В категории:България / Социални права

Половин милион деца в България са изложени на риск от бедност или социално изключване

Това са 43,7% от децата в страната. Според Евростат, в същото положение са цели 26,9% от всички деца в ЕС.

Децата в Румъния и България са най-силно застрашени от бедност или социално изключване в ЕС, сочат данни на Евростат, публикувани по повод Световния ден на децата, отбелязван всяка година на 20 ноември. 43,7% от децата в България (или 527 хиляди) живеят в домакинства с ниски доходи, тежки материални лишения или ниска интензивност на труда. Последното се отнася до децата на сезонни работници или хора, издържащи се с почасова работа, без постоянен трудов договор или с такъв на непълен работен ден.

Най-силно изложени на риск от бедност или социално изключване са децата в Румъния (46,8%). Общо за Евросъюза има минимално подобрение – 26,9% спрямо 27,5% през 2010 г. Както може да се предположи, с най-добри показатели в тази статистика са скандинавските страни Швеция (14.0%), Финландия (14.9%) и Дания (15.7%), в които има развити социални системи, равен достъп до образование и приемлива разлика между най-богатите и най-бедните граждани. Веднага след тях следват Словения (16.6%), Холандия (17.2%), Чехия и Германия (и двете с 18.5%).

children-poverty1
Децата в най-бедните страни в ЕС са най-застрашени, но също и в богати страни с високо неравенство

България е една от страните с най-голямо подобрение през последните 5 години – от 49,8% на 43,7%, а най-бързо се е влошило положението в Гърция, чиято социална политика е фактически поставена под контрола на кредиторите ѝ – увеличение на децата, застрашени от бедност от 28.7% през 2010 г. до 37.8% в 2015 г.

Тези данни означават, че дори и в тази най-богата част на света 1 от 4 деца (или внушителните 25 милиона) са изложени на риск от бедност или социално изключване. Как да си обясним това явление? Част от обяснението може да се открие в достъпа до образователни ресурси на родителите. От данните на Евростат се вижда, че близо 90% от децата на хора без завършено средно образование в България са изложени на риск, докато сред тези на висшисти нивото е едва 10,1%. Същевременно, нивото на риск за децата в семейства с ниско образователно ниво в ЕС е доста по-ниско, отколкото в България, а именно – 65,5%, така че бедността не може да бъде разглеждана само като образователен проблем.

Тя е преди всичко функция на неравенството на доходите в обществата, от което следва и неравенство в достъпа до образователни ресурси. То на свой ред е толкова по-голямо, колкото повече цената за него се поема от домакинствата, а не от публичния бюджет. Тоест, свиването на социалните системи изостря последиците от икономическото неравенство. Индикатор за него е т.нар. Коефициент на Джини, при който нулата е пълно равенство в разпределението на общественото богатство, а 100 точки означават концентрацията му в ръцете на 1 човек.

От графиката се вижда, че в страните с най-голямо неравенство децата са най-силно изложени на риск от бедност и социално изключване. Страните в горната и долната половина на двете графики са едни и същи като има известни размествания в зависимост от степента, в която социалните им системи компенсират последиците от неравенството в доходите.

Примерите с богати страни като Италия и Испания, които имат едновременно висок процент на деца изложени на риск от бедност и висок Джини коефициент, показват, че ако България иска да промени положението си в тази тъжна статистика, тя не може да разчита само на икономически ръст. Богатството не решава никакви обществени проблеми, докато се концентрира предимно в ръцете на най-заможните, тоест на тези, които имат най-малка нужда от него. Така че държавата ще трябва на първо място да помисли за мерки срещу неравенството, например по-справедлива данъчна система, повишаването на най-ниските доходи и повече обществени инвестиции в образованието.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар