В категории:България / Здравеопазване

Българите се чувстват по-здрави от европейците, докато не се пенсионират

На Световния ден на здравето статистиката ни дава още едно напомняне, че имаме здравна система, която работи добре за онези, които могат да доплащат, но и за онези, които най-много се нуждаят от нея.

 

По повод Световния ден на здравето Евростат публикува карта на континента, базирана на субективното усещане на гражданите за тяхното здравно състояние. От нея става ясно, че българите се чувстват по-здрави от средностатистическия европеец поне на възрастта, в която се предполага, че са активни на пазара на труда (25-64 г.). 77.8% от хората в тази група у нас се чувстват в “отлично” или “добро” здраве срещу 73.3% средно за ЕС-28 (включително Великобритания). Първенци в тази класация са Кипър, Гърция и Ирландия с над 84%, а на дъното остават Латвия, Португалия и Литва с малко над 50%.

Разбира се, става дума за субективни усещания, които лесно биха могли да се разминат с действителността. Това си личи например от по-ниската удовлетвореност от здравното състояние на жените спрямо мъжете с около 2-3%, която може да бъде обяснена с тяхната по-висока ангажираност по темата. Относително високата удовлетвореност в България и Гърция пък може да е повлияна от по-добрия климат или занижените критерии за качество на жителите спрямо тези в Германия например, която се намира в долната половина на класацията.

Въпреки субективните влияния, тези данни могат да очертаят някои устойчиви тенденции. Например, българите, които се чувстват в отлично или добро здраве, са се увеличили от 62.6% през 2007 г. до 65.6% през 2015 г. Лекият позитивен тренд е логично да се отдаде на инвестициите в здравната система, но и на повишението на доходите, тъй като достъпът до здравни услуги в България все още е силно обвързан с възможността на пациентите да доплащат.

Това би обяснило друго устойчиво явление – хората в страната рязко започват да влошават оценката за здравето си с наближаването и прехвърлянето на пенсионна възраст. От долната графика се вижда как в страните от ЕС усещането за добро здраве устойчиво намалява с възрастта, докато в България започва да се срива прогресивно при по-възрастните хора.


Статистиката се припокрива с онази за разпространението на депресивни симптоми, които също се стоварват непропорционално на хората в напреднала възраст. Излиза, че имаме здравна система, от която са удовлетворени предимно хората в трудоспособна възраст, т.е. потенциално онези с по-големи възможности да доплащат. Ето как изглежда как се променя възприятието за здравното състояние на хората в България в различните възрастови групи:

Хората, които се чувстват в отлично или добро здраве намаляват почти 4 пъти в групата над 65 г. спрямо тези в трудоспособна възраст. В същото време онези от тях, които имат усещането, че са в лошо или много лошо състояние се увеличават 5 пъти, обхващайки всеки трети пенсионер. По този критерий най-лошо е положението в Хърватия, където всеки втори възрастен човек се чувства в лошо или много здравословно състояние, докато отличници с по-малко от 10% са скандинавските страни и Холандия. От тези в Източна Европа най-добре се позиционират Чехия и Румъния с около 25%.

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар