за ефектите от договорите за свободна търговия и рисковете от ТПТИ, за последствията от дерегулацията на публичните услуги и др.

Оставете коментар