Франк Кортада, директор на Oxfam Intermón (Каталуня), в. „Публико”
Тази седмица всички погледи вече са насочени към Световната купа в Катар. Надигат се много гласове, сочещи нарушения на човешките права в страната домакин на футболното първенство. COP27 и безплодните преговори в Египет за спасяване на планетата изглеждат много далеч.
Гражданското общество и страните от Глобалния юг явно са уморени от политическо бездействие и малкото осезаеми постижения в преговорите в Шарм Ел Шейх. Имаме много доказателства, за да знаем, че сме изправени пред екзистенциално предизвикателство за човечеството и времето ни изтича. Пожари, наводнения, тропически циклони, суши, покачване на морското равнище, настъпление на пустините и повече от 90 000 научни изследвания и анализи по темата.
Знаем, че ситуацията далеч не се подобрява, а ще се влошава. Климатичните бедствия вече са се утроили през последните 30 години и са връхлетели над 25 милиона души, принудени всяка година да напуснат домовете си. И това число ще се умножи десетократно през следващите десетилетия. Само през последните шест години екстремният глад, най-жестокото лице на изменението на климата, се е удвоил в държави като Сомалия, Нигер или Гватемала – бедни страни, силно засегнати от все по-ожесточени и повтарящи се климатични явления.
Адът, за който говори генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, не е метафора. Това е сърцераздирателна реалност, която вече убива хиляди хора всеки ден: почти 70 милиона в Сахел и Африканския рог са на ръба на глада след четири поредни години суша. В Пакистан 33 милиона са пряко засегнати от наводненията, които потопиха една трета от страната.
И все пак, въпреки мащаба и неотложността на ситуацията, още една година, още една среща на върха за климата отминават без промяна. Отново проличава как липсата на решителност у правителствата и големите корпорации обрича планетата на глобално затопляне, много по-високо от червената линия от 1,5 ºC.
Държавните глави, лидерите и изпълнителните директори не могат да продължат да избягват отговорностите си, криейки се зад празни ангажименти, хлабава правна рамка, непрецизирани срокове и плакнейки имиджа си с кампании за „зелено измиване”. Доверието в тях виси на косъм: липсва им трансформираща визия, ангажираност и чувство за неотложност. А ни е остро необходима колективна отговорност, за да намалим драстично нашите емисии – в противен случай последствията ще бъдат необратими.
Но както не всички хора замърсяват еднакво, така и не всички ще страдаме в еднаква степен от драматичните последици от повишаването на температурата на планетата. Икономиките на Г-20 генерират повече от 75% от общите емисии. Онези, които сме част от тази група, сме длъжни да ги намалим най-много.
А какво да кажем за върха, за милиардерите, за онзи 1% от хората, които отделят повече CO2 в атмосферата, отколкото 50% от най-бедното население на планетата? С техния начин на живот, частни самолети, имения, яхти и инвестиции, те замърсяват милион пъти повече от всеки друг. Тези няколко милиардери натрупват „емисии, получени от инвестиции“ в изкопаеми горива или цимент, равни на общия въглероден отпечатък на страни като Франция, Египет или Аржентина. Тяхната алчност и ненаситност ни водят към пропаст.
В противоположната крайност са най-бедните общности и държави. 54-те страни на африканския континент генерират едва 4% от глобалните емисии, тихоокеанските острови – 0,01%. Най-бедните страни са тези, които понасят основната тежест и изпитват тежестта на тази криза непропорционално. Те са удавени в спирала от публичен дълг и без необходимите ресурси за изпълнение на планове за адаптиране към промените в климата и за смекчаване на последиците от онова, което идва. Поради тази причина страните от Глобалния юг изискват предишните ангажименти да бъдат изпълнени и 100 000 милиона, обещани през 2009 г., да бъдат изплатени. Към днешна дата организацията Oxfam изчислява, че само една трета от средствата е осигурена и мобилизирана. По-голямата част са под формата на заеми..
Освен това е необходимо спешно да се създаде допълнителен компенсационен фонд за милионните „загуби и щети“, които вече търпят най-бедните общества. Богатите страни, които са и исторически отговорни за емисиите – САЩ, Канада, Обединеното кралство, Австралия или ЕС, не блокират открито предложението, но бавят топката, докато бедните настояват да напуснат Египет с договорен финансов механизъм и дефиниран план за 2024 г. Генерирането на този фонд е възможно, единствено ако се гарантира, че всеки, който замърсява, плаща. Само през 2021 г. 25 от големите петролни и газови компании са реализирали 205 милиарда долара печалба. Един извънреден данък върху тези огромни печалби, както и данъци върху замърсяващите околната среда инвестиции на свръхбогатите, биха събрали достатъчно ресурси.
Преди двадесет години Мураками написа: „Затварянето на очите ви няма да промени нищо. Нищо няма да изчезне, просто защото не виждате какво се случва. Всъщност нещата ще бъдат още по-лоши следващия път, когато ги отворите.“ Добре би било нашите управляващи да приложат тази максима и да се заемат с проблема. Вслушайте се в гласа на тези, които страдат. Обърнете гръб на замазването на проблемите и вместо това се фокусирайте върху стесняването на тези зейнали пропасти на неравенството. Изградете реални преобразуващи решения и оставете в миналото ненаситния икономически модел, който преследва неограничен икономически растеж за малцина с цената на потисничество на мнозинството, липса на права и унищожаване на екосистеми. Бъдещето ни като общество зависи от това.
About The Author
