Изборната победа на Доналд Тръмп в САЩ носи лоши поличби за Украйна, задушава надеждата на палестинците да оцелеят от израелския геноцид, отваря неясноти в НАТО, повдига много неизвестни в отношенията с Русия и поражда загриженост в Китай, най-големият съперник на американския хегемонизъм, който се надява, че икономическият прагматизъм в крайна сметка ще е водещ за новия обитател на Овалния кабинет.
Това, от което мнозина се страхуваха и малцина желаеха, вече е тук. Сега дори тези мнозина отгръщат страницата и се опитват да спасят мебелите преди предстоящото повторно влизане в Белия дом на републиканеца Доналд Тръмп, надвил в президентските избори в САЩ на 5 ноември над настоящия вицепрезидент на страната Камала Харис, в която много нейни сънародници виждаха наследничка на действащия президент Джо Байдън. Същия Байдън, чиято външна и отбранителна политика от 2021 г. насам е белязана от конфронтацията с Русия и Китай, подкрепата за Израел, пренебрегването на неговия геноцид в Газа и на нахлуването му в Ливан, лансирането на НАТО като глобален военен блок начело със Съединените щати.
Нетаняху и историческото завръщане на Тръмп
Един от първите, които аплодираха победата на Тръмп, беше израелският премиер Бенямин Нетаняху. Той възторжено поздрави републиканеца. „Вашето историческо завръщане в Белия дом предлага ново начало за Съединените щати и връщане към ангажимента на великия съюз между Израел и САЩ. Това е голяма победа!“, обяви Нетаняху в социалната мрежа X.
В своя кръстоносен поход срещу „Хамас“ и „Хизбула“, в унищожаването до основи на Газа и в избиването на 43 000 от нейните жители, Нетаняху и досега имаше тактическата подкрепа на Съединените щати, които възпряха Иран – големия съюзник на въпросните милиции – от мащабен ответен удар. Така че поздравленията на Нетаняху не идват на празно място.
Американската подкрепа беше ясно показана и чрез оборудването на израелската армия с онези бомби и самолети, които опустошиха Газа и смазаха шиитите от „Хизбула“ в Ливан. Също така САЩ разположиха няколко свои военни флотилии в Източното Средиземноморие и морските води около Близкия изток, за да принуди Иран да не мърда много.
Що се отнася до Тръмп, в предизборната си кампания той обеща, че в случай на война между Израел и Иран ще защити Израел без колебание. А колко малко го е грижа за палестинците, личи от факта, че по време на предишния си мандат САЩ признаха Ерусалим за израелска столица и преместиха посолството си там.
Израелски опасения
Но непредсказуемият характер на Тръмп не се харесва на всички екстремисти в правителството на Израел. От една страна, бъдещият президент на САЩ ги насърчи да приключат с това, което правят в Газа – тоест, може би дори да анексират Ивицата, без Тръмп да си мръдне пръста. Но той също така настоя, че иска да донесе мир в Близкия изток „и то скоро“, като същевременно призова да се спрат убийствата на цивилни.
Нетаняху няма как да диктува всичко и не може да бъде изключен натиск върху израелския правителствен ръководител най-накрая да приеме примирие, за да бъдат освободени заложниците, все още намиращи се в ръцете на „Хамас“. Никой не се съмнява, че в замяна Тръмп ще остави бъдещето на Газа, включително нейното евентуално изчезване, в ръцете на Израел.
Що се отнася до Иран, именно Тръмп като президент денонсира ядрената сделка с ислямската република и извади Съединените щати от това споразумение, като същевременно увеличи санкциите срещу Техеран. Пак Тръмп беше онзи, който нареди убийството в Багдад през януари 2020 г. на най-авторитетния ирански военен – генерал Касем Солеймани. Това убийство „цели да възпре война, а не да започне война“, каза тогава Тръмп.
Тези факти са важни, за да прогнозираме какво ще прави Тръмп в Близкия изток. Докато администрацията на Байдън се придържаше към военните действия и държавния тероризъм, насърчавани от Нетаняху като отмъщение за 1200-те израелци, убити на 7 октомври 2023 г. от „Хамас“, от Тръмп не се очаква да следва подобен модел. Бизнесменът и политик не показва да е привърженик на мащабна война, дори и с Иран, въпреки че беше на път да я провокира с убийството на Солеймани. Макар в много моменти от политическата си кариера и личния си живот и да демонстрира безразсъдство, Тръмп показва по-голям прагматизъм в международните отношения от опонентите си демократи. Не му се рискува да залага всичко на картата на въоръжен конфликт нито в Близкия изток, нито в Европа.
„Край на украинската война за 24 часа“
В Украйна, чиято съпротивата срещу руската инвазия САЩ подкрепят с оръжия и пари, този въпрос е труден, защото там се разиграва присъствието на САЩ в Европа чрез НАТО, с което Тръмп „не мели“ добре. Макар президентът Володимир Зеленски и да поздрави Тръмп за победата му, той със сигурност най-много съжалява, че лидерът на републиканците се завръща в Белия дом.
Нееднократно досега Тръмп показа, че е по-благосклонен към руския президент Владимир Путин, отколкото към украинския. Той също така все повтаря обещанието си, че ако се върне на власт, в рамките на 24 часа ще сложи край на войната в Украйна и на обременителното участие на САЩ в този конфликт, отприщен от руската инвазия в тази страна през февруари 2022 г.
С вече предоставена досега помощ от 54 милиарда долара, главно в оръжия, САЩ са основният донор на Украйна. Следващата е Германия с едва 11 млрд. долара. Намаляването на тази военна помощ (още много милиарди са обещани) е едно от уверенията, дадени от Тръмп на неговите избиратели. А без американска помощ военното бъдеще на Украйна е обречено, тъй като европейските съюзници в НАТО нямат капацитета да го заменят. Подобна стъпка също така ще подхрани противоречията в НАТО и Европейския съюз. Несъгласията, изразявани от Унгария и Словакия, ще се умножат – и Киев знае това.
Украйна губи войната в Донбас, нейната офанзива в руската Курска област не напредва, тя вижда как редиците в армията ѝ намаляват заради жертви, изтощение и дезертьорство, моралът е паднал покрай причинените от руските бомби разрушения в енергийния ѝ капацитет, което ще направи много тежка идещата зима. В Киев не изключват Тръмп да притисне Зеленски (и преди всичко европейските му съюзници) да седне и да преговаря с руснаците, дори това да означава загуба на вече анексираните от Москва територии.
За да избегне това, Зеленски, след като похвали „впечатляващата“ победа на Тръмп, на практика се постави в ръцете му и апелира в сряда към „силата“ на Съединените щати, чрез която да донесат мир в Украйна. „Високо ценя ангажимента на Тръмп към принципа „мир чрез сила“ в международните отношения. Точно този принцип може на практика да ни доближи до справедлив мир в Украйна“, каза той.
Не изглежда, че тези думи ще трогнат много Тръмп, който на няколко пъти изрази пренебрежението си към Зеленски и разкритикува Байдън, че го подкрепя с многомилионна помощ. „Зеленски е най-добрият търговец в историята. Всеки път, когато дойде в Съединените щати, той си тръгва със сделка за 60 милиарда долара“, каза Тръмп на предизборен митинг.
От това, какви планове той ще приложи в Украйна, ще зависят и отношенията му с Русия, чийто президент несъмнено ще се възползва от завръщането на Тръмп, за да критикува още повече НАТО и да го отслаби допълнително, ако американската подкрепа за Киев бъде намалена. Все пак, с оглед на всичко, казано от Тръмп досега, никой не би се изненадал, ако той проведе пряка среща със самия Путин след няколко месеца.
Китайската мистерия на Тръмп
Най-голямата неизвестна в международната политика на Тръмп ще е Китай, който през последните месеци на Байдън дори беше включен в новата „ос на злото“ заедно с Русия, Иран и Северна Корея – поради косвената подкрепа на Пекин за Москва в Украйна. Идването на Тръмп на власт в момент, когато отношенията на САЩ с Китай са водени от неудържимо съперничество, не изглежда да доведе до пряка военна конфронтация. Твърдата защита на Тайван срещу континентален Китай, каквато прилагаше администрацията на Байдън, също не изглежда да бъде център на азиатската стратегия на Тръмп. Не е ясно какъв интерес може да има Тръмп към този остров, освен способността му да произвежда микрочипове. Лидерът на републиканците дори каза по време на кампанията, че Тайван трябва да плати на САЩ за защитата му срещу Китай.
Очевидно е, че икономиката ще продължи да противопоставя Съединените щати на Китай на Си Дзинпин. Бъдещият американски президент дори предложи 60% ставки за всички вносни китайски продукти. Това би довело до срив на глобалната търговия и особено на самата икономика на САЩ – така че Тръмп внимателно ще го калкулира и едва ли наистина ще приложи подобна мярка.
Освен това, точно както Тръмп уважава Путин като „силен лидер“ в неговите очи, той показва и възхищение към президента Си. Това ще предотврати луди действия около Тайван, но също така може да помогне за канализирането на търговските и технологичните свади, за да се избегне икономически пожар, който би обзел цялата планета.
Непредсказуемият Тръмп, който при предишния си мандат отиваше пак и пак да преговаря лице в лице със севернокорейския лидер Ким Чен-ун, може да направи същото със Си и да не позволи търговската война между двете суперсили да доведе до катастрофа за всички. Обратното – Тръмп може да определи насоки за сътрудничество, макар и рамкирани от неговия изолационизъм. Дори това да е в ущърб на европейските съюзници на Съединените щати, както вече се закани.