В началото на април миналата година скандалът получил наименованието „Панамските документи“ разтърси световната общественост. В медиите изтекоха милиони документи на базираната в Панама компания „Мосак Фонсека“, съдържащи данни за офшорните сметки на стотици богати хора по света. Макар разследванията да продължават и до днес, новините и анализите останаха на повърхността, съсредоточени единствено върху определени фигури, чиито имена бяха разкрити в „Панамските документи“. Проблемът не само не намери глобално решение след този безпрецедентен теч на информация, но дори началните стъпки в тази посока са повече от колебливи близо година по-късно. Голямата въпросителната би трябвало да бъде поставена не върху „Мосак Фонсека“ или Панама в частност, а върху ползата, смисъла и причините за съществуването на самите данъчни убежища. Големият въпрос е не кой конкретен съвременен политик, актьор или мафиот е скрил парите си чрез офшорки, а защо данъчните убежища изобщо продължават да съществуват.
Какво е „данъчно убежище“ ?
Не съществува научно или общоприето определение за понятието „данъчно убежище“. Често в превод на български се използва и понятието „данъчен рай“. Изразът на английски е „tax haven“ – от “tax” – данък и „haven“, което буквално означава „пристан“ или „убежище“. Същевременно близката като правопис и произношение английска дума „heaven“ в превод означава „рай“. Терминът е донякъде погрешен, тъй като тези места не предлагат само бягство от данъци. Те предлагат тайна, в различни форми, в съчетание с различна степен на отказ от сътрудничество с други юрисдикции по отношение обмена на информация. Поради тази причина някои автори използват и термина „тайни юрисдикции“.
Основен признак на данъчните убежища са много ниските или нулеви данъци. От тук идва и често срещаното понятие „юрисдикции с преференциален данъчен режим“. Те привличат капитали, позволявайки избягването на данъци – легално или нелегално. Думата „офшорен“ идва от английското „shore“, което в буквален превод означава бряг, суша или определена държава. В този смисъл „offshore“ следва да се разбира като „извън границите“ на определена територия, „задгранично“. Офшорните услуги винаги се отнасят за лица, които идват на определена територия от другаде. Данъчното убежище може да предлага ниски или нулеви данъчни ставки на чуждестранни резиденти, които носят парите си там, но да облагат по друг начин собствените си граждани. Начинът да откриете секретна юрисдикция често е да сравните дали финансовият отрасъл на дадена държава съответства на размера на местната икономика.
Но най-важната и определяща характеристика на тайните юрисдикции е фактът, че местните политици са тясно обвързани с интересите на мощните финансови консултанти (или с престъпници, а понякога и двете заедно), а опозицията на офшорния бизнес модел е изцяло премахната. Тук се крие и един голям парадокс – тези зони на ултрасвобода по отношение на движението на капитали много често са силно репресивни към различното мнение и не понасят критика.
Къде са парите?
Чувствате ли, че нещо не е наред със световната икономика? Може би сте един от многото, които усещат, че има проблем, но не могат ясно да го посочат. Ако разберете какво представляват офшорните данъчни убежища, ще бъдете много по-близо до отговора на въпроса, който си задавате. Не вярвате, че значението на този механизъм е толкова голямо? Помислете пак.
Празнувате ли Коледа? Закупихте ли подарък от Amazon през декември? А знаете ли, че европейският офис на Amazon е ситуиран в данъчното убежище на Европа – Люксембург? През 2011 година стана ясно, че данъчната служба на САЩ си търси от Amazon 1,5 млрд. долара заради укрити данъци. Може би не използвате Amazon. Вероятно купувате само местни продукти. Това е чудесно. Но дали сте търсили подаръци онлайн? Дали компания, наречена Google, ви говори нещо? През 2011 година Google прекара четири пети от своите печалби през дъщерно дружество в данъчен рай на Бермудските острови, намалявайки наполовина данъчната тежест върху себе си. Директорът на Google Ерик Шмид обяви през 2012 година, че е „много горд от системата, която сме създали… наречена капитализъм“.
Никога не сте използвали Google? ОК, нека приемем, че винаги пазарувате в реалния, а не във виртуалния свят. Обикаляте местните магазини и купувате ръчно изработени подаръци. Звучи прекрасно! Но дали сте слушали някаква музика наскоро? Да се надяваме, че не сте използвали iTunes. Технологичният гигант Apple е постигнал това, което сенатор Карл Левин през 2013 година нарече „откриването на Светия граал в избягването на данъци“. Компанията оперира законно с офшорни фирми в Ирландия и САЩ, но само за данъчни цели. Между 2009 и 2012 година Apple измести 74 млрд. долара в едно от тези дъщерни предприятия, като плати едва 2% данък върху тях.
Нека поговорим съвсем директно. Дали някога сте използвали услугите на IG, Aviva, Barclays, Black & Decker, British American Tobacco, Burberry, Citigroup, Deutsche Bank, Facebook, FedEx, GlaxoSmithKline, Ikea, HSBC, JP Morgan, Microsoft, Pepsi, Skype, Starbucks, Vodafone или Walt Disney? Това е само малка част от списъка с над 350 мултинационални компании, чиято сложна данъчна схема беше разкрита през ноември 2015 година от свидетел, работещ за счетоводната фирма PricewaterhouseCoopers (PwC) в европейското данъчно убежище – Люксембург. Разкритието предизвика скандал, който придоби популярност като „Люкслийкс“ и включваше хиляди документи за базирани в Люксембург схеми за избягване на данъци.
Какво мислите, че се случи в резултат на този огромен скандал? Трима души са в процес на разследване от съда, обвинени в нарушаване на търговската тайна: основният свидетел, подал сигнала – стеснителен очилат 28-годишен французин, на име Антоан Делтур; втори анонимен свидетел и един френски журналист, Едуар Перин, който първи помага за популяризирането на изтеклите документи, а сега се преследва като съучастник.
Важно е да се отбележи, че всичко, което тези компании правят, е напълно законно – наричаме го с термини като „данъчно планиране“. Данъчните убежища са навсякъде. И съвсем доскоро, никой дори не ги забелязваше. Защитниците им говорят за „премахване на пречки и бюрократични бариери“ и „свобода на движението на капитала“. Но за какви пречки точно става дума? Данъци, регулация и демократични закони. Офшорните зони са места, където можете да поставите богатството си, за да избягате от правилата у дома. Тези правила се касаят не само до данъците, но и до криминални и антикорупционни закони или пък правила за прозрачност.
Вие не поставяте самото богатство в данъчно убежище – там се намира само неговият собственик. Куха компания, която го притежава. Самият актив може да бъде абсолютно всякакъв – скъпа картина, частен самолет, банкова сметка в Швейцария или луксозна вила на някой остров, в който един, например украински олигарх, води своята любовница. Но вместо да притежава този дом директно, олигархът е собственик на къщата чрез междинна фирма в офшорна зона. В поземлените регистри няма да открито името на този олигарх, а само наименованието на абсолютно неизвестна офшорна черупка. Ако се опитате да разберете кой е реалният собственик на луксозната вила, ще се ударите в стена.
Как се случва всичко?
Има множество трикове, за да преместите парите си в офшорна зона, а армия от счетоводители и адвокати ще ви помогнат да го направите. Най-често срещата техника се нарича „трансферно ценообразуване“. Ето как работи. Да кажем, че една корпорация събира и пълни контейнер пълен с банани в Еквадор. Това ѝ струва 1000 долара. Продава ги на френски супермаркет за 3000 долара. Коя страна ще получи данъкът, дължим върху печалбата от 2000 долара – Франция или Еквадор? Отговорът е: онази, която си решат счетоводителите на корпорацията. Тя създава и притежава три компании – EcuadorCo, HavenCo (в зона с 0% данък печалба) и FranceCo. EcuadorCo продава контейнера с банани на HavenCo за 1000 долара, а HavenCo го продава на FranceCo за 3000 долара. И готово. Без никакви банани дори да се доближават до данъчно убежище – всичко е само на хартия. Ако мигнете, може и да пропуснете какво се случи току що. На EcuadorCo му струва 1000 долара да събере и напълни контейнер с банани, който веднага след това продава на HavenCo отново за 1000 долара. Така печалбата му е нулева и съответно не дължи никакви данъци. Същевременно FranceCo купува контейнера за 3000 долара и продава бананите също за толкова – отново не регистрира печалба, съответно не дължи данък за този контейнер с банани. Ключът, разбира се, е в компанията HavenCo, регистрирана в офшорна зона с нулев данък върху печалбата. Фирмата е закупила контейнера за 1000, а го продава за 3000, съответно печели 2000 долара. Но е базирана в данъчен рай, така че не плаща нищо. Всички печалби, осъществени реално в Еквадор и Франция, са се скрили. Честито!
Разбира се, в реалния свят нещата са малко по-сложни. Държавите въвеждат защити срещу подобни нонсенс сделки, които целят да ги ощетят, но адвокатите на големите корпорации, които ги осъществяват, намират начини да заобиколят тези защити в една постоянна игра на котка и мишка. Резултатът от тези игрички е прехвърляне на богатство от данъкоплатците към корпоративните акционери. Противно на схващането, че успешните акционери всъщност спомагат за създаването на блага, от реализирането на които справедливо забогатяват, истината е, че голяма част от тях не създават нищо – става дума единствено за една група хора, която извлича богатството от друга група хора. Всяка една подобна сделка неизменно увеличава неравенството.
И още нещо – тази схема винаги работи в полза на мултинационалните компании срещу техните по-малки местни конкуренти. Вероятно данъчните убежища не са единствената причина малкото ви квартално магазинче да е затворило врати, заменено от голяма международна верига, но със сигурност имат пръст в това. Важно е да се проумее, че тук не става дума за някакви „леви“ притеснения. Данъчните убежища изкривяват бизнес средата и би трябвало хора от целия политически спектър да им се противопоставят.
Нека не забравяме и всички престъпни дейности, които данъчните убежища улесняват. Тук няма нужда да обяснявате произхода на своите средства. Няма нужда дори да обяснявате кой сте. Когато мултинационалните корпорации използват тези офшорните зони, те им предоставят огромен политически чадър. Отново, това би трябвало да притеснява както леви, така и десни. Става дума за борба между един глобален елит и обикновените хора в богатите или бедните страни. Ако не сте сред първите, то каквито и да са вашите възгледи, вие имате интерес от разрешаването на този проблем. Понякога не е нужно да се случва нещо незаконно, за да му обърнем внимание. Да се съсредоточим само върху това кой нарушава закона и кой – не, означава да пропуснем голямата картина. А именно – кой има полза от всичко това и за чия сметка?
Преди около десет години британският журналист Никълъс Шаксън пише книга за разлив на петрол по крайбрежието на Западна Африка, засегнал шест държави от Ангола до Нигерия. Въпреки милиардите приходи от петрол, хората в тези държави далеч не изглежда да живеят по-добре. В случая на Ангола, която тъкмо се възстановя от война заради петрол и диаманти, ситуация е далеч по-лоша, отколкото преди тези ресурси да бъдат открити. „Написах един материал за корупцията в тези държави – производителки на петрол, а няколко дни по-късно получих писмо от Дейвид Спенсър – американски адвокат, работил за голяма банка в Латинска Америка. Той ме покани да го посетя в Ню Йорк, а когато няколко месеца по-късно го направих, започна да ми разказва неща, които изобщо нямаха връзка с моя материал. Ставаше дума за счетоводни правила, освобождаване от данъци в САЩ, трансферно ценообразуване и някои много любопитни правни договорености в щата Делауеър – един от най-малките щати в САЩ, който се намира някъде между Ню Йорк и Вашингтон“.
В началото Шаксън не може да разбере какво общо има това с Нигерия и Ангола. Но постепенно започва да схваща. „Спенсър ми обясни, че САЩ сами представляват данъчен рай, свързан основно със Западна Африка. Питате се защо? По време на войната във Виетнам, Щатите харчат много долари извън пределите на страната, без да печелят такива обратно, така че доларите изтичат навън. За да финансират големия си дефицит те искат да привлекат доларите обратно у дома. Затова превръщат самите себе си в данъчно убежище чрез създаване на данъчни облекчения за чужденци. Идеята е капитали и мръсни пари от цял свят да започнат да се насочват натам. А плячкосаните петролни богатства от Африка вършат отлична работа“. В този смисъл, според Шаксън, не трябва да се изненадваме, когато САЩ се борят с чуждестранните данъчни убежища. Великобритания също носи сериозна отговорност, тъй като голяма част от офшорните зони, като например Каймановите острови, Британските вирджински острови, Бермуда и Джърси, са подчинени на Короната.
„Вратичката Делауеър“
Когато чуем термина „данъчно убежище“, обикновено си представяме някое екзотично място, като например Каймановите острови. Но през 2015 година в класация за най-привлекателните данъчни убежища за хора, които искат да скрият активи, САЩ се оказват на трето място, изпреварвайки Каймановите острови и Сингапур. Според автора на класацията, организацията Tax Justice Network, на първите две места са Швейцария и Хонг Конг. Къде се намира актуалната в последните месеци Панама? На 10 позиции зад САЩ под №13.
Повече от 50% от всички американски публични компании и 63% от т.нар. „Fortune 500“ списък (това е ежегодна класация на списание Fortune с 500-те най-големи американски корпорации, наредени на база приходите им), са базирани в Делауеър. Компаниите са „привлечени“ в този данъчен рай заради благоприятното му корпоративно законодателство. В Делауеър са регистрирани повече от един милион фирми, което означава, че има повече юридически лица, отколкото реални жители. Това е отлично място да намалите данъчната тежест, която бихте дължали в друг щат или държава. В счетоводните среди говорят за „вратичката Делауеър“. Според различни данни, между 2002 и 2012 година тази „вратичка“ е помогнала дължимите в други щати данъци от корпорациите да бъдат намалени с почти 10 млрд. долара. „Обитатели“ на този щат, много от тях на едни и същи адреси, са компании като American Airlines, Apple, Bank of America, Berkshire Hathaway, Cargill, Coca-Cola, Ford, General Electric, Google, JPMorgan Chase и Wal-Mart.
Какво би ви коствало, за да регистрирате фирма в Делауеър? Според данъчните експерти – почти нищо. Тук е изключително лесно да установите куха компания, без служители, без активи и на практика без реална дейност. Няма значение кой сте и какъв бизнес развивате. Виктор Бут, руски оръжеен търговец, известен като „търговецът на смърт“, използва два адреса в Делауеър. През април 2012 година той е осъден на 25 години затвор заради връзки с терористи. Подобен е случаят и на сръбски бизнесмен, осъден задочно на шест години затвор заради схема за внос на контрабандни цигари. Три от неговите частни самолети са регистрирани в малкия американски щат между Ню Йорк и Вашингтон.
„Делауеър е щатът, който изисква най-малък обем от информация. Практически не изисква нищо. Тук има най-много тайни компании в света и е най-лесно да учредиш такава“, казва пред Ню Йорк Таймс Дейвид Финцър, главен изпълнителен директор на фирма, която спомага откриването на фирми в Делауеър за чуждестранни граждани. Финцър е американец, живеещ в Сърбия, който рекламира своите услуги онлайн така: „Данъчни убежища за чуждестранни граждани! Повече от половината американски компании са регистрирани в Делауеър. Защо? Защото тук е осигурена анонимност, която повечето офшорни зони не предоставят“.
Нещо повече, според Мрежата за борба с финансовите престъпления към министерството на финансите на САЩ, три други американски щата – Невада, Уайоминг и Орегон са определени като „особено привлекателни“ за създаването на кухи фирми. Офшорни зони като Каймановите острови също са привлекателни за американските корпорации – там те могат да работят в относителна тайна, да привличат повече чуждестранни клиенти, да избягват регулации и да се радват на ниски или нулеви данъчни ставки. Въпреки това, местните данъчни убежища имат едно просто, но основно предимство – в даден момент американските компании все пак ще трябва да изтеглят чуждестранните си печалби от Кайманите и да платят федерални данъци. Но ако са регистрирани в Делауеър или Невада „вратичката“ е постоянно отворена.
Големият проблем не са Камерън или Путин
Историята познава случаи, в които процъфтяващи общества са изгнивали заради това, че богатите им членове не са плащали своите данъци. Именно поради тази причина не бива да оставяме разкритията от „Панамските документи“ да останат без реални последствия. Но за съжаление, именно това се случва.
Една разходка по калдъръмените пътечки на италианския град Перуджа, сред старинните жилищни сгради, може да ви накара да се размечтаете, че се намирате в Средновековието. Заобиколени сте от средновековно изкуство и архитектура. И в този момент се замисляте: чакай малко, какво се е случило с Ренесанса тук? Останали са някои внушителни частни дворци от периода между 1300-та и 1500-та години. Рафаело е оставил половин фреска в малък параклис. Но Перуджа далеч не е Флоренция. Парите определено са били тук в даден момент от историята, но известно време след 1300-та година художествените, културни и научни богатства се преместват някъде другаде. През 1500-та година градът е „по-малък, по-беден и по-малко значим политически“, отколкото преди 200 години, пише историкът Сара Рубин Бланшей. Защо? Защото богатите не са си плащали данъците. Елитът на Перуджа се превръща в затворен слой от мафиоти, печелещи своите богатства благодарение на наемна работа от чужбина, ревниво пазещи своето семейно наследство, задушавайки социалната мобилност. Звучи ли ви познато?
Съществува една голяма опасност: покрай разкритията в „Панамските документи“, свързани със семейството на бившия британския премиер Дейвид Камерън или близки на руския президент Владимир Путин, в съзнанието ни да остане само политическия скандал. Истината е, че „Панамските документи“ разкриват една много по-дълбока болест. Глобализираният капитализъм се е превърнал в организирана и легализирана форма на корупция, в която работата на управителя, изобретателя или предприемача е далеч по-маловажна от тази на онези хора, чието богатство „работи за тях“ – за предпочитане в юрисдикция, която никой не може да види.
Ако си спомняте какво говореха защитниците на Дейвид Камерън, тяхната логика се гради върху три неща: той не е направил нищо незаконно, нищо непарламентарно и нищо лошо. Едва ли някой се съмнява, че решението му да инвестира в офшорен фонд е законно. Дали Камерън е забравил да декларира своите акции в „Блеърмор холдинг“ (бел.ред – инвестиционен фонд, базиран на Бахамските острови, за чиито приходи не са били внасяни данъци благодарение на сложна схема, осъществена чрез панамската адвокатска кантора „Мосак Фонсека“) и лобизмът му за защита на офшорните тръстове, като същевременно е бенефициент на един от тях, е работа на парламента. Но фактът, че според част от крайно десните в своите икономически възгледи политици Камерън не трябва да бъде критикуван, че е укривал данъци, защото „всеки го прави“, напомня на колективна форма на думите на Мария Антоанета (бел.ред – „като няма хляб, яжте пасти“). В главната роля е политическият елит на Великобритания.
Ако някой влезе в английски пъб и обяви, че е намерил начин да излъже системата за обезщетения, ще бъде принуден да се срамува или бързо ще последва обаждане до службите за борба с измамите. Същевременно голяма част от финансовата индустрия в Обединеното кралство се е посветила на това как да измами правилата, по които физически лица и фирми плащат данък върху своите доходи. Лондон приютява буквално стотици консултантски фирми – много от тях специализирани именно във финансите, счетоводството и закона, като целта е именно измамата.
Размерът на липсващите данъци е дискусионен. Ако са правилни изчисленията на Tax Justice Network, а глобалното офшорно богатство е в размер на 21 трилиона долара, това би генерирало по 188 милиарда на година за затруднени финансово правителства. Защо не действат? Защото, точно както правителството на Перуджа в средата на 1400-те, те са пълни с хора, които се възползват от сегашната ситуация.
Защо тогава народите не излизат на бунт? Проблемът на глобализираната икономика е, че колкото и народите да се бунтуват срещу ощетяването на националните данъчни системи, дори да изтипосате действията на богатите във вестника, докато концепцията за офшорните зони съществуват, ще съществува и легализираната корупция. Гръцкият разследващ журналист Костас Ефимерос предупреди, че разкритията около „Панамските документи“ са последният шанс за журналистиката, която се занимава и използва течове на информация. Ако този последен теч не предизвика истински действия и ако виновниците останат безнаказани, според Ефимерос „продължаващите скандални разкрития ще имат точно обратния ефект – усещане за слабост, приемане на диктата на властимащите“.
Дейвид Камерън вече е в историята, при това като един от най-успешните британски премиери, а основната причина за това разбирате се Brexit. Но друг негов проблем беше липсата на еднозначни действия и ясни публични послания. Великобритания все още може и трябва да поеме на ръчно управление непрозначните данъчни операции. Да създаде служби, специализирани в преследването на онези, които избягват данъци и в събирането на парите от агресивните измамници. Редно е да видим как британският премиер, независимо как се казва той, се изправя пред елитните университети, държавни училища и всяка една банка, кантора или консултантска фирма и казва ясно: „Свърши се. Повече не съществува допустима форма на избягване на данъци и отсега нататък офшорното богатство ще бъде третирано по същия начин, по който третираме финансирането на тероризма“. Нищо такова не беше направено.
Вместо да си научим урока от италианските градове-държави от времето на Ренесанса, че ако имаш воля, всичко е възможно, ние отказваме да предприемем категорични и еднозначни действия. Ако го сторим, може би някога бихме могли да имаме икономика, в която науката, иновациите, изкуствата и банките работят заедно – талантливите забогатяват, наследеното богатство скоро се изпарява, а владетелите чуват исканията за социална справедливост. Ако не го правят – се сриват. Искаме ли да се превърнем в неофеодално блато на наследените богатства, управлявано по неофициалните правила на мафията? Искаме ли да бъдем като Перуджа, или предпочитаме да сме Флоренция?
Закриване, а не „реформиране“
Изтеклите документи не са обикновен скандал, а поглед през панамска ключалка към гигантската оргия на укриване на данъци, пране на пари и клептокрация. Финансова оргия между легитимни международни консултантски фирми, домакин на която са световните данъчни убежища. Осем години, след като световните лидери се събраха на срещата на Г20 в Лондон, посветена на финансовата криза, на която обещаха да сложат край на данъчните убежища и независимо от всички скандали през последните години, очевидно нищо такова не се е случило.
„Панамските документи“ разкриват един тежък национален позор: Великобритания има дългогодишна основна роля в центъра на офшорната мрежа. Повече от половината от 200 000 тайни дружества, създадени от адвокатите на „Мосак Фонсека“, са регистрирани на Британските вирджински острови, където никакви подробности за собствеността на дадена компания не се споделят с властите, а да не говорим за публично оповестяване.
Финансовата глобализация от края на 20-ти век се превръща в нещо смъртоносно. Свободното прескачане на граници от големите играчи превърна данъчните убежища в ненаситни паразити за световната икономика, смучещи живот от най-бедните ѝ части. Но въпреки всички явни доказателства за това, водещите световни икономики отказват да решат проблема в неговия зародиш. Нима някой вярва, че Великобритания не може да реши веднъж завинаги проблема в Британските вирджински острови?
За да се справим с рака на корупцията, обгърнал световната финансова система, данъчните убежища не просто трябва да се реформират с приказки за обмен на информацията между правителствата. Трябва да се сложи техният край. Без банкови сметки, без собственост, без достъп до легалните системи на която и да било икономика. На фирми, тръстове и всякакви структури, създадени в сянката на офшорните зони, трябва да бъде категорично отказан достъп до реалния сектор, така че да не могат да крадат и перат пари отново.
Добрите намерения обаче се изчерпват със споразумения за споделяне на информация и амнистия за лицата, които признаят, че са укривали данъци и осветлят парите си. Всичко това е очевидно неадекватен подход. С приказки от типа „признайте си и няма да ви закачаме“ проблемът не се решава, а се замита под килима. Какъв сигнал даваме, когато казваме ясно, че най-големият риск, ако укривате данъци, е името ви да бъде изсветлено в някакъв списък след много години? Подобни амнистии учат богатите фигури, укриващи данъци, че дори да ги заловят, ще се разминат далеч по-леко от някой, който е занижил с няколко евро доходите си, за да получи социална помощ.
Именно в тази посока бяха лансирани у нас идеи от представители на Реформаторския блок. „Офшорните фирми са инструмент – както можете да използвате брадва за дърва, така можете и да раните човек“, заяви депутатът Антони Тренчев, лансирайки своята идея за въвеждане на „данъчна амнистия“. Според него и колегите му, ако предложиш на собствениците на офшорни фирми да върнат своите капитали в България срещу определен процент от сумата и им обещаеш, че няма данъчните ще ги оставят на мира, това ще стимулира завръщането на парите. Тренчев дори опита да подплати идеята си с въпрос към финансовия министър Владислав Горанов как биха се отразили на бюджета подобни действия. Така или иначе, тези идеи не бяха „облечени“ в конкретен законопроект. Поне засега.
„Черната дупка“ на световната икономика
Поне 21 трилиона долара недекларирани лични финансови богатства се държат от богати собственици в данъчни убежища към края на 2010 година, сочи мащабно проучване на Tax Justice от 2012 година. Сумата е еквивалентна на размера на икономиките на Съединените щати и Япония взети заедно. От организацията посочват, че тези данни дори са силно консервативни, защото става дума само за финансови богатства, в които не се включва притежанието на имоти, яхти и други нефинансови придобивки, притежавани чрез офшорни структури. Анализът сочи още, че в края на 2010 година най-големите 50 частни банки заедно управляват повече от 12,1 трилиона долара трансгранично инвестирани активи на частни клиенти, включително техните тръстове и фондации. Това е повече от двойно увеличение спрямо 5,4 трилиона през 2005 година и означава годишен растеж от повече от 16%. Каква ли е ситуацията през 2017 година?
Според доклада на организацията, броят на супербогатите, които към 2010 година са притежавали повече от 21 трилиона долара е по-малък от 10 милиона души. От тях по-малко от 100 000 души притежават 9,8 трилиона богатство, държано в офшорки. Още през 2012 година основният автор на разследването, бившият икономист от McKinnsey & Co Джеймс Хенри посочва, че докладът фокусира вниманието върху огромна „черна дупка“ в световната икономика, на която никой досега не е обръщал такова внимание. Хенри обръща внимание не само на факта, че скритите богатства са толкова огромни, че биха променили генерално ситуацията с големите неравенства, но и на това, че глобалното финансово неравенство се развива много по-бързо, отколкото си мислим.
Икономистът подчертава и друг важен факт – този офшорен сектор, специализиран в укриването на данъци, е създаден и управляван не от сенчести анонимни банки, локализирани на горещи острови, а от най-големите частни банки, адвокатски и консултантски фирми, намиращи се в Лондон, Ню Йорк и Женева. Детайлният анализ на тези банки пък сочи, че лидерите им са същите онези хора, които често заемат важна роля в правителствените планове за спасителни програми. Хенри завършва своето изложение с възмущението си от факта, че официални институции като Световната банка, Международният валутен фонд, Г20 и други отговорни фактори правят толкова малко проучвания на този сектор. „Скандалът е още по-голям, защото тези институции отдавна имат всички необходими данни, за да изследват този сектор много внимателно. Поради неизвестни причини, те толерират растежа на офшорния сектор прекалено дълго“.
Да бориш бедността с офшорки
Пример за огромното лицемерие на световния политически елит и отговорните институции е скандалното разкритие на „Оксфам“, че огромен дял от частните инвестиции на Световната банка за развитие на Африка отива в компании, които оперират в данъчни убежища. Доклад на организацията сочи, че 51 от 68-те компании, на които Световната банка е отпуснала средства през 2015 година за инвестиции в Африка, използват данъчни убежища. Това е станало чрез клона на институцията за частни заеми. Анализът се концентрира върху инвестициите на Международната финансова корпорация (МФК) в Африка. Той показва, че тези 51 компании са получили 84% от инвестициите на организацията в региона през 2015 година, а прехвърлянето на средства в офшорки няма никаква видима връзка с основния им бизнес.
Документът показва също така, че за 5 години МФК е увеличила над два пъти инвестициите си в компании, които използват данъчни убежища – от 1,2 млрд. долара през 2010 година до 2,87 млрд. през 2015 година. „Няма логика Световната банка да харчи пари, за да насърчи частни компании да инвестират в „развитие“ и същевременно да си затваря очите за факта, че тези компании мамят държавите, като прикриват данъци, които са необходими за борба с бедността и неравенството“, казва съветникът по данъчната политика на „Оксфам“ Сузана Риус.
Къде, по дяволите, е това?
Република Малави е една от най-малките държави в югоизточна Африка, която граничи със Замбия, Танзания и Мозамбик. Тя е с население около 16,5 милиона души. Данъчните приходи, чрез които би трябвало да се финансират обществени услуги като здравеопазването и образованието, в Малави и други бедни страни в Африка изчезват с обезпокоителна скорост. Смята се, че Африка губи около 14 милиарда данъчни приходи годишно – достатъчно пари, за да бъдат заплатени здравните грижи, които биха могли да спасят четири милиона детски живота годишно и да бъдат наети достатъчно учители, за да получи всяко африканско дете достъп до образование.
В Малави е невъзможно е да се получи пълна картина за мащаба на избягването на данъци. Въпреки това, „Оксфам“ изчислява, че със загубените данъчни приходи от парите, които държат малавийци в сметките на HSBC в Швейцария, разкрити след миналогодишния скандал „Суислийкс“, биха могли да се платят заплатите на 800 медицински сестри за една година напред.
Половината от 16-те милиона жители на Малави живеят в бедност. Системата на здравеопазването е силно недофинансирана – недостига персонал и жизненоважни лекарства. Сметките показват, че на всеки 10 000 жители се падат едва три медицински сестри. Публичните разходи за началните училища са сред най-ниските в света. Наскоро са наложени нови съкращения на държавния бюджет, които правят ситуацията още по-лоша за най-бедните, които няма как да плащат за лечение и образование в частни болници и училища.
Is there anybody out there?
В началото на май, след избухването на скандала „Панамалийкс“, над 300 водещи икономисти от 30 държави изпратиха писмо до световните лидери, в което настояват, че няма икономическа обосновка в данъчните убежища. Икономистите призовават световния политически елит да вдигне изцяло завесата върху офшорната тайна. Сред авторите на писмото са Томас Пикети, авторът на икономическия бестселър „Капиталът в 21 век“, Ангън Дийтън, носител на Нобелова награда за икономика през 2015 година, Хаджунг Чанг, икономист от Университета в Кеймбридж, Нора Лустиг, професор от Университета в Тулейн, както и Джефри Сакс и Оливие Бланшарн, бивш главен икономист на Международния валутен фонд. Към тях се присъединиха над 40 университетски преподаватели от Оксфорд и London School of Economics, както и учени от Харвард и Сорбоната. Всички те се обединяват, за да предупредят световните лидери, че данъчните убежища подкопават способността на страните да събират данъци, а най-бедните от тях губят най-много.
Въпреки различните позиции относно адекватните данъчни нива, всички икономисти са съгласни, че „територии, позволяващи скриването на активи чрез кухи фирми или насърчаването на такива фирми, които не развиват реален бизнес на тази територия, нарушават функционирането на световната икономика“. За да се противопоставят на това, те призовават правителствата да договорят нови глобални правила, изискващи компаниите да докладват публично облагаемите си дейности във всяка страна, в която работят. Подписалите писмото искаха да се въведат гаранции, че всяка компания ще публикува публично информация за своите реални собственици.
„Данъчните убежища не се случват просто така на Британските вирджински острови. Те не се са превърнали в данъчно убежище заради собствените си усилия. Тези убежища са резултат от съзнателни усилия на правителствата на големите държави, особено на САЩ и Великобритания, във взаимодействие с големите финансови, счетоводни и юридически институции, които движат парите“, каза Джефри Сакс. „Злоупотребите са не само шокиращи, но ни зяпат директно в лицето. Не се нуждаехме от „Панамските документи“, за да разберем, че съществува глобална данъчна корупция. Трябва да се изправим и да кажем, че на тази обидна глобална система трябва да се сложи категоричен край. Това е всичко, което би трябвало да представлява глобалният ангажимент за добро управление и устойчиво развитие“, добави той.
Писмото беше публикувано дни преди организираната от Дейвид Камерън среща на световните лидери в Лондон, посветена на антикорупцията. „Призоваваме ви да използвате срещата на високо равнище, за да предприемете значителни стъпки в посока приключването на ерата на данъчните убежища. Съществуването им няма никакъв положителен принос за общото световно богатство или благополучие; те не изпълняват полезна икономическа цел. Тези юрисдикции несъмнено носят ползи на някои богати частни лица и мултинационални компании, но ползите са за сметка на загубата за други. По този начин офшорните зони служат за задълбочаване на неравенствата. Разкритията в „Панамските документи“ и други подобни течове на информация от последните години разкриват, че тайната на данъчните убежища захранва корупцията и подкопава способността на държавите да събират справедливия дял на данъчна тежест. Всички страни са засегнати от укриването на данъци, но най-много страдат най-бедните от тях, лишени от минимум 170 милиарда долара от данъци всяка година“, се посочваше в писмото.
Според Пикети, Сакс и колегите им „за да бъде вдигната завесата на секретността, обвила данъчните убежища, се нуждаем от нов глобален договор по въпроси като публичното предоставяне на информация между различните държави, включително и касаеща данъчните убежища. Правителствата трябва да сложат ред в своите домове и да гарантират, че всички територии, за които са отговорни, ще направят публична информацията за онези собственици на фирми и тръстове, които се възползват от данъчните убежища. Великобритания има уникалната възможност да заеме водеща роля в процеса по разкриването на офшорните тайни поради факта, че близо една трета от данъчните убежища в света попадат в отвъдморските и територии. Повече от половината фирми, създадени от адвокатската кантора „Мосак Фонсека“, чиито документи изтекоха в „Панамалийкс“, са под влиянието на Британската корона.
Организацията „Оксфам“, която координира писмото, призова правителството да се намеси, за да гарантира, че отвъдморските територии на Великобритания ще последват примера му чрез въвеждане на пълни публични регистри, показващи кой контролира и се възползва от компаниите, регистрирани там. А според проучване от началото на май миналата година, над 80% от избирателите на Острова са вярвали, че Дейвид Камерън има морален дълг да гарантира прозрачността на отвъдморските територии на Великобритания. Изглежда обаче Камерън не е сметнал за необходимо да послуша изпълнителният директор на „Оксфам“ Марк Голдринг. „Инициативата срещу данъчните убежища е на някои от най-знаменитите икономисти в света. Ако Дейвид Камерън иска антикорупционните мерки наистина да имат смисъл, той трябва да се изправи срещу онова, което представляват отвъдморските територии на Великобритания, а не да им позволява да продължават извършването на дейности в тайна“.
Според Голдринг не е достатъчно информацията за компаниите, опериращи в офшорни зони под влиянието на Короната да е достъпна само за британските данъчни власти. Тя трябва да бъде изцяло публична, за да се гарантира, че правителствата и хората по света ще могат да претендират за парите, които се дължат заради укриването на данъци. „Провалът в предоставянето на гаранции, че британските офшорни зони ще разкрият кой контролира компании там, ще представлява предателство към най-бедните хора в света, които са най-силно засегнати от избягването на данъци. Именно тези хора страдат, когато държавата не може да осигури качествено здравеопазване или образование, защото губи милиарди заради укрити данъци, които да финансират тези публични услуги. Докато свързаните с Великобритания данъчни убежища продължават да помагат на богатите и мощните да се разминат със заплащането на дължимите данъци, доверието към Великобритания като към лидер в борбата с корупцията и бедността в световен мащаб ще продължи да бъде ниско“, добави той.
„Да се захванеш с данъчните убежища няма да бъде лесна задача – мощни икономически интереси се възползват от това статукво. Но не беше ли Адам Смит онзи, който заяви, че богатите „следва да допринасят за общественото благо не само пропорционално на своите приходи, но и нещо повече от това“? Няма икономическо оправдание да продължава да се позволява съществуването на данъчни убежища, които са в тотален разрез с това твърдение“, завършва писмото, подписано от някои от най-големите съвременни икономисти.
След срещата в Лондон
Темата за данъчните убежища действително беше сред един от въпросите, дискутирани на срещата, организирана от Дейвид Камерън. Шест страни – Великобритания, Афганистан, Кения, Франция, Холандия и Нигерия се съгласиха да създадат регистри на реалните собственици на компании на техните територии. Още шест държави, сред които и Австралия обявиха, че ще обмислят дали да се присъединят към инициативата за създаването на т.нар. „регистър на облагодетелстваните собственици“. Сред тях обаче не бяха Съединените американски щати.
Част от плана на бившият британския премиер беше да се търси съдебна отговорност от директори, които не успяват да предотвратят измамите и прането на пари в компаниите си. Антикорупционните планове на Дейвид Камерън обаче бързо се изправиха пред сериозно препятствие – премиерът на Британските вирджински острови се противопостави на идеята за публикуване на информация относно собствениците на офшорни фирми. Оказа се, че на срещата в Лондон не са били поканени представители на Панама, както и на отвъдморските територии като Британските вирджински острови. Камерън откри срещата с призив подчинените на Британската корона да се присъединят към неговия „златен стандарт“ за борба с корупцията, като публикуват пълните списъци на собствениците на фирми, но този призив не срещна възторжена реакция в премиера и министър на финансите на Британските вирджински острови Орландо Смит, който не е бил поканен на срещата. „Вярваме, че постигането на тази цел изисква допълнителна информация и дискусии относно това как ще се отрази подобна стъпка и как ще се прилага в световен мащаб. Важно е да направим оценка на въздействието ѝ върху Британските вирджински острови в дългосрочен и краткосрочен план“.
Според Смит, предоставянето на подобна лична бизнес информация на широк кръг от хора е прекалено рисковано действие. „Ако законният бизнес се изплаши, че международните му сделки ще бъдат изложени на показ през целия свят, или още по-лошо, ще гледат на тях като на престъпници или терористи, а информацията може да се използва за изнудване или сплашване, това ще сложи прът в колелото на международните финанси“. Така Дейвид Камерън получи първия си студен душ, преди малко по-късно да бъде изпратен завинаги по течението надолу към небитието на историята след Brexit. А глобалните решения на проблема с офшорните зони остават химера.
Всяко чудо – за три дни
В края на 2016 годината BBC зададе въпрос на своите читатели – за коя от историите през последните 12 месеца желаят да научите нещо повече, а мнозина от хората отговориха – какво се случи като резултат от скандала с „Панамските документи“? Поради тази причина британската медия се свързва с част от журналистите, които разкриха историята на света. Първата непосредствена „жертва“ беше премиерът на Исландия Сигмундур Гунлейксон. Той подаде оставка, защото заедно със съпругата си имал офшорна фирма, която не е обявил при влизането си в парламента. Известни политически негативи претърпя и тогавашният британски премиер Дейвид Камерън, който обаче по-късно така или иначе подаде оставка. Властите в САЩ, Европа и Азия започнаха разследвания за това дали техните закони са били нарушавани. Но през цялото това време „Мосак Фонсека“ продължава да работи необезпокоявана и без да е била обвинена в закононарушение. Минималните по същество последствия от най-големия теч на подобна информация в историята се потвърждават негласно и от журналистите. „В 79 страни по света е имало определени действия, 6500 данъкоплатци са разследвани, а „Мосак Фонсека“ са затворили 9 свои офиса. Дори са свалили табелите на своята централа в Панама“, споделя пред BBC Фредерик Обермайер, един от журналистите, които получават документите и разкриват скандала.
Според журналистите скандалът е показал ясно, че офшорните компании могат да се използват за финансиране на тероризъм. Нещо повече – Европол са намерили връзки между над 3000 свои документи и „Панамските документи“, а близо 100 от тях са свързани с ислямски тероризъм. Все пак журналистите от Международния консорциум, автор на разследването не са съгласни, че последствията от действията им са незначителни. Според тях „Панамските документи“ са поставили темата в светлините на прожекторите. „Натискът върху данъчните убежища е по-голям от всякога преди. Не виждаме края на офшорките, но виждаме, че има сътресения“, настоява Обермайер. Но веднага признава: „Но все пак, това което не е се променило е, че индустрия подпомагаща укриването на данъци все още е жива и здрава. Тя има огромно влияние, огромна власт, огромни лобистки групи“. Като възможно решение на проблема с офшорките, той настоява за създаването на глобален регистър на бенефициентите на подобни услуги, който да разкрие цялата тайна.
Журналистът от Private Eye Ричард Брукс, автор на книгата „Великият данъчен грабеж“ е по-песимистичен. „Какъвто и регистър да имате, ще трябва по някакъв начин да го разследвате. Необходими са повече права и средства, за да могат правораздавателните органи да разследват. А това означава, че големите престъпници и перачи на пари ще могат да направят нещо, за да не се случи това. „Панамските документи“ дадоха известен тласък, но вече имаме отстъпление. Британските данъчни убежища например обявиха, че няма да отворят своите „черупки“ за общественността. Без пълна прозрачност в тези зони, никога няма да решим проблема“, категоричен е Брукс.
Опитите за налагане на прозрачност засега удрят на камък в глобален мащаб, който е задължителен, за да има някакъв смисъл. Тук е моментът да припомни, че Европейската комисия видя проблем в българското законодателство, въведено от 42-рия парламент, което според нея нарушава „основни европейски принципи за движение на стоки и капитали“. Така участието на офшорки в обществени поръчки, приватизационни сделки, конкурси за концесии и други отново беше позволено, като все пак беше сложен праг от 10% за общо участие в собствеността на фирмите. Посоката на действия и зададеният тон обаче демонстрират ясно едно – скандалът с „Панамските документи“ вече е на практика забравен, а световният политически елит няма никакво реално намерение да запуши черната дупка на световната икономика.
About The Author
