Софийския университет „Св. Климент Охридски“ прекрати договора с проф. Михаил Мирчев в резултат на проверка на Етичната комисия към университета, съобщиха от пресцентъра на СУ.
Етичната комисия беше сезирана след писмо на студенти, обединени в Студентското общество за равенство, които обърнаха внимание на недопустими антиромски, антитурски, антибежански, антисемитски и откровено расистки елементи от лекциите на Мирчев.
„Въз основа на установеното от Етичната комисия и всички събрани материали ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков прецени, че е налице достатъчно основание да прекрати гражданския договор на проф. Мирчев“, посочват от Софийския резултат.
Етичната комисия към СУ е извършила своя собствена проверка на лекциите, като установява, че в тях е налице „генерализация, стереотипизация и едностранчивост в изложението по отношение на отделните етнически групи“, които „подсилени с внушения за враждебност и агресивност биха могли да затвърдят предразсъдъци и да водят до формиране на нагласи за дискриминационно отношение“.
Комисията обаче отхвърля твърденията на авторите на сигнала, че в своите лекции Мирчев „разгръща крайно десни и фашистки теории“, нито че същите са „изпълнени с ксенофобско и антисемитско съдържание“, като според СУ това са „крайни квалификации и преувеличения“.
Въпреки това, комисията приема част от аргументите в писмото и счита, че има достатъчно основания договорът с Мирчев да бъде прекратен.
Пълен текст на съобщението на Софийския университет във връзка с освобождаването на Михаил Мирчев:
„На 11 ноември 2020 г. Студентското общество за равенство се обърна към ректора на Софийския университет със сигнал относно „тежките квалификации и реч на омразата на расова и етническа основа в лекциите на проф. М. Мирчев в курса „Социална работа с ЕТНО групи“, който той води като хоноруван преподавател във Факултета по науки за образованието и изкуствата. Писмото беше изпратено и до широк кръг адресати и до медиите.
През следващите дни в Университета се получиха множество писма в подкрепа на исканията от сигнала, както и писма в защита на проф. Мирчев, които отричаха в лекциите, качени в youtube, да се съдържат език на омразата, дискриминация и расизъм, а още по-малко нацизъм и фашизъм.
Ректорът сезира Етичната комисия с молба да провери твърденията в писмото за нарушение на Етичния кодекс на Софийския университет. Етичната комисия даде възможност на проф. Михаил Мирчев и на студентите да вземат отношение към повдигнатите в писмото обвинения. Със свое писмо от 30.11.2020 г. проф. Михаил Мирчев отхвърля обвиненията, съдържащи се в сигнала, отрича лекциите му да съдържат расистко, ксенофобско и антисемитско съдържание и подчертава, че акцентира на културната специфика, на особения манталитет и емоционална реактивност, на поведенчески стереотипи, на специфични форми на само-стигматизиране и др., което е нужно за добрата практическа дейност на социалните работници на терен. Според него става дума единствено и само за формули на приобщаване, за стимулиране на процеси на акултуриране към българската социална и нормативна среда.
Проф. Мирчев посочва примери за расистки твърдения, които според сигнала отразяват неговото мнение, докато всъщност в лекциите се вижда, че подобни крайни твърдения са провокация, която той самият опровергава. Така например по повод на посочената в сигнала реплика, че трябва диктатурка, за да се оправят циганите, проф. Мирчев привежда продължението на лекцията, в която той опонира на репликата на една от студентките и обяснява, че такъв диктаторски обществен модел е неприложим в европейските общества с демократична политическа ориентация.
Друг пример за провокативна реплика, която не отразява мнението на преподавателя и впоследствие се опровергава, е заглавието „Ще умира ли българската нация? България възможно ли е да стане „еврейска държава“? Ако те, под 1%, владеят държавата и капитала, медиите и изкуството“. От обсъждането в лекцията става ясно, че целта на това твърдение не е насаждане на антисемитизъм, а че чрез неговата абсурдност лекторът цели да покаже, че страховете, че с увеличаването на процента на представителите на други етноси българската нация ще загине, са несъстоятелни. Дадени са примери с други страни, където нарастването на мигрантите и малцинствата и намаляването на мнозинството не е довело до това държавата да престане да бъде английска, еврейска или френска. Изводът е, че „не трябва да правим такива елементарни, катастрофични съждения – намалява процентът, губим си държавата, намалява процентът, загиваме като нация“. Конкретно по опасението че „България ще стане еврейска държава, ако евреите в България почнат да командват – със съзнанието, че една малка общност е превзела цялото общество“ коментарът на проф. Мирчев е „Много са сложни нещата и не трябва да правим прибързани, особено катастрофични… не трябва да правим елементарни изводи“.
В заключение проф. Мирчев отбелязва, че обвиненията срещу него се опитват „под знамената на свободата и социалното равенство да ограничават публичния и университетския диалог по ключови обществени проблеми, по щекотливи теми и обществени рискове – чрез табуиране на термини, чрез забраняване на публичното използване на съответни статистически данни и профили“.
В становището си по случая Етичната комисия изразява мнение, че в писмото на Студентското общество за равенство са налице както основателни твърдения, така и крайни квалификации и преувеличения. Етичната комисия не приема твърденията на Студентското общество, че в своите лекции проф. Мирчев „разгръща крайно десни и фашистки теории“, нито че същите са „изпълнени с ксенофобско и антисемитско съдържание“.
Етичната комисия смята за некоректно вметнатото в сигнала твърдение за „зачестили случаи на преподаватели, защитаващи расистки, фашистки и антисемитски псевдонаучни тези“ и посочва, че през последните четири години, откакто е създадена Комисията, до нея не са подавани такива сигнали.
Според Комисията установените от проверката нарушения на проф. Мирчев се свеждат до генерализацията, стереотипизацията и едностранчивостта в изложението по отношение на отделните етнически групи. Подсилени с внушения за враждебност и агресивност, те биха могли да затвърдят предразсъдъци и да водят до формиране на нагласи за дискриминационно отношение.
В лекциите са изказани твърдения, които не са подкрепени с реални данни и не се позовават на достоверни източници и статистически анализи, както и не са прецизно дефинирани основни понятия като „общност“, „национално малцинство“, „колективни права“, „диаспора“, в разрез с критериите за научна точност в преподаването. Използвани са негативни стереотипи и клишета от всекидневната реч, както и генерализации, при които въз основа на негативни примери се правят изводи за общността като цяло.
Комисията посочва като пример описанието на поведението на ромите във Втора лекция, при което е налице стереотипизация и генерализиране. Не са приведени конкретни доказателства за „колективни права“ на ромите, не са представени алтернативни гледни точки, а фокусът е върху негативното и обидно послание, внушаващо, че всички роми имат поведение на правонарушители.
В частта от Втора лекция, отнасяща се до бежанците, проф. Мирчев дава характеристики, без да посочва на какви източници се основат те, нито какъв научен инструментариум използва, за да стигне до направените от него изводи. Липсва какъвто и да е доказателствен материал за определения като „агресивни“, „нежелаещи да се интегрират“ и др., които той отнася без каквито и да е уговорки към всички бежанци и мигранти, които споменава в лекцията.
В Трета лекция лекторът отново обобщава, че „в ниските си части“ ромската общност „често пъти“ е „агресивна“. И в този случай не се привежда доказателствен материал за тази „агресивност“. И в тази лекция подходът на проф. Мирчев към бежанците е свързан с това да дава оценки като цяло, без позоваване на каквито и да е данни.
В обобщение Комисията посочва, че в Етичния кодекс на Софийския университет намират израз ценностите, около които академичната ни общност е обединена. Посочени са и границите на академичната свобода, която като всяка друга свобода не е неограничена свобода и е свързана с голяма отговорност – както за изследователската и образователната дейност в Университета, така и пред обществото.
В университетска среда е налице специфична отговорност на преподавателя, неотменно свързана с академичната свобода в преподаването. В това отношение Комисията констатира нарушение на чл. 2 от Етичния кодекс, който се отнася до интелектуалната честност в научната дейност, както и на чл. 5 за академичната отговорност в професионалното поведение, която изисква точност и надеждност.
Според Комисията в основата на социалната работа стои ясен етичен ангажимент за приобщаване на конкретни индивиди и групи, които в едно или повече отношения биха могли да бъдат уязвими, и предполага усилия за изграждане на връзки на доверие, емпатия, готовност за разбиране и толерантност.
Във връзка с негативните стереотипи и клишета по отношение на етнически групи, възприети като обидни и унизяващи, както и с генерализациите, при които не са зачетени индивидуални различия и които, ако не са подкрепени с достоверни данни, са несправедливи, Комисията смята, че е налице нарушение на чл. 3 и на чл. 4 от Етичния кодекс.
Според чл. 3 „Отношенията в академичната общност се основават на уважение към всяка човешка личност, независимо от нейната актуална позиция, опит и перспективи. В академичната общност са недопустими отношения на зависимост, принуда и дискриминация въз основа на етнически, полови, религиозни, политически и други признаци.“
Съгласно чл. 4 „Всеки учен разполага със свобода на мисълта и изразяването и е свободен да избира методите, чрез които да решава научните задачи в съгласие с установените етични стандарти, като не нарушава чуждото достойнство или лично пространство. Свободата да се учи, преподава и изследва трябва да се упражнява с оглед на благото на обществото, където този труд намира приложение и признание. Всеки учен е свободен да обсъжда открито идеи, да участва в дебати и изразява критични позиции, като се стреми тези позиции да бъдат разгласени и обосновани и се придържа към точност при излагането на различни гледни точки. Академичната свобода се упражнява при зачитането на разнообразието и мнението на другия – основен белег на академичната толерантност.“
Въз основа на установеното от Етичната комисия и всички събрани материали ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков прецени, че е налице достатъчно основание да прекрати гражданския договор на проф. Мирчев.
Софийският университет винаги е бил водеща сила в защита на демократичните и либералните ценности. Той е в постоянно партньорство с ромски и еврейски организации, организатор е на съвместни събития, като отдаването на почит на жертвите на Световния ден на Холокоста, предлага програми, посветени на жените и половете, на интеграцията на малцинствата и на хората със специални потребности, откри единствената специалност „Хебраистика“ в страната и др.
На 18 ноември Общото събрание – върховният колективен орган за управление на Университета, със своя декларация преутвърди ангажимента на Софийския университет към традициите на взаимното уважение и разбирателство и решително осъди всички послания, които с претенцията да бъдат академични, омаловажават други начини на живот и култури, или под друга форма подриват ценностите на равноправието.“
About The Author
