В категории:Икономика

Експериментът с шестчасов работен ден в Швеция показва добри резултати

Повечето работници, участвали в проекта, са станали по-ефективни и по-здрави. Концепцията обаче се приема трудно в сфери, където границата между личния живот и работния ден на служителите се размиват

Гьотеборг е една от общините, финансиращи експерименти с намаляване на работния ден за професии с високи нива на стрес и изтощение. Снимка: Wikimedia Commos

В продължение на две години в Швеция се провеждаше експеримент с въвеждане на шестчасов работен ден, при който работниците получиха възможност да получават пълно възнаграждение срещу по-малко часове труд. След края на този тест на високо ниво идва време на оценките дали това е твърде добро, за да е истина, пише Би Би Си.

Медицинската сестра Емили Теландер се смее, докато играе на „Не се сърди човече“ с един от пациентите в дома за грижа за възразстни хора в Гьотеборг, където работи. Усмивката ѝ обаче избледнява, когато разказва как в края на миналата година, се е върнала към осемчасовия работен ден след 23 месеца на шестчасови смени.

Усещам, че съм по-изморена, отколкото преди. Сега мога да прекарвам по-малко време вкъщи с четиригодишната си дъщеря. По време на тестовия период целият персонал имаше повече енергия. Можеше да се види, че всички са по-щастливи“, заявява тя. Теландер е една от 70-те медицински сестри, включени в експериментите. Експериментите с намаляване на работния ден в Швеция включват всякакви работодатели – от технолигични стартъп компании до старчески домове.

Повишена продуктивност

Експериментът в старческите домове в Гьотеборг цели да измери благосъстоянието на работещите в сектор, който се превръща във все по-важен заради застаряването на населението в страната. За да бъдат компенсирани по-малкото работни часове са били наети допълнително сестри. Независимите изследователи, работещи над проучването, следят и представянето на служителите в подобен старчески дом, където служителите са останали на осемчасов работен ден. Финалният им доклад ще бъде публикуван през следващия месец, но публикуваните досега данни силно подкрепят казаното от сестра Теландер.

През първите 18 месеца от тестовия период сестрите с намален работен ден са излизали по-рядко в болнични, усещали са се в по-добро здраве и са повишили продуктивността си, като са организирали 85% повече активности за своите пациенти – от разходки сред природата до певчески състезания.

Въпреки добрите резултати, проектът е подложен на остра критика от тези, според които разходите надхвърлят ползите. През миналия май десни и центристки политици, опониращи на експеримента, поискаха от общинския съвет на Гьотеборг да прекрати проекта преждевременно тъй като според тях не е честно пари на данъкоплатците да се инвестират в нещо, което не е икономически устойчиво.

Проектът бе спасен в последния момент и успя да се вмести в предвидения бюджет от около 12 млн. шведски крони (1.3 млн. шатски долара). „Можем ли да направим това в цялата община? Отговорът е не, това би било твърде скъпо“, коментира Даниел Бернмар, общински съветник от „Лявата партия“, отговарящ за грижите за възрастните хора в Гьотеборг. Той обаче настоява, че експериментът се е оказал успешен „от много гледни точки“, тъй като е създал допълнителни 17 работни места за медицински сестри, намалил е разходите за болнични и подхранил световни дебати за работната култура.

Това включи съкращаването на работния ден в дневния ред на Швеция и Европа, което само по себе си е впечатляващо. През последните 10-15 години имаше голям натиск върху хората да работят все по-дълго, този експеримент е нещо като контра на това“, заявява Бернмар.

Още експерименти

Макар балансът между работа и лично време вече да е важна тема за целия политически спектър в Швеция, шансовете скандинавската държава да намали стандартната 40 часова работна седмица остават малки. На национално ниво „Лявата партия“ е единствената, която се обявява за намаляване на работните часове. На последните парламентарни избори тя бе подкрепена едва от 6% от избирателите в Швеция.

Въпреки това, редица други общини в страната следват примера на Гьотеборг и финансират подобни проекти сред групи от служители с високи нива на заболявания и изтощение, включително социални работници и медицински персонал. През март ще започне 18 месечен експеримент с намаляване на работното време на чистачите в болницата в град Шелефтео.

Наблюдава се увеличение на подобни проекти за тестване на концепцията и в частния сектор, включително в компании от рекламния, консултантския, телекомуникационния и технологичния сектор. Макар някои фирми да отчитат, че служителите им са станали по-спокойни и е по-малко вероятно да излязат в болнични, други бързо изоставят идеята.

Като да не си напишеш домашното“

Не смятам, че шестчасовия работен ден се вписва в предприемаческия свят или при стартиращи компании“, заявява Ерик Гатенхолм, главен изпълнителен директор на фирма за био-мастило в Гьотеборг. Той е достатъчно откровен, за да признае, че е решил да изпробва идеята върху производствения си персонал, след като е „прочел за тендецията във Фейсбук“ и е започнал да размишлява дали това може да се използва като иновативна примамка за нови таланти.

Експериментът обаче е изоставен след по-малко от месец заради негативна обратна връзка от страна на служителите. „Смятах, че ще е много забавно, но се оказа донякъде стресиращо“, коментира един от служителите, докато работи върху един от 3D принтерите, които той сглобява за компанията. „Това е процес и изисква време. Когато имаш по-малко време усещането е като да не си пишеш домашното в училище – нещата винаги се натрупват“, добавя той.

Подобни опасения се споделят и от Арам Сединг – един от увеличаващия се брой шведски академици, фокусиращи се върху променящите се модели на работа в страната. Наскоро той е защитил докторат в Института за изследване на стреса към Стокхолмския университет. „Смятам, че шестчасовият работен ден би бил най-ефективен в организации като болниците, където след работа просто си тръгваш и си отиваш в къщи. Този модел обаче може би е е по-малко ефективен в професии, където границите между работата и личния живот не са толкова ясни. Това може дори да доведе до увеличаване на нивата на стрес, тъй като служителят може да се опита да вкара цялата работа, която са вършели за осем часа в шест, или да започне да носи работата си в къщи“, заявява той.

Гъвкаво работно време

Подобен коментар прави и Бенгт Лорентсон, главният изследовател на проекта в старческия дом в Гьотеборг. Той изтъква, че концепцията за шестчасов работен ден се сблъсква утвърдената култура на гъвкаво работно време, насърчавана от много шведски бизнеси. „В много офиси служителите вече се работят по-скоро като консултанти. Няма нужда мениджърите да имат на разположение всичките си работници в офиса по всяко време, те просто искат да получат резултати и хората трябва да се събразяват с това“, заявява ученият.

Сравнете това с работата на медицинските сестри – те не могат просто да излязат от работа и да отидат на зъболекар или фризьор. Така че не смятам, че трябва да се започва с въпроса дали трябва или не трябва да се намаляват работните часове. На първо място трябва да се замислим какво трябва да се направи, за да се подобри работната среда. Може би различни неща ще са добри за различните групи работници. Може подобрението да е свързано с работните часове, но може и да става въпрос за много други неща“, казва Лорентсон.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар