Какво може един частен инвеститор, което една държава да не може? Отговорът е: нищо. Буквално всичко, което може да направи една частна компания, го може и една добре организирана държава. Всъщност, както става ясно при всяка по-сериозна криза, не частните фирми спасяват държавите, а обратното. Това доста ясно отговаря на въпроса кой какво може и какво не може.
На фона на този опит, както и на този, който вече софиянци имат с концесията на “Софийска вода”, трудно обяснимо е желанието на Столична община и служебното правителство да открият процедура по скрита приватизация на софийската “Топлофикация”. Чували сме многократно през годините как държавата била “лош стопанин”. Държавата не може да бъде стопанин, защото държавата не е човек. Лошите стопани си имат ЕГН-та. И ако държавата е толкова лош стопанин, как да си обясним постоянния наплив от желаещи да я управляват?
Проблем и решение
Проблемът в най-общи линии е цената на природния газ. Топлофикация консумира ⅓ от природния газ в България. Заради рязко нарасналите цени общинското досега дружество затъна дори в по-големи дългове, отколкото имаше в мирно време. Проблем безспорно има, но точно тук се намесват “лошите стопани”. Геополитическата обстановка не се вълнува особено от проблемите на София, но не можем да не се отчете, че редица властимащи на местно и национално ниво, от различни партии, дадоха своя принос за създалата се ситуация. Това са лошите стопани и те си конкретни имат имена. Няма защо да се крият зад абстрактното “държавата”.
Проблемът е сравнително ясен, решението – не чак толкова. Според общината и според самата Топлофикация единствения начин е предприятието да бъде модернизирано. Дотук добре – факт е, че системата е стара и строена по съвсем друго време и за други условия.
Как обаче отговорните фактори са решили да извършат тази модернизация? По най-лошия възможен начин – с привличането на частен инвеститор. Всичко започва още през 2019 г. В интервю за в. “24 часа” изпълнителният директор на “Топлофикация” ЕАД казва дословно:
“Първите стъпки бяха направени още през 2019 г, когато СОС възложи на „Топлофикация София“ избора на консултант, който да изработи плана за модернизация на дружеството, както и следващата стъпка – избор на стратегически инвеститор. През май 2021 г. Агенцията за търговия и развитие на САЩ (USTDA) отпусна на Столичната община безвъзмездна финансова помощ в размер на 921 554 долара за изработването на цялостен план за оптимизация и модернизация на мощностите и управлението на „Топлофикация София“ ЕАД. Екип от финансови и правни експерти и инженери, под ръководството на водеща в световен мащаб инженерна компания, разработи плана за който говорим в момента. “
“Медиапул” на свой ред отразява срещата между председателят на общинския съвет Георги Георгиев (ГЕРБ) и енергийния министър Росен Христов. От дописката разбираме още подробности за плана. Става ясно, че целта е да се намери външна компания, която “да инвестира в изграждането на нови мощности за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, а срещу това да управлява „Топлофикация“ 35 години.”
В интервю пред БНТ пък кметът Фандъкова твърди, че “Топлофикация” е “обречена на загуба” и се намира в “регулаторен капан”.
И тук възниква въпросът – ако “Топлофикация” е обречена на загуба, защо му е на който и да е инвеститор да си вкарва такъв автогол? И то за срок от 35 години!?
Единственият отговор, който политиците могат да ви дадат, е за “лошия стопанин” и че ако дадем на частна фирма да управлява “Топлофикация”, всичко ще се оправи. Да, не бъркате – това са същите хора, които получават заплати от нашите данъци, за да не бъдат лоши стопани и да не се налага да разчитаме на частни фирми. Още повече, че София вече има опита с френската компания “Веолия” като концесионер на “Софийска вода”. Същата фирма, която беше изгонена дори от “родния” Париж… Всички много добре виждаме какво се случва със “Софийска вода” – безброй нарушения през годините, като за едно от тях компанията дори получи глоба от КЗК за почти 5 милиона лева.
Е, честито, софиянци – след успеха със “Софийска вода”, сега “Веолия” е кандидат и за “Топлофикация”. Заедно с не кой да е, а “Контур глобал” – прочули се като “американските ТЕЦ-ове”, т.е. Марица Изток 1 и 3. Изключително неизгоден договор, подписан от правителството на Иван Костов, който и досега струва скъпо на българското общество, а председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев направо използва думата “грабеж” в оценката си за това, което се случва.
“Този път ще е различно”. Да, ама не
Айнщайн има един известен афоризъм: “Лудост – това е да правиш едно и също и да очакваш различни резултати”. Въпреки, че всеки клинично здрав психически човек би си направил изводите от предишните авантюри с външни инвеститори, изглежда политическата класа в България е твърдо решена да продължава да прави същите неадекватни действия и да се надява на различен резултат, като по този начин поставя себе си изцяло в горната дефиниция. За това говори пълното единодушие между столичния Общински съвет и служебното правителство.
Не е съвсем ясно кое точно очакват да се случи по различен начин българските политици, но е ясно, че една такава процедура не е в интерес на гражданите. Напротив, гарантирано е, че това е най-лесното решение за политиците (защото ги освобождава от отговорност да свършат това, за което сме ги избрали), но в същото време е най-лошото за гражданите.
На първо място, всяка компания работи с цел формиране на печалба. Ако Фандъкова е права и Топлофикация е обречена на загуба, как ще се постигне печалбата на въпросната компания?
Отговор намираме в интервюто на Александър Александров, изпълнителен директор на „Топлофикация София“, пред “24 часа”:
“С приходите от продажбата на електрическа енергия на свободния пазар ще може да субсидираме цената на топлинната енергия, което ще даде сигурност на нашите клиенти, а от друга страна ще създаде паритет на приходите за дружеството от регулирания и свободния пазар.”
Големият въпрос, който изглежда никой не иска да зададе, е: толкова ли е бедна държавата ни, че се налага дори за толкова важно предприятие като Топлофикация да се търсят чужди капитали? Още повече, че необходимата инвестиция от 800 млн. е значително по-малка от годишния бюджет на София. Прибавете към това, че институции като Столична община имат възможност да получат кредит при значително по-изгодни условия от една частна фирма (поради по-ниския риск) и много бързо става ясно, че модернизацията може да бъде извършена изцяло със собствени средства. Стига политическата ни класа да имаше смелостта да си извади главата от пясъка. Нещо повече – вместо да се налага 35 години да осигуряваме печалба на акционерите на “Веолия” или която да е друга компания, тези пари могат да остават в общинската и/или държавната хазна и да се ползват за решаване на многото други проблеми, които имаме. Хората с акции в големи мултинационални компании по правило не са социално слаби, че да се налага и ние да им осигуряваме приходи.
По въпроса с “регулаторния капан” също възниква един парещ контравъпрос към г-жа Фандъкова и нейните съпартийци – след като над 10 години ГЕРБ имаха пълната власт и в София, и в държавата, защо не са направили нищо по въпроса? Ще се промени ли нещо в регулациите, така че да позволи на частната компания да действа по различен начин от досегашния и ако да – защо това не беше направено по-рано?
Приватизация? Не, ама да
Другата заблуда, която политическата класа се опитва да наложи на обществото, е по въпроса със собствеността. От ГЕРБ настояват, че собствеността трябва да остане публична и твърдят, че няма да има приватизация. В същото време от изявленията на служебния министър на енергетиката става ясно, че държавата ще търси “златна акция”, т.е. ще се създаде общо дружество. Това ВЕЧЕ е приватизация, драги политици! Така работи формата “публично-частно партньорство”. Няма нужда да се приватизира изцяло съответния актив, достатъчно е да се приватизира печалбата от него. Де юре това не е приватизация. Но де факто е. А точно натам ни водят нашите управници. Всъщност, при рискови инвестиции като тази, дори е по-добре собствеността да остане публична – така при сериозни проблеми инвеститорът може да се измъкне от ситуацията, като сметката ще я плати отново данъкоплатецът. А как СО защитава публичния интерес – достатъчно е да погледнем друг такъв случай, с къпалнята “Мария Луиза”. Там по абсолютно същата схема – с общо дружество – една от забележителностите на София попадна в ръцете на Румен Гайтански-Вълка. Така че каквото и да твърдят политиците, това е класическата схема за постепенна/скрита приватизация – накрая обществото е поставено пред свършен факт и няма възможност да протестира далаверата. При настоящото положение в прокуратурата можем да направим обосновано предположение, че на нея също няма да може да се разчита за защита на обществения интерес и наказания за виновните.
Не на последно място, трябва да се има предвид, че България е страна по Енергийната харта. Този договор дава възможност на различни инвеститори да търсят компенсации чрез арбитражен съд за пропуснати ползи, без значение дали има такива или не. България вече има опит с арбитражите – бяхме осъдени от “Росатом” да заплатим над 1 милиард лева за развалената сделка с руските реактори. В този случай поне получихме реактори (наш проблем си е, че не ги използваме). Но арбитражната система позволява огромни обезщетения, без осъдената страна да получи нищо насреща. По време на кампанията за местен референдум за прекратяване на концесията на “Софийска вода” неофициално от общината бяха споделили, че развалянето на концесията може да струва също около милиард лева – това ще са неустойките и присъдените обезщетения при едно арбитражно дело срещу България. Това бе изтъквано като аргумент от общинарите за липсата на действия, въпреки че едва ли за някой е тайна, че основания за такива има в изобилие. Според сегашния план се разчита на когенерацията и скъпия свободен пазар на електричество, за да се компенсират загубите от отоплението. Кой може да гарантира, че в рамките на 35 години маржовете на печалба ще останат същите? Ще поеме ли някой отговорност, ако България се окаже осъдена? Потенциалните негативни ефекти са толкова много, че дори не могат да бъдат предвидени всички. Една фирма задължително трябва да е на печалба. За държавата няма такъв императив. Иначе трябва да затворим детските градини, училищата, пожарната и още много други придобивки на цивилизацията – тяхната роля не е да осигуряват нечия печалба, а да са в услуга на гражданите.
След всичко това, отново се връщаме към Айнщайн – колко пъти трябва да настъпим мотиката, за да светне лампичката на здравия разум? Разбунтувайте се сега, след няколко месеца може да е късно.
About The Author
