Безработни са 215 хил. души, а други 160 хил. са се отказали да търсят работа

По данни на НСИ безработните са 6,7% от икономически активното население, а мнозинството от тях търсят работа повече от 1 година. В тази бройка не влизат 160 хил. души, които не търсят работа, защото вече не вярват, че ще намерят такава

Цели 160,7 хил. души попадат в групата на обезкуражените хора на възраст между 15 и 64 години, които имат желание да работят, но са спрели да търсят активно позиция, защото са загубили вяра, че ще намерят такава. Данните са на НСИ за последното тримесечие на 2016 г. и показват намаление спрямо същия период на 2015 г. с около 2%. Това представлява спад на темпа, с който хората се активизират икономически.

Близо 1,5 млн. души са икономически неактивните, които не работят или търсят работа, понеже учат, имат здравни проблеми или инвалидност, семейни затруднения или са пенсионирани. От тях най-лесно с подходящи политики могат да се активират икономически хората в групата на обезкуражените, която намалява през последните години, но все още не е достигнала предкризисното ниво. Между последните тримесечия на 2008 и 2009 г. хората, отчаяли се от пазара на труда, се увеличават рязко с почти 50%.

Брой на обезкуражените по години. Източник: НСИ

Статистиката показва, че 21 хиляди от обезкуражените са младежи до 24 годишна възраст, а заедно с тези до 34 г. стават 55 хиляди. Положението е малко по-тежко в селата, където са концентирани 44% от обезкуражените, въпреки че там живее едва 27% от населението на страната.

Само 8 хиляди или 5% в тази група са с висше образование, а най-много (71 хил.) имат само средно. Тук попадат и над 26 хиляди души с начално или дори без никакво образователно ниво, което показва един от аспектите на това как ранното отпадане от училище се отразява негативно на икономиката. Последните данни на НСИ сочат, че през учебната 2014/2015 г. преждевременно напуснали образователната система са 21 хиляди ученици, сред които 6320 до 4-ти клас, а за броя на онези, които така и не започват училище, няма сигурни данни.

Обезкуражените хора са извън статистиката за безработица, която включва само лицата, които активно, но безуспешно търсят работа на пазара на труда. Те са 6,7% или 215 хиляди души, като намаляват с 1,2% спрямо предходната година. Тук зависимостта от образователната степен е ясно изразена – един от всеки 32-ма висшисти няма работа, а при хората със средно образование нивото е двойно по-голямо. При основно или по-ниско образование един от пет души търси, но не намира работа, което означава 6,5 пъти по-голям риск от безработица спрямо висшистите. Почти двойно над средната за станата е и безработицата сред младежите до 29 г.

Най-обезпокоително е обаче, че трайно безработните, които не могат да си намерят работа повече от една година, съставляват 57,9% от всички безработни или 124.4 хил. Това ги поставя в положение, при което лесно могат да попаднат в групата на обезкуражените.

Същевременно от НСИ отчитат и ръст на средната брутна заплата през декември 2016 г., като тя за пръв път минава психологическата граница от 1000 лв., макар че това не важи за частния сектор, където средните доходи са с около 5% по-ниски спрямо тези в обществения. Данните за предходни години обаче показват, че средното ниво редовно достига най-високи стойности през декември.

Средна брутна работна заплата по месеци. Графика: НСИ

Вижда се, че заплатите обикновено падат през януари и февруари. През декември достигат пик, тъй като се раздават бонуси, които вдигат средното ниво. Може да се предположи, че значителна част от тях са съсредоточени в професии, които и без това са относително добре платени. Касиери, хигиенисти или дори учители, които получават далеч под средните доходи, едва ли често се радват на годишни бонуси. В такъв случай ръстът на средната заплата през декември не е бил почувстван точно от хората, които имат нужда от него.

В допълнение към това, през някои от зимните месеци средните нива на доходите от заплати се вдигат, тъй като сектори с традиционно по-ниски доходи, освобождават сезонната работната ръка, например в “Хотелиерство и ресторантьорство” (600 лв.) или “Строителство” (770 лв.).

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар