Под постоянния натиск на крайни срокове и работа по множество коренно различни теми, журналистите често нямат времето и възможността да придобият дълбоко разбиране за нещата, за които пишат. Това важи особено за тайнствени области като външната политика, технологиите и науката.
За съжаление на публиката, историята около Руската федерация и президентските избори в САЩ се върти точно около тези области, за които повече мейнстрийм журналисти знаят твърде малко. Това невежество става все по-опасно за американската публика, тъй като фалшивите истории започнаха да се разпространяват като горски пожар.
В навечерието на Нова година вестник Washington Post подпали един такъв пожар от грешни новини, като публикува твърдение, че руски хакери са успели да пробият компютърните системи на щатската електропреносна мрежа. “Руски хакери за проникнали в електропреносната мрежа на САЩ чрез компания във Вермонт”, гласеше заглавието на вестника.
Историята бързо се разпространи по медиите. Според Google News има над 400 хил. резултата от търсенето на ключови думи “Русия, Вермонт, Ток”. Инструментът Google Trends, който измерва интереса на публиката към конкретни термини, отчита стократно увеличение на търсенията за “Русия, Вермонт” в първите дни на новата година. Вместо да се вълнуват кои знаменитости са имали пиянски изцепки по Нова година, много американци се чудеха дали Владимир Путин ще спре тока в домовете им.
Тези притеснения обаче се оказаха напълно безпочвени. Вестникарите са били подведени от държавни служители. В крайна сметка се оказа, че просто един лаптоп на фирмата Burlington Electric е бил инфектиран със зловреден софтуер, за който се смята, че е разработен в Русия преди няколко години. Още повече, че заразеният компютър дори не е бил свързан със системите на компанията. Очевидно Washington Post е избързал да публикува историята, преди да е получил потвърждение от Burlington Electric, че информацията е достоверна.
Шпионският софтуер, открит в лаптопа, е наречен Neutrino и от години е често срещан в интернет, тъй като се използва от хакери по цял свят. Впоследствие Washington Post бе принуден да отрече и твърдението, че IP адресите, с които е комуникирал заразеният лаптоп, са свързани с приписваното на Русия хакване на Демократическата партия. С други думи цялата история на вестника за руската атака на електропреносната мрежа е в най-добрия случай недоказуема, а в най-лошия – напълно фалшива.
Случката в известен смисъл е забавна, но също така е разрушителна за американо-руските отношения и най-вече за доверието в медиите, което вече е на рекордно ниско ниво. Социологическо проучване от септември показва, че едва 32% от американците имат някакво доверие в мейнстрийм медиите.
Въпреки този скептицизъм към медиите като цяло, много хора продължават да вярват във фалшиви теории относно хакването на Националния комитет на Демократическата партия. Според проучване, направено от Economist и YouGov, 52% от определящите се като привърженици на демократическата партия вярват, че руски хакери са променили изборните резултати, за да помогнат на Доналд Тръмп и Хилари Клинтън. Нито представители на правителството, нито изявени демократи са отправяли подобни обвинения, включително самата Клинтън. Президентът Обама и други официални лица изрично ги отрекоха.
Част от объркването се дължи на журналисти, които изпускат важното разграничение между обвиненията, че Русия е хакнала компютърната система на Демократическата партия и пресилената конспиративна теория, че Москва е подменила резултатите от гласуването. Агенция AFP даде ужасен пример в това отношение, като в статията за анти-руските санкции, обявени от Обама на 29 декември, обяви, че те са в отговор на “хакването на изборите”. (В последствие заглавието на текста бе редактирано)
Дори легитимни новини биват изкривявани от журналисти и официални лица. Докладите на администрацията на Обама относно руската хакерска активност на практика не съдържат доказателства, подкрепящи обвиненията, че Москва е атакувала компютрите на Демократическата партия. Такива доказателства може би има, но публично представените досега анализи са недостатъчни. За съжаление, много журналисти и политици (основно от център-лявото пространство) погрешно интерпретират докладите като категорични.
Тези политически и журналистически провали подклаждат широкоразпространено объркване сред обществото относно тази тема. Предвид недоверието им към медиите и партийните им наклонности, много републиканци предпочитат изобщо да игнорират въпроса. Съществува обаче една подкатегория на републиканците, която изглежда обсебена от хакерските обвинения: същите неоконсвервативни “ястреби”, които причиниха фиаското на войната в Ирак. Тази група, водена от сенаторите Джон Маккейн и Линдзи Греъм, използва обществените си позиции, за да подхранва истерия, точно както правеше през 2002 г. И водещите ляво-либерални журналисти им позволяват да го правят, точно като правеха и тогава.
Освен, че трябва да отделят време, за да схванат правилно фактите, медиите също така трябва да хвърлят повече светлина върху това, че кибершпионажа не е изолирано или рядко явление. В днешния доминиран от интернет свят правителствата постоянно се опитват да се хакнат едно друго. През 2013 г. стана ясно, че поне пет държави – САЩ, Великобритания, Китай, Северна Корея и Русия – са открили как да подслушват смартфона на германския канцлер Ангела Меркел. Бившият сътрудник на ЦРУ Едуард Сноудън разкри мащабни операции на щатското разузнаване за шпиониране на различни държави, най-вече Китай. Китай и други държави от своя страна не остават по-назад и активно се опитват да проникнат в американските компютърни системи.
Още повече, че дори само в актуалния контекст, на Съединените щати не им отива да играят невинна жертва. През ноември британският вестник Independent например излезе с информация, че щатски хакери са проникнали в компюрътните системи на руската електроразпределителна мрежа и заплашват да я саботират.
Длъжностните лица и медиите са длъжни пред публиката да положат усилия да разберат правилно тези сложни проблеми и да отбягват разпространението на фалшива информация. Всички са съгласни, че сайтовете за “фалшиви новини”, разпространяващи откровени измишльотини, не са от полза за обществото. Но неверни или подвеждащи истории, разпространявани от иначе легитимни новинарски източници, могат да бъдат дори по-опасни.
About The Author
