Общото събрание на ООН одобри на 30 октомври т. г. със 187 гласа „за“, 2 „против“ и 1 „въздържал се“ внесената от Куба за 32-ра поредна година резолюция с искане за отмяна на икономическата, финансова и търговска блокада на САЩ срещу Острова на свободата.
Както винаги досега, всички страни от ЕС, включително България, подкрепиха резолюцията.
Също така, както почти винаги, я отхвърлиха САЩ и Израел. Почти – защото през 2016 г., когато в Белия дом беше Барак Обама, САЩ гласуваха „въздържал се“…
При сегашното гласуване в ООН се въздържа само Молдова. При миналогодишното гласуване „въздържал се“ гласува Украйна. Тази година представителят на Украйна изобщо не влезе в залата при вота.
Гласуването сега предизвика скандал в Аржентина, чийто ултрадесен президент Хавиер Милеи, непрекъснато парадиращ със страстно приятелство със САЩ и Израел, уволни външната си министърка Диана Мондино заради разпоредения от нея аржентински вот в подкрепа на кубинската резолюция. Всъщност според аржентински дипломатически източници, цитирани в тамошните медии, Мондино, вярна съратничка на Милеи, е предприела този ход, за да осигури по-широка подкрепа за предстоящи аржентински ходове в ООН по парливата тема за Малвинските/Фолклендските острови. Тази мотивация обаче се е оказала неубедителна за Милеи. Той веднага назначи на мястото на Мондино аржентинския представител в ООН Херардо Вертейн.
Преди да се проведе гласуването в нюйоркската централа на ООН, реч пред Общото събрание произнесе кубинският министър на външните работи Бруно Родригес. Той посочи, че само за последната година – от март 2023 до февруари 2024 г. – щетите, нанесени от блокадата върху икономиката на Куба, възлизат на 5 милиарда и 56 милиона долара. Това прави по 421 милиона долара щети за всеки месец, по 13,8 милиона долара за всеки ден и по 575 хиляди долара за всеки час. А ако се изчислят тези щети за всичките над 60 години, откакто е наложена американската блокада, като се вземат предвид актуалните международни цени, Куба е ощетена с над 164 милиарда долара, посочи още министър Бруно Родригес.
Кубинският дипломат номер едно направи и обзор на всички наказателни „геноцидни“ мерки, налагани от Вашингтон срещу Куба в течение на изминалите над шест десетилетия, като обърна внимание на особено драстичното им ожесточаване по време на мандата на президента Доналд Тръмп от 2017 до 2021 г., който въведе 240 допълнителни сурови санкции. Малко преди да напусне поста си Тръмп предприе и още един отразила се пагубно на Куба ход – вкара страната в американския списък на държавите, които според САЩ спонсорират тероризма. Това изключително затруднява разплащанията на Куба с международни партньори, защото световната банкова система отказва даването на кредити или транзакционните операции на държави, присъстващи в черния американски списък.
В началото на септември т. г. известният френски интелектуалец и журналист, дългогодишният директор на вестник „Монд дипломатик“ Игнасио Рамоне се обърна с отворено писмо към настоящия президент на САЩ Джо Байдън да използва остатъка от мандата си, за да извади от този списък Куба, която никога не е спонсорирала тероризма, а напротив, страдала е от него. Писмото беше подписано и от още хиляди хора по света. Байдън и досега не е реагирал.
На всички тези теми беше посветена и пресконференцията пред българските медии, която даде на 28 октомври в София, в Съюза на българските журналисти, посланичката на Куба у нас Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан. „Икономиката на страната ни е жертва на блокадата на САЩ,“ изтъкна Нейно Превъзходителство.
Посланичката обърна специално внимание на това, колко важно е за нейната страна гласуването в Общото събрание на ООН за внасяната ежегодно от 1992 г. насам кубинска резолюция за отмяна на американската блокада.
Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан също така акцентира върху пагубните последствия за кубинската икономика на вкарването на родината ѝ от Тръмп в списъка на държавите спонсори на тероризма през 2021 г. „Куба никога не е била спонсор на тероризма. Куба е спонсор на мира“ – тези думи на Игнасио Рамоне от откритото му писмо до президента Джо Байдън с настояване за изваждане на Куба от този списък повториха и Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан, и домакинствалата на пресконференцията председателка на УС на СБЖ Снежана Тодорова, която също е подписала писмото на Рамоне до Байдън.
„Чрез антикубинската си блокада САЩ се стремят да създават постоянен недостиг на стоки, да подтикват към отчаяние сред кубинския народ, да подклаждат недоволство, а оттам да провокират и сваляне на правителството. Това винаги е било цел на САЩ, за която те действат с различни средства”, посочи кубинската посланичка. Тя добави, че по време на пандемията от ковид блокадата е възпрепятствала и доставките на ваксини за населението на Куба. Но кубинските учени са успели да произведат самостоятелно пет вида оригинални кубински ваксини и така да осигурят предпазване на кубинския народ от коронавируса. Освентова кубински медицински бригади точно насред пандемията са помагали за справянето с нея и за лечението хора из десетки страни по света, включително и в държави от ЕС като Италия и Андора, разказа Нейно Превъзходителство.
Тя продължи с още подробности за американската блокада, която пречи и на доставките на машини, съоръжения и резервни части за кубинските предприятия, включително за електроцентралите. По тази причина, след претърпяна на 18 октомври т г. авария в една от най-важните електроцентрали в страната, се оказва тежко засегната и цялата електропреносна мрежа на Куба. Денонощният самоотвержен труд на специалистите и техниците успява да възстанови изцяло електроподаването едва на 22 октомври. Това тежко изпитание показва още веднъж колко многопосочен и драматичен е за стратегически отрасли в страната ефектът от американската блокада срещу Куба, посочи посланичката.
Тя разказа и как родината ѝ се е справила с преодоляването на щетите от урагана „Оскар“, предизвикал проливни дъждове и наводнения главно в източните провинции на Острова на свободата, където по време на стихията са дадени 7 човешки жертви.
Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан благодари на българския народ и на многобройни обществени организации, които винаги са поддържали приятелството с Куба и народа ѝ и са изразявали солидарността си под най-различни форми.
Кубинската посланичка също така напомни, че на 14 октомври се навършиха 64 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Куба. През годините се е развило ползотворно двустранно сътрудничество в различни сфери, но то има още много възможности за разширяване.
Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан припомни, че наскоро в България гостува председателят на Академията на науките на Куба д-р Луис Веласкес Перес, взел участие в отбелязването на 155-ата годишнина от основаването на БАН. По време не неговото посещение е договорено България и Куба да подпишат меморандум за засилване на сътрудничеството между двете академии на науките.
Много успешно се развива и българо-кубинското сътрудничество в областта на спорта. Кубински състезатели по борба, спечелили олимпийски и световни титли, редовно тренират в България, в Тетевен, заедно с българските си колеги. Контакти и сътрудничество има и във волейбола и бокса.
В културната област също съществува добро сътрудничество. Една от най-забележимите инициативи е ежегодно провежданият от Асоциацията за приятелство „България-Куба“, в партньорство с кубинското посолство, ученически творчески конкурс „Куба – далечна и близка“.
Интересно културно събитие предстои тази година и в операта на Стара Загора, където на 16 ноември – деня на основаването на Хавана преди точно 505 години – ще бъде представен откъс от известната кубинска сарсуела „Сесилия Валдес“.
В края на пресконференцията си Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан благодари и поименно за укрепването на българо-кубинското сътрудничество на организации като: Асоциацията за приятелство между „България-Куба“, Съюза на българските журналисти, Съюзът на българските писатели, Съюзът на българските художници, Синдиката на българските учители, Сдружението на испаноговорещите журналисти в България и др.