В категории:България / Екология

България с три пъти по-ниска производителност на ресурсите от средната за ЕС

Вместо да завърта ресурсите, българската икономика ги изхвърля по най-бързия и евтин начин. Такова развитие не е устойчиво, но държавата не бърза да предприема мерки.

Вземи, произведи и изхвърли – така работи все още българската икономика. Снимка: Pexels

България увеличава леко добива си на природни ресурси в последните години, но изостава значително с подобряването на ефективността на начина, по който се използват. В по-голямата част от ЕС тенденцията е точно обратната. До 2008 г. статистиката за общността показва корелация между консумацията на материали и ръста на икономиката, водеща до постоянство в коефициента на производителност, който е функция на тези две променливи.

След разгара на кризата обаче ЕС намалява значително потреблението на ресурси като същевременно увеличава интензитета на икономическата активност, измерен с ръста на БВП, което води до ръст на производителността на ресурсите, както се вижда от долната графика.

Икономиката на ЕС като цяло расте, въпреки че консумацията на материали намалява. Графика на Евростат

Причина за това може да е пренасочването към по-ефективни технологии – под натиска на кризата и благодарение централизираното им субсидиране от Европейската комисия. Друг вариант е увеличената производителност на ресурсите да се дължи на свиването на дела на производството за сметка на услугите – в този случай въпросът доколко постоянният икономически растеж може да се съвместява с по-щадяща експлоатация на околната среда ще остане отворен на този етап.

Обобщено от 2000 г. насам ЕС е повишил производителността на използваните ресурси с 41% от 1.47 евро/кг до 2.07 евро/кг. Със своите 0.68 евро/кг България отбелязва ръст спрямо предходната година, но остава на последно място в ЕС, традиционно в компанията на Румъния и Латвия на дъното. На другия полюс са Италия и Холандия със създадени близо 4 евро от всеки килограм ресурс. Причината за тяхната необичайно висока ефективност може да се потърси във високия дял на услугите в икономиката или в липсата на богати ресурси. Ниските нива пък може да са признак за природно богатство в комбинация с ниска гъстота на населението, както е при скандидавските страни.

България все още не е влязла в XXI век по този показател. Графика: Евростат

Ниската производителност на ресурсите в България и Румъния обаче едва ли се дължи на необичайното им богатство откъм природни залежи. То може с повече сигурност да се отдаде на липсата на инвестиции във високотехнологични продукти, които иначе са стар държавен приоритет у нас, което води до прахосване на ресурси.

В дългосрочните цели на ЕС е заложено създаването на кръгова икономика, т.е. такава, при която ресурсите се използват многократно в производството вместо да бъдат добити, използвани за направата на даден продукт и изхвърлени след процеса. Това обаче изисква значително обществено планиране и контрол в противовес на интересите на отделните играчи на пазара и понякога на потребителите. Целта на ЕК е постепенно да бъдат минимизирани всички производствени отпадъци, емисии, замърсяващи въздуха, водата или почвите, и прахосването на енергия.

За да компенсира изоставането си България би трябвало да си поставя дори по-амбициозни цели от тези, които се прилагат спрямо по-ефективните икономики от ядрото на ЕС. Под натиска на бизнес организации обаче страната е по-склонна да поиска точно обратното – отсрочка от 5 години за изпълнение на и без това не особено амбициозните цели на ЕК за повишаване на производителността на ресурсите и намаляване на отпадъчните продукти.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар