Д-р Аднан ал-Бурш беше хирург, началник на ортопедичното отделение в болница „Ал-Шифа“ в град Газа. Той беше харизматичен, красив мъж, който използваше социалните медии, за да документира работата си в непонятни условия – без електричество, лекарства или анестетици, а често и без легла за пациентите. На едно видео се вижда как с лопата в ръка копае масов гроб в двора на болницата за мъртвите пациенти, след като фризерите са препълнени от броя на телата. Приживе той се превръща в местен герой, а след смъртта си – в международен. След началото на войната почти не се е прибирал у дома, казва вдовицата му Ясмин. След началото на войната той и екипът му са принудени да избягат от три болници, които израелските военни унищожават като част от „стриктното спазване“ на международното право.
През декември ал-Бурш е арестуван от военните в последната болница, в която е работил – болница „Ал-Ауда“ в Джабалия. Казват му да излезе навън и го отвличат. През следващите няколко месеца той очевидно е подложен на ужасяващи изтезания в център за разпити на Шин Бет, а по-късно и в лагера за задържане в Сде Тейман. След това е преместен в затвора Офер, където умира на 19 април. „Едва успяхме да го разпознаем“, казва палестински лекар, който го е видял в центъра за задържане. „Беше очевидно, че е преминал през ада. Това не беше човекът, когото познавахме, а сянка на този човек“. Ал-Бурш, който поддържал добра физическа форма и често плувал, се превърнал в призрак. Той бил специалист по хирургична ортопедия, който учил в Йордания и Великобритания; ако беше живял някъде другаде, нещата можеха да бъдат много по-различни.
Смъртта му в затвора беше посрещната с характерно свиване на рамене в Израел, въпреки че актьорът и рапър Тамер Нафар написа прекрасна елегия за него в Haaretz. Властите избягват да поемат каквато и да е отговорност за смъртта му. Затворническата служба, контролирана от министъра на националната сигурност Бен-Гвир, заяви, че не се занимава с „нелегални бойци“. Така че изведнъж става въпрос за „бойци“, с които те изведнъж „не се занимават“. Военните заявиха, че не са държали ал-Бурш, когато той е починал.
Тази година в израелските затвори са починали десетки задържани,подобно на най-лошите затвори в света – и това не е тема, която протестното движение за демокрация в Израел смята, ч си заслужава да бъде обсъждана. Стотици медицински служители са убити в Газа, а това дори не интересува Израелската медицинска асоциация. Какъв позор.
Но Ал-Бурш се е превърнал в лекар-призрак, чийто характер, живот и смърт отказват да изчезнат в забвение.
Миналата седмица образът му се появи в разследващ репортаж на Джон Спаркс по Sky News. Докато израелският разследващ журналист Илана Даян се оплаква на Кристиан Аманпур по CNN, че „не отразяваме достатъчно човешкото страдание в Газа“, а след това представя поредния героичен репортаж за военните, телевизията, за която работи, не показва дори бегъл поглед към случващото се в Газа. „Зрителите не се интересуват“, каза тази седмица един от ръководителите на израелския телевизионен и радио регулатор. Изявлението обобщава новата концепция за журналистика: pay-per-view.
Но в свят, в който съществуват и други медийни източници, д-р Ал-Бурш не е забравен. Разследващият репортаж на Sky News разкрива, че той е бил изхвърлен в двора на затвора Офер, докато е бил тежко ранен, гол от кръста надолу. Франческа Албанезе, специалният докладчик на ООН за окупираните палестински територии, повдигна въпроса за възможността той да е бил подложен на сексуално насилие преди смъртта си, имайки предвид свидетелствата, че е бил намерен полугол.
Кой и как е убил Ал Бурш? Никога няма да разберем. За пореден път обаче научихме колко неморална е избирателната загриженост на Израел за човешкия живот. Обществото, в което поне някои хора са ужасени и разтревожени от съдбата на израелските заложници – загрижени са за тях денонощно, протестират шумно и развяват знамена по улиците – е същото общество, което не проявява загриженост за други човешки същества и подпечатва жестоката им съдба. Това лицемерие не може да бъде защитавано. Няма как да се преодолее дълбокият шок на израелците от смъртта на заложници в плен на Хамас и пълното им безразличие към смъртта на Ал-Бурш, заложник в израелски плен. Няма друг начин да се разрешат тези противоречия, освен да се заключи, че съвестта на Израел е безвъзвратно покварена.
About The Author
