През следващите няколко дни британският вътрешен министър Прити Пател ще вземе най-важното решение по отношение на свободата на словото в близката история. Тя трябва да реши дали да се съобрази с искането на САЩ за екстрадиране на Джулиан Асанж по обвинения в шпионаж.
Последиците за Асанж ще бъдат ужасни. След като се озове в САЩ, той почти сигурно ще бъде изпратен в затвор с максимална сигурност до края на живота си. Той ще умре в затвора.
Въздействието върху британската журналистика също ще бъде огромно. Ще стане смъртоносно опасно да се обработват, камо ли да се публикуват, документи от американски правителствени източници. Репортерите, които го правят, и техните редактори, рискуват да ги сполети същата съдба като Асанж и да бъдат екстрадирани, а след това и лишени от свобода до живот.
Поради тази причина Даниел Елсбърг, 91-годишният американски информатор, преследван за ролята си в разкритията на „Документите на Пентагона“, които разкриват тайните бомбардировки на Лаос и Камбоджа и по този начин спомагат за края на войната във Виетнам, даде красноречиви показания в защита на Асанж.
Преди две години по време на изслушването за екстрадиция той заяви, че чувства „силна идентификация“ с Асанж, и добави, че разкритията му са сред най-важните в историята на САЩ.
Властта в САЩ не е съгласна с това. Тя твърди, че Асанж на практика е бил шпионин, а не репортер, и трябва да бъде наказан по съответния начин.
Донякъде тази позиция е разбираема. Асанж беше всичко друго, но не и обикновен журналист. Дълбоките му познания за компютрите и за това как те могат да бъдат хакнати, го отличаваха от професионално неубедителните висшисти, които обикновено се издигат във вестниците.
Като истинска рожба на ерата на интернет, през 2006 г. той помага за основаването на “Уикилийкс” – организация, специализирана в получаването и публикуването на класифицирани или секретни документи, което вбесява правителствата и корпорациите по света.
Сблъсъкът със САЩ дойде през 2010 г., когато (в сътрудничество с „Гардиън“, „Дер Шпигел“, „Льо Монд“, „Ню Йорк Таймс“ и други международни новинарски организации) „Уикилийкс“ сключи едно от най-големите партньорства на съвременната епоха в която и да е област. Организацията започна да публикува документи, предоставени от анализатора на разузнаването на американската армия Челси Манинг.
Заедно с Манинг „Уикилийкс“ са отговорни за поредица от първокласни разкрития, за каквито всеки уважаващ себе си репортер мечтае. И тези разкрития не бяха от рода на обичайните слухове и коментари, които съставляват ежедневната храна на повечето журналисти. Те бяха от огромно световно значение и промениха разбирането ни за войната в Ирак и „войната срещу тероризма“.
Един от хилядите примери е публикуваният от Уикилийкс видеозапис, в който се вижда как войници от американски хеликоптер се смеят, докато стрелят и убиват невъоръжени цивилни в Ирак – включително фотограф на Ройтерс и неговия асистент. (Армията на САЩ отказа да накаже извършителите.)
За огромно неудобство на САЩ „Уикилийкс“ разкри, че общият брой на цивилните жертви в Ирак е 66 000 – много повече, отколкото САЩ бяха признали.
„Уикилийкс“ хвърли нова ужасяваща светлина върху малтретирането на мюсюлманските затворници в Гуантанамо, включително разкритието, че 150 невинни хора са били държани в продължение на години без обвинение.
Клайв Стафорд Смит, тогавашен председател на благотворителната организация за защита на човешките права Reprieve, който представляваше 84 затворници от Гуантанамо, изрази благодарност за начина, по който “Уикилийкс” му е помогнал да установи, че обвиненията срещу клиентите му са били изфабрикувани.
Лесно е да се разбере защо САЩ започнаха наказателно разследване. След това събитията придобиха неочакван обрат през ноември 2010 г., когато Швеция издаде заповед за арест на Асанж след обвинения в сексуално насилие. Асанж отказа да отиде в Швеция, очевидно с мотива, че това е претекст за екстрадирането му в САЩ, и се укри в еквадорското посолство в Лондон. Швеция така и не повдигна обвинение срещу Асанж и прекрати разследването си през 2019 г.
Тази година беше изпълнена със събития в историята на Асанж. Еквадор го изгони от посолството и той беше арестуван за нарушаване на условията за освобождаване под гаранция: през последните три години той се намира в затвора Белмарш. Междувременно САЩ го преследват, използвайки същия Закон за шпионажа от 1917 г., по който Елсбърг беше безуспешно преследван. Защитата на Асанж, водена от адвоката Гарет Пиърс и Едуард Фицджералд, твърди, че единственото му престъпление е разследващата журналистика.
Те посочват, че Асанж е обвиняван за действия като защита на източниците, които са основна журналистическа практика. САЩ твърдят, че „Асанж и Манинг са предприели мерки, за да скрият Манинг като източник на разкриването на класифицирани документи“. Всеки журналист, който не е взел тази елементарна предпазна мярка, когато му е предоставена информация от източник, би бил уволнен.
САЩ заявяват, че Асанж „активно е насърчавал Манинг“ да предостави информацията. Колко позорно! Нищо чудно, че Кенет Рот, изпълнителният директор на Хюман Райтс Уоч, предупреждава: „Опасно е да се предполага, че тези действия са по някакъв начин престъпни, а не стъпки, които рутинно се предприемат от разследващи журналисти, които общуват с поверителни източници, за да получат класифицирана информация от обществено значение.“
Въпреки всичко това няма причина да се предполага, че Пател ще се притече на помощ на Асанж – макар че може да има още правни начини да се противодейства на екстрадицията.
Дори ако Пател вече не беше на път да спечели рекорда за най-репресивен министър на вътрешните работи в съвременната история, правителството на Джонсън, което вече е в немилост пред Джо Байдън, няма никакъв стимул да се отчуждава още повече от американския президент.
Ако и когато Асанж бъде качен на самолета за САЩ, разследващата журналистика ще понесе траен и смъртоносен удар.
А на военнопрестъпниците не само в САЩ, но и във всички страни по света ще бъде изпратено посланието, че могат да извършват престъпленията си безнаказано.
About The Author
