Иновативно усвояване на евросредства – за стипендии или за НПО?

Допълнена на 1.12.2016 с отговора на фондация „Заедно в час“.

През април Министерството на образованието и науката обяви, че стартира изпълнение на международен проект, финансиран от Европейската комисия по програма Еразъм+. Партньори на МОН в България са Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и фондация “Заедно в час”. Проектът цели да се бори с липсата на нови кадри в средното образование, като създаде “иновативна” магистърска програма в университета и подкрепи преподавателите в работата им “сред социално уязвими групи”. Благородна идея, но дали е такова и изпълнението ѝ?

Стипендия за учители или за неправителствена организация

Част от планираната подкрепа включва отпускането на месечна стипендия за обучаващите се в магистърската програма в размер на 340 лв. за период от 1 година. В началото на ноември младите преподаватели трябваше да получат първата си стипендия за октомври, но тя така и не бе преведена в бюджетите на участващите в проекта училищата. Причина за това е един от партньорите на МОН по проекта – фондация “Заедно в час”, която поначало планира да използва въпросните стипендии, за да намали разходите си. За да вникнем в тази цел, трябва да разберем как работи въпросната фондация, която отговаря за набирането и обучението на преподавателите по проекта.

“Заедно в час” е организация, която си поставя благородната цел да подготви и реализира в системата на средното образование педагогически кадри, които да отидат в училища с резултати под средните за страната и да допринесат за равния достъп до образование на всеки. От сайта ѝ става ясно, че е създадена “по инициатива и с финансовата подкрепа на фондация “Америка за България”.

Организацията привлича бъдещи учители с обещанието за безплатно педагогическо обучение и т.нар. “финансов стимул” – 500 лева (450 след облагане с данъци) допълнително към скромната заплата на младши учител, която в момента е 600 лева (около 470 чисто). Стимулът е изплащан в продължение на две учебни години. Целта му е да привлече добри специалисти, които иначе не биха влезли в системата на средното образование при сегашните заплати, а ако все пак го направят, биха предпочели елитни гимназии пред училищата в уязвимите общности. Стимулът трябва да покрие и допълнителните битови разходи на новите учители, на които фондацията обикновено намира позиция в отдалечено населено място.

В началото на годината “Заедно в час” подготвят европроект под шапката на Министерството на образованието и науката, чрез който да намалят разходите си за въпросните стимули на учителите, като замаскират част от тях като евростипендии. Но когато проектът започва, те откриват, че не могат да сложат ръка над въпросните пари, които следва да се преведат целево на училището, което на свой ред да ги изплати на преподавателите.

По информация от директори на училища-партньори, пожелали да запазят анонимност, МОН е превело дължимите по проекта суми за октомври, но без средствата за стипендии на учителите. През това време от “Заедно в час” търсят начин да използват тези европейски пари, за да намалят разходите си и скоро го намират.

В средата на ноември от фондацията пращат до всички преподаватели съобщение, че за участието им в европроекта има ново условие. “Заедно в час” вече изискват от всички участници – около 70 млади учители – да подпишат анекс към техния договор с фондацията, с който се съгласяват тя да не им изплаща пълните суми, с които ги е привлякла към каузата си, а намалени до 160 лева стимули за оставащите 11 месеца от проекта. Тоест, договорите на учителите с МОН, по които те получават стипендия за обучението си, се използват за претекст да се съкратят средствата им по договора с неправителствената организация.

Така на практика парите на европейските данъкоплатци, които ЕК дава целево за стипендии за обучение на млади преподаватели, се използват, за да се спестят разходи на фондация “Заедно в час”. Тоест, Европейската комисия поема част от цената за работа на фондацията, която преди това е била поемана от “Америка за България”.

Подкрепа или принуда

Най-смущаващата част обаче идва, когато се запитаме защо младите учители биха се съгласили да подпишат такъв анекс? Причината е, че от “Заедно в час” ги предупреждават, че отказът да приемат променените условия е равнозначен на отказ от участие в проекта, финансиран от Европейската комисия и изпълняван под шапката на МОН. Така преподавателите няма да могат да продължат участието си в иновативната магистърска програма.

Обърнете внимание на това обстоятелство: неправителствена организация заплашва да прекрати участието на учители в проект на МОН, финансиран по европейска програма, ако въпросните лица не се откажат от част от средствата, които НПО-то се е задължило да им изплати, когато ги е привличало към мисията си. В случая името на българското образователно министерство е замесено в нещо, което в много отношения прилича на изнудване.

Нещо повече, самият европроект е спечелен, благодарение на заложените в него параметри, включително средствата за стипендии на преподавателите. Те следва да получават тази допълнителна подкрепа, заради усилията, които полагат да повишат квалификацията си във въпросната магистърска програма. Сега обаче учителите ще трябва да ги използват, за да покрият разходи, за които фондация “Заедно в час” им е обещала допълнителен стимул от 450 лева – за наем, транспорт и други разходи за преместването в ново населено място, което в повечето случаи съпътства участието в програмата на фондацията.

Коментарът на фондацията

На въпросите си по темата „Барикада“ получи следния отговор от неправителствената организация:

„Участниците в Програма „Заедно в час“, които нямат педагогическа правоспособност и отговарят на критериите за подбор, могатда изберат дали да получат магистратура или следдипломна квалификация. Подписването на анекс на практика зачислява участниците към Магистърската програма. Който и вариант да изберат, учителите получават оферираното им възнаграждение според сключения със „Заедно в час“ договор. Наша основна грижа е по никакъв начин да не компрометираме ангажимента си към всеки участник, а напротив – да осигурим и допълнителни възможности – каквато е възможността да получат магистърска степен.“

От него става ясно, че фондация гледа на стипендията за обучение като на част от „оферираното възнаграждение“ според сключения договор между НПО-то и учителите, който сам по себе си не би трябвало да има някакво отношение към проекта, финансиран по програма Еразъм+.

Освен това се твърди, че на учителите е предоставен избор дали да участват в магистратура по проекта или да получат следдипломна квалификация. В действителност, учителите са започнали участието си в магистърската програма още през лятото и вече са положили част от изпитите, когато през ноември получават „покана“ да подпишат въпросния анекс, с който се отказват от част от средствата, които „Заедно в час“ им дължи. Впрочем заплахата да се прекъсне участието им в европроекта е неосъществима, тъй като МОН вече е сключило договор с училищата за подкрепа на младите преподаватели, по който фондацията не е страна. За съжаление, самите учители не са наясно с тези обстоятелства и голяма част от тях вече са се поддали на натиска и са приели условията на анекса.

Потърсихме за коментар и представители на МОН, но досега в редакцията на „Барикада“ не получен отговор.

Що е то иновативна магистърска програма?

От публикацията в сайта на МОН по повод началото на проекта става ясно, че част от средствата ще бъдат използвани за създаване на “нов път за нови таланти в образованието” чрез иновативна магистърска програма. Справка в сайта на Пловдивския университет обаче показва, че сред магистърските програми на Педагогическия факултет няма нови през настоящата година.

От решение на Академичния съвет на ПУ става ясно, че студентите по европроекта ще бъдат приемани в две магистърски програми: „Начална училищна педагогика“ и „Училищна педагогика – Учител в прогимназиален и гимназиален етап на обучение”. Единствената очевидна разлика с вече съществуващите магистърски програми с подобни имена е, че за тези, в които са приети студенти по европроекта, не се дължи семестриална такса. В същото време студентите в ПУ плащат за тези специалности съответно по 500 и 600 лева в продължение на три семестъра.

Идеята за безплатно висше образование наистина вече е иновативна за България и може да повлияе силно върху образователното неравенство в страната особено в комбинация с прилична целогодишна стипендия. Да се надяваме, че МОН ще разпростира новаторския си подход върху все повече студенти. Успехът на министерството може да е още по-голям, ако си спести разходите за посредници от неправителствения сектор.