Американските президенти от над 60 години измъчват Куба със задушаваща икономиката ѝ блокада, а някои от тях си играят със съдбата на кубинския народ и за да се цакат един друг. Точно това правят Джо Байдън и Доналд Тръмп.
Да припомним – Тръмп в началото на 2021-ва, броени дни преди да приключи мандата си и да отстъпи президентския пост на Байдън, реши да удари по Куба. Вкара я отново в американския черен списък на държавите спонсори на тероризма (а присъствието в този списък спира достъпа до финансиране и разплащане чрез международната банкова система), откъдето през 2015-та я извади Барак Обама, чийто вице беше Байдън. Освен това след 2017-та Тръмп също така вече беше въвел около 240 нови, по-сурови антикубински санкции, за да размаже всякакви остатъци американо-кубинското размразяване по времето на Обама. Специално ходът му в последния момент преди да сдаде поста – вкарването на Куба пак в терористичния списък – целеше да заложи бомба на Байдън: ако той посмее да отмени това, би си навлякъл активен бойкот от мощното лоби на кубинската емигрантска общност в САЩ.
И Байдън не посмя. Смекчи донякъде само някои от 240-те санкции на Тръмп, но изобщо не посегна към списъка с потенциалните спонсори на тероризма. Най-абсурдното е, че Тръмп използва като повод да върне Куба в тая черна листа факта, че на нейна територия се намираха през 2021 г. представители на една от колумбийските въоръжени групировки – ELN. Но те бяха там не за друго, а защото Куба за втори път бе поела посредничество за продължаване на мирния процес в Колумбия и за окончателно прекратяване на военния конфликт там. Именно Куба имаше решаващ принос и за сключването на мирното споразумение през 2016 г. между властите в Колумбия и най-голямата по онова време партизанска групировка там FARC. За това споразумение от 2016-та тогавашният колумбийски президент Хуан Мануел Сантос дори получи Нобелова награда за мир. Напук на всичко това Тръмп през 2021-ва реши да цака Байдън чрез Куба – и я вкара в онзи списък.
За четирите години на мандата си Байдън нищо не направи за да възстанови справедливостта за Куба и да я извади от списъка. И то при положение, че собственият му държавен секретар Антъни Блинкен няколко пъти публично признаваше, че оставането на Куба в списъка е напълни неоправдано.
За изваждането на Куба от тази черна листа активно настояваше и Колумбия в лицето на прогресивния ѝ президент Густаво Петро, който многократно убеждаваше за това американските власти. Усилия в същата посока оказаха и други важни за САЩ страни като Испания, Канада, Бразилия и Чили, които също лобираха през Вашингтон. Специално Испания и Канада, които имат важни инвестиции в кубинския туризъм, но допълнителните санкции на Тръмп удариха и по техния бизнес, бяха мотивирани и от собствения си интерес.
Голяма мобилизация за изваждане на Куба от списъка имаше и в средите на международното движение за солидарност с Острова на свободата, което от десетилетия настоява за цялостна отмяна на американската блокада. Като част от това движение с отворено писмо до Байдън през есента на 2024 г. излезе и изтъкнатият френски социолог и журналист Игнасио Рамоне, дългогодишен директор на авторитетния вестник „Монд дипломатик“. Неговото отворено писмо бе подписано от много изтъкнати личности в движението за солидарност от различни страни. Подкрепа за него изрази и Асоциацията за приятелство „България-Куба“, която на свой ред излезе с поредица свои декларации и становища, потвърждаващи постоянната ѝ позиция за незабавна отмяна на американската антикубинска блокада.
В крайна сметка, точно като Тръмп през 2021-ва, сега и Байдън, броени дни преди да ти тръгне от Белия дом и там отново да влезе тъкмо Тръмп, реши да отмени три от неговите допълнителни санкции срещу Куба: да я извади от списъка на страните спонсори на тероризма; да отмени член 3 от закона „Хелмс-Бъртън“, позволяващ в САЩ да се съдят ползватели на конфискувана от Куба някогашна американска собственост (това удряше особено по туристически обекти); вдигна забраната за финансови транзакции с намиращи се досега под санкции кубински институции.
Това, разбира се, са важни решения, макар и взети в последния момент. Бедата е, че Тръмп като нищо може да ги отмени и да върне всички сурови мерки отново. А още по-голямата беда е, че това са само три групи санкции от значително по-мащабната и все така задушаваща блокада на Куба, която е същинското зло и която си остава в пълна сила.
За това напомни в своя специална декларация по този повод и кубинското външно министерство. Тя приветства решенията на Байдън и ги нарича „стъпка в правилна посока“, но набляга, че все пак анахронизмът на блокадата и икономическата война е най-важният за отмяна.
Впрочем, решението на Байдън е специално увито за пред американската публика и емигрантското лоби в нещо като атрактивна опаковка. Акцентира се, че санкционните облекчения са договорени по молба на Ватикана в лицето на папа Франциск, който пък гарантирала пред Вашингтон, че в замяна Куба ще освободи около 550 политически затворници. Според Хавана става дума за лица, задържани за вандализъм и нарушаване на обществения ред по време на антиправителствени протести през 2021 г.
В изявленията на Белия дом се подчертава, че Байдън бил откликнал с решенията си за Куба и на отправени му молби от „много световни лидери и особено от Латинска Америка“.
Под голям въпрос е доколко дълготрайно ще е действието на тези решения, като се има предвид кои ще са най-близките до бъдещия президент Тръмп дейци от външнополитическия му екип. Особено многозначителни са фигурите на откровените ястреби Марко Рубио, който ще е новият държавен секретар, и Маурисио Клавер-Кароне, предвиден за специален пратеник по въпросите на Латинска Америка. И двамата са от кубино-американски произход и са радикални врагове на властта в Куба. Многократно досега са показвали одобрение към санкциите като форма за задушаване на икономиката, провокиране на недоволство сред населението и в крайна сметка смяна на режима. Трудно е да се повярва, че с такива съратници край Тръмп неговата политика към Куба ще е по-различна от онази, която вече водеше през предишния си мандат…
А ето и пълния текст на позицията на външното министерство на Куба по повод решението на Байдън, публикувана в кубинския вестник „Гранма“:
На 14 януари 2025 г. правителството на Съединените щати обяви решението си да: 1) изключи Куба от списъка на Държавния департамент на страните, за които се твърди, че спонсорират тероризма; 2) използва президентския прерогатив, за да предотврати предприемането на действия в съдилищата на САЩ срещу дела, заведени съгласно дял III от Закона Хелмс-Бъртън; и 3) отмени списъка с подложени на санкции кубински субекти, включващ ред институции, с които на гражданите и институциите на САЩ е забранено да извършват финансови транзакции – забрана, оказваща ефект и върху трети страни.
Въпреки ограничения си характер, взетото от правителството на САЩ решение е в правилната посока и в съответствие с устойчивото и твърдо искане на правителството и народа на Куба, както и с широкия, категоричен и многократен призив на много правителства, особено в Латинска Америка и Карибите, кубинци, живеещи в чужбина, политически, религиозни и социални организации и множество политически фигури от Съединените щати и други страни.
Кубинското правителство благодари на всички за техния принос и съпричастност.
Това решение слага край на специфичните наказателни мерки, които, заедно с много други, нанасят сериозни щети на кубинската икономика със сериозни последици за населението.
Това е и винаги е била постоянна тема в официалната комуникация между Куба с правителството на Съединените щати.
Важно е да се отбележи, че икономическата блокада и много от десетките допълнителни наказателни мерки, които бяха въведени от 2017 г. насам, за да засилят блокадата, остават в сила, с пълен екстериториален ефект и в нарушение на международното право и човешките права на всички кубинци.
Да припомним само няколко примера. Продължава незаконното и агресивно преследване на доставките на горива, които Куба има законно право да внася. На жестокото и абсурдно преследване са подложени легитимните споразумения за международно медицинско сътрудничество, което Куба поддържа с други страни – и така милиони хора са застрашени да бъдат лишени от здравни услуги, а също се ограничава и потенциалът на кубинската система за обществено здравеопазване.
Международните финансови транзакции на Куба или на всеки гражданин, свързан с Куба, остават забранени и подлежат на ответни наказателни мерки. Търговските кораби, които акостират в Куба, също остават под заплаха.
Същевременно на всички американски граждани, компании и дъщерни дружества на американски корпорации е забранено да търгуват с Куба или кубински дружества, освен в много ограничени и регулирани изключения.
Тормозът, сплашването и заплахите срещу граждани на всяка страна, която иска да търгува с Куба или да инвестира в Куба, остава официална политика на САЩ. Правителството на САЩ продължава да забранява на своите граждани да посещават Куба.
Икономическата война остава основна пречка за развитието и възстановяването на кубинската икономика с висока човешка цена за населението и продължава да бъде стимул за емиграция.
Решението, обявено от Съединените щати, коригира по много ограничен начин някои аспекти на една жестока и несправедлива политика.
Това е корекция, която се случва сега, на прага на смяната на правителството в САЩ. А трябваше да се направи преди години, като елементарен акт на справедливост, без да се иска нищо в замяна и без да се измислят предлози за оправдаване на бездействието, ако наистина имаше желание да се действа правилно. За да бъде извадена Куба от произволния списък на държавите, спонсориращи тероризма, би било достатъчно да се признае истината – пълната липса на основания за вкарването ѝ в такъв списък, както и образцовите резултати на страната ни в борбата с тероризма, което дори беше признато от агенции на правителството на Съединените щати.
Известно е, че правителството на тази страна може да отмени в бъдеще приетите днес мерки, както е ствало и друг път, и като знак за липсата на легитимност, етика, последователност и разум в поведението си срещу Куба.
За да постъпят така, американските политици дори не си правят труда да търсят достойно оправдание, а същевременно остава в сила описаната още през 1960 г. от тогавашния помощник-държавен секретар Лестър Малъри цел за пречупване на кубинците чрез икономическа обсада, мизерия, глад и отчаяние.
Няма да им стигнат оправданията, докато правителството на САЩ продължава да е неспособно да признае и приеме правото на Куба на самоопределение и докато остава готово да поеме политическата цена на международната изолация, причинена от неговата геноцидна и незаконна политика на икономическо задушаване срещу Куба.
Куба ще продължи да се противопоставя и да осъжда тази политика на икономическа война, програмите за намеса и операциите за дезинформация и дискредитиране, финансирани всяка година с десетки милиони долари от федералния бюджет на Съединените щати.
Но Куба също така остава готова да развие отношения на уважение с тази страна, основани на диалог и ненамеса във вътрешните работи, въпреки различията помежду ни.