Много медии по света и у нас пишат тези дни, че Русия се възползва от „времевия прозорец” – израз, употребен от Института за изследване на войната (ISW) – преди да започнат да пристигат реалните въоръжения от гласуваната наскоро в Конгреса на САЩ 61-милиардна военна помощ за Украйна. Руските войски бързат сега да напредват по фронтовата линия, поели са инициативата и постигат видими успехи. Доста анализатори предричат и предстоящо по-широко руско настъпление в края на май или през юни. Същевременно ISW успокоява: „Малко вероятно е руските сили да постигнат дълбок пробив с операционно значение в краткосрочен план“.
В понеделник на изненадващо посещение в Киев бе генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който изрази пред домакина си Володимир Зеленски съжаление, че страните членки на Алианса още не са направили нищо конкретно по предложеното от самия Столтенберг в началото на април създаване на общ фонд от 100 милиарда евро за военно подпомагане на Украйна. Около този фонд има много спорове. Бремето за националните бюджети от евентуалното събиране на такава огромна сума силно притеснява много от правителствата. Освен това ред страни смятат, че трябва да им се приспаднат средствата за собствените им въоръжения, които вече са предоставили на Киев.
Междувременно главнокомандващият украинските въоръжени сили Олександър Сирски предупреди още през уикенда, че ситуацията на бойното поле „се влошава”, че Русия „се стреми да поеме стратегическата инициатива и да разкъса фронтовата линия”, възползвайки се от „значително надмощие” в силите и въоръженията.
Друг привличащ медийното внимание момент в последните дни е кампанията на Киев да отказва продължаване на украинските документи на граждани на страната в наборна възраст, живеещи в европейски държави, опитвайки се така да ги върне в родината и да ги принуди към армейска служба – поради очевидния факт от остър недостиг на жива сила. Трагичен резултат от военната месомелачка… Кампанията обаче засега предизвиква по-скоро негативен за Киев ефект.
На свой ред съветникът по националната сигурност в Белия дом Джейк Съливан предупреждава, че дори и след пристигането на новата американска военна помощ е възможно Русия да продължи да печели тактически пробиви на бойното поле.
Тази помощ вероятно ще се забави „един или два месеца”, докато реално стигне до украинските войски на фронта, твърди висш служител по сигурността в Киев, цитиран от в. „Гардиан”. Все пак някои въоръжения, като 155-милиметрови артилерийски снаряди, се очаква да дойдат по-рано. Държавният секретар на САЩ Лойд Остин заяви миналия петък, че ще освободи още отсега около 6 милиарда долара от американската помощ, за да ускори изпращането на ракети „Пейтриът” на Украйна. ISW смята, че с постепенното идване на цялата американска помощ украинските сили ще се стабилизират и ще противостоят успешно на очакваното лятно руско настъпление.
Испанският в. „Ел Диарио” цитира известния американски военен анализатор Роб Лий, който вярва, че американската военна помощ ще подкрепи сериозно украинската отбрана и през тази година, и догодина, но тежък проблем остава недостигът на жива бойна сила. В този контекст очевидно продължава да стои въпросът за пряко ангажиране на натовски военнослужещи във войната в Украйна, който вече пламна силно след предизвикало много полемики и напрежения изказване в такъв дух на френския президент Еманюел Макрон още през февруари. Водещите опасения, естествено, са свързани с нежеланието на държавите от НАТО да влизат в пряк сблъсък с Русия, ако тя ги сметне за ефективно участващи във войната.
През март испанският в. „Ел Паис”, цитиран нашироко и в български медии, стъпи на изявленията на Макрон и писа, че военнослужещи на НАТО вече отдавна се намират в Украйна, но само за да контролират получаването на западното въоръжение, да обучават украинците как се борави с него и да осъществяват разузнавателни операции.
Тези дни на свой ред често коментиращият войната в Украйна Стивън Брайън, бивш заместник-подсекретар на отбраната на САЩ, също се фокусира върху тази тема. Но той написа нещо по-категорично – че именно сега „НАТО започва да разполага бойни части в Украйна”, точно докато „Русия бърза” да постигне своя победа. Тези натовски бойни части си носят собствените униформи и „са съсредоточени предимно в западната част на страната, но в някои случаи са близо до реалните боеве на изток”.
Стивън Брайън пише още:
„Войници от Полша, Франция, Обединеното кралство, Финландия и други страни членки на НАТО пристигат в по-голям брой. Тези войски не са наемници. Те носят знамето на страната си на фланелките си.
Като става дума за наемници, Русия казва, че от тях има над 3100 в Украйна. Това е приблизително същият модел, който САЩ използваха, когато изпращах „съветници“ във Виетнам. Всъщност те бяха специални части на САЩ, които участваха в битките.
НАТО твърди, че това не са бойци, които воюват, а са в Украйна, за да управляват сложна западна техника. Но ако те стрелят по руснаците, единственият правилен начин да се тълкува присъствието им е, че те играят активна роля в стрелбата.
Администрацията на Байдън поне за пред публиката декларира, че се противопоставя на изпращането на войници на НАТО в Украйна. Но истината е, че Байдън може би чака само преизбирането си, за да даде заповед американските войници да се бият в Украйна. Ако Байдън бъде преизбран, ръцете му ще са развързани. Неотдавнашното одобряване на военна помощ от 60 милиарда долара за Украйна сигнализира, че Конгресът ще се съгласи с всичко, което администрацията на Байдън поиска да направи за да „пребори руснаците“.
Върхушката от американската сфера за национална сигурност се опасява от победа на Русия в Украйна. Това би представлявало сериозен неуспех в стратегията за сигурност на Америка и би било удар, дори фатален, за НАТО.
Съобщава се, че руската армия сега е с петнадесет процента по-голяма, отколкото е била преди войната в Украйна. Също така е натрупала много повече опит и руснаците са намерили начини да се справят с американските високотехнологични системи, като заглушаване и подправяне.
Междувременно НАТО остава далеч зад Русия. както с оръжията, така и с бойната сила, и с индустриалната мощ. Освен това запасите от оръжия (в натовските страни – б. пр.) са много ниски, а оборудването, което се предполага, че е за национална отбрана, е изпратено в Украйна, оставяйки местните отбранителни сили необезпечени.
Консенсусното мнение във върхушката на националната сигурност в САЩ е, че Украйна губи войната си с руснаците и потенциално може да бъде изправена пред колапс на своята армия. Вече има съобщения, че някои от най-добрите бригади в украинските въоръжени сили, включително 25-а десантно-щурмова бригада, 67-ма механизирана бригада, която изостави позиции в Часов Яр, 115-а бригада, която отказа да изпълни заповеди, и 47-а механизирана бригада, която поиска ротация след повече от година на фронтовата линия – всички те са отказали да изпълняват заповеди на своите командири. Това са елитни бригади на сухопътните войски, а не части на териториалната отбрана.
Руснаците знаят какво се случва и се прицелват в присъстващи чужди сили, като същевременно смазват украинските бойни части, причинявайки тежки загуби. Според руснаците Украйна вече е загубила почти 500 000 войници във войната и броят на загиналите в битките расте ежедневно. Украйна отчаяно се стреми да намери нови военнослужещи и получава известна помощ от страни, в които се крият украински бежанци в наборна възраст. Литва планира да върне в родината им такива украински мъже. Същото прави и Полша.
Показателен е и доклад за обучението на украински пилоти за F-16. Според някои от западните офицери, които работят с украинците, напредъкът на пилотите дори след едногодишно обучение за управление на F-16 постига твърде млък успех. Езиковите бариери и непознаването на западните системи и бойни тактики забавят процеса на подготовка. Говори се, че когато F-16 най-накрая започнат да пристигат в Украйна това лято, самолетите вероятно ще бъдат управлявани от „пенсионирани“ пилоти от европейските военновъздушни сили.
Планът на НАТО изглежда е да се опита да предотврати бедствието, като запълни празнините в силите на Украйна чрез внос на „съветници“ – в очакване САЩ да ангажират армията си в битката след изборите през ноември. Руснаците знаят това и бързат, за да се опитат да сринат украинската армия, преди Байдън да се върне на поста, ако съумее да го направи.
Ако руснаците успеят, в Европа ще бъде избегната по-голяма война. Ако не, с вкарването на американски сили (в Украйна – б. пр.) Европа ще бъде потопена в Трета световна война”.