Свещеното за цялата левица и за всички демократи в Гърция традиционно шествие, което всяка година се провежда в центъра на Атина в памет на жертвите на студентския бунт в Политехническия университет, смазан от военната хунта на 17 ноември 1973 г., се състоя и днес с впечатляващ брой участници. Това стана въпреки обявената от правителството на консерватора Кирякос Мицотакис забрана за каквито и да е масови прояви и за събиране на повече от 3-ма души заедно, въведена заради пандемията от Covid-19.
Шествието бе организирано от Гръцката комунистическа партия (ГКП). То се разля на огромно пространство из пътното платно, с голямо разстояние между участниците заради санитарната сигурност, и премина покрай посолството на САЩ. Това е страната, която заедно с НАТО оказваше активна подкрепа на гръцката военна хунта, управлявала от инспирирания от Вашингтон преврат през 1967 г. до лятото на 1974 г., когато режимът на гръцките „черни полковници” недалновидно нахлува в Кипър. Дестабилизацията на острова, приютил натовски бази, разлютява покровителите на хунтата и тя скоропостижно пада от власт.
Но главният морален удар срещу управлението ѝ е нанесен именно от студентския бунт в Атинската Политехника, избухнал през ноември 1973 г. Студентите окупират висшето учебно заведение и обкичват оградата му с антиамерикански и антинатовски лозунги. Въстанието им дни наред е в световните новинарски емисии, които повтарят и възванията им, излъчвани от самодейната радиостанция на територията на университета.
Най-често ги чете звънкият глас на Мария Даманаки, тогава активистка на Гръцката комунистическа младеж, която години по-късно ще стане евродепутатка, но вече от социалдемократическата ПАСОК, а после и еврокомисар по риболовството в Комисията на Мануел Барозо. В бунтовните ноемврийски дни на 1973-та тя все още е революционната студентска Пасионария и думите ѝ подклаждат силна международна солидарност с въстаналата гръцка младеж.
Хунтата отвръща брутално. В първите часове на 17 ноември 1973 г. металните порти на оградата на Политехниката са разбити и премазани от танк, а след него нахлуват и войници, които стрелят напосоки по бягащите студенти. Хората от жилищните сгради около университета отварят вратите на домовете си, за да прибират и спасяват ранени и ужасени младежи. В жестокото клане са убити 24 души и над 1000 са ранени.
Тази разправа дълбоко дискредитира режима на „черните полковници” пред тогавашното световно обществено мнение и авантюрата им в Кипър на следващото лято просто е последното подхлъзване в окончателното им падение.
А почитането на жертвите от Политехниката се превръща в мощен символ на гръцката левица, но и не само – почитат ги всички привърженици на демокрацията в южната ни съседка.
Ето защо тази година традиционно очакваното на 17 ноември шествие породи напрежение в гръцкото общество, след като правителството на Мицотакис забрани масовите прояви. Тъй като и кабинетът бе наясно, че силната левица трудно ще се откаже от това свое свещено възпоменание, кабинетът мобилизира около 6000 полицаи и ги дислоцира в центъра на Атина – около самата Политехника, Атинския университет, площад „Омония”, Националния музей. Във въздуха кръжаха хеликоптери и дронове, затворени бяха петте метространции в градския център.
Само че организаторите от ГКП изненадаха пазителите на реда, провеждайки шествието на съвсем друго място – край посолството на САЩ. Там изобщо нямаше полиция и след началото на проявата започна паническо прехвърляне на полицейски части от центъра на града.
Включилите са в шествието хиляди хора изглеждаха още по-внушително заради строгото спазване на голямо разстояние помежду им. В колоните крачеше и лидерът на ГКП Димитрис Куцумпас, въпреки специалното обръщение на Мицотакис към партийните лидери да спазват забраната за масови прояви. Преди да отиде на шествието, Куцумпас поднесе венец пред някогашната сграда на военната полиция, където са били изтезавани и убивани противници на хунтата.
About The Author
