Катарина Пистор, socialeurope.eu
Докато руските танкове се бият в Украйна по заповед на авторитарен президент, си струва да отбележим, че украинците не са единствените, които жадуват за демокрация. Руснаците също излязоха по улиците – с голям личен риск – за да протестират срещу скандалния акт на агресия на Владимир Путин. Но те водят трудна битка в страна, която никога не е получила шанс да стане демократична.
Когато имаше такава възможност, тя беше провалена не от Путин и неговото клептократично обкръжение, а от Запада. След разпадането на Съветския съюз преди 30 години американските икономически съветници убедиха руските лидери да се съсредоточат върху икономическите реформи и да оставят демокрацията на заден план – където Путин лесно би могъл да я задуши, когато дойде моментът.
Това не е тривиална историческа условност. Ако Русия беше станала демократична държава, нямаше да има нужда да се говори за Организацията на Северноатлантическия договор и нейното разширяване на изток, нямаше да има инвазия в Украйна и нямаше да се водят дебати за това дали Западът дължи на руската цивилизация по-голямо уважение. (Като германка се отдръпвам от последното предположение, което има ясен отзвук от Адолф Хитлер и самопровъзгласеното му лидерство над „цивилизацията“).
Извънредни правомощия
Нека припомним последователността на събитията. През ноември 1991 г. Върховният съвет на Русия (парламентът) даде на тогавашния руски президент Борис Елцин извънредни правомощия и 13-месечен мандат за започване на реформи. След това, през декември 1991 г., Съветският съюз беше официално разпуснат с Беловежките споразумения, с които беше създадена Общността на независимите държави. Русия, Беларус и Украйна декларираха, че зачитат независимостта си.
Заобиколен от малка група руски реформатори и западни съветници, Елцин използва този уникален исторически момент, за да стартира безпрецедентна програма за икономическа „шокова терапия„. Цените бяха либерализирани, границите отворени, започна бърза приватизация – всичко това с президентски указ.
Никой от обкръжението на Елцин не си направи труда да попита дали това е желанието на руските граждани. И никой не се замисли, че руснаците може би искат първо да имат възможност да изградят здрава конституционна основа на страната си или да изразят чрез избори предпочитанията си за това кой да ги управлява.
Реформаторите и техните западни съветници просто решиха – и след това настояваха – че пазарните реформи трябва да предшестват конституционните реформи. Демократичните тънкости биха забавили или дори подкопали създаването на икономическа политика. Само ако се действа бързо, като се отреже опашката на кучето с един удар на брадвата, Русия ще може да тръгне по пътя на икономическия просперитет, а комунистите ще бъдат държани завинаги извън властта. С радикални пазарни реформи руският народ ще види осезаема печалба и автоматично ще се влюби в демокрацията.
Невиждано бедствие
Това не се случи. Президентството на Елцин се оказа истинска катастрофа – икономическа, социална, законова и политическа. Преструктурирането на централно планираната икономика от съветски тип само за 13 месеца се оказа невъзможно. Либерализацията на цените и търговията сама по себе си не доведе до създаване на пазари. За това бяха необходими законови институции, но нямаше време за създаването им.
Да, крайният недостиг изчезна и навсякъде се появиха улични пазари. Но това е далеч от създаването на пазарите, необходими за улесняване на разпределението на ресурсите, на които разчитат предприятията и домакинствата.
Освен това шоковата терапия предизвика толкова тежки и внезапни социални и икономически сътресения, че настрои обществото срещу реформите и реформаторите. Върховният съвет отказа да разшири извънредните правомощия на Елцин и това, което се случва след това, подготви почвата за възхода на авторитарния президентски режим в Русия.
Елцин и неговите съюзници отказаха да се предадат. Те обявиха съществуващата конституция от 1977 г. за нелегитимна и Елцин започна да поема властта едностранно, като призова за провеждане на референдум, който да узакони този ход. Но Конституционният съд и парламентът отказаха да отстъпят и се стигна до дълбока политическа криза. В крайна сметка противопоставянето беше разрешено с помощта на танкове, които Елцин прати срещу руския парламент през октомври 1993 г., при което загинаха 147 души.
Безспорно много депутати бяха противници на Елцин и неговия екип и може би искаха да върнат времето назад. Но именно Елцин създаде нов опасен прецедент за това как ще се решават споровете за бъдещето на страната. Танковете, а не гласовете, щяха да решават. И Елцин и екипът му не спряха дотук. Те прокараха и конституция, която утвърждаваше силен президент със силни правомощия за издаване на укази и налагане на вето и без сериозни механизми за контрол и балансиране.
Пожелателно мислене
Все още си спомням един отварящ очите разговор, който аз, изучаваща руските реформи по онова време, проведох с Дмитрий Василиев, високопоставен член на приватизационния екип на Елцин. Когато изтъкнах недостатъците на проекта за конституция, той каза, че просто ще го поправят, ако на власт дойде неподходящ човек. Разбира се, те никога не го направиха – нито пък можеха да го направят. Изявлението на Василиев напълно олицетворяваше начина, по който икономическите реформатори мислеха за конституционната демокрация.
През декември 1993 г. новата конституция бе приета на референдум, който се проведе заедно с изборите за нов парламент. Кандидатите на Елцин претърпяха зашеметяващо поражение, но с осигурените нови конституционни правомощия на президента икономическите реформи продължиха. Елцин е „преизбран“ през 1996 г. чрез манипулиран процес, планиран в Давос и организиран от новоизлюпените руски олигарси. Три години по-късно Елцин прави Путин министър-председател и го помаза за свой наследник.
Демократизацията на Русия може би винаги е била далечна перспектива, като се има предвид историята на централизираната власт в страната. Но си струваше да се опита. Зле обмисленото поставяне на икономическите цели над демократичните процеси е поука и за други страни. Избирайки капитализма пред демокрацията за основа на света след Студената война, Западът застраши стабилността, просперитета и, както виждаме сега отново в Украйна, мира и демокрацията – и то не само в Източна Европа.
*Катарина Пистор е професор по сравнително право в Юридическия факултет на Колумбийския университет. Тя е автор на книгата “Кодексът на капитала: Как законът създава богатство и неравенство”.
About The Author
